КОГА ЗАПОЧВА КРАЯТ?

Карина Зеебург (на малката снимка), Süddeutsche Zeitung, 01.01.2021 г.

„Всички общества в историята на човечеството умират в даден момент. Защо всъщност нашата цивилизация трябва да избяга от тази съдба?" - пита германското издание на Süddeutsche Zeitung.

„Защо някога успешни цивилизации като Китайската империя и Римската империя се срутиха, или Империята на великите монголи която на върха на своено могъщество обхващаше почти целия индийски субконтинент? Почти всички цивилизации имаха подобна съдба, независимо от техния размер и структура. Някои бяха възродени след  време, други изчезнаха завинаги. Кога започва краят? И има ли предупредителни знаци за предстоящата гибел? Въпросът за моделите и причините, довели до разпадането на цели империи, ангажира учени по целия свят“ –  пише журналистката Карина Зеебург.

 „Обществата са крехки човешки структури, които могат да се провалят“ казва Ричард Блантън, професор по антропология в университета „Пърдю“ и водещ автор на ново проучване, публикувано от международен екип от учени в списанието „Frontiers in Political Science“.

„Поглеждайки назад, можете да намерите много истории. Някои цивилизации се сринаха с трясък, други постепенно западнаха. Етнолози, експерти по теория на системите, историята и социологията обаче са установили модели, които се повтарят в продължение на хилядолетия. В същото време има различни обяснения и причини за краха на цивилизациите – природни бедствия, изчерпване на ресурсите, нарастващо неравенство, липса на социална сплотеност или прекалено сложни общества – „морален провал във висшето ръководство“, пишат във Frontiers in Political Science автори, които са изследвало 30 домодерни общества “.

 „Повечето цивилизации са имали някакъв социален договор, писан или неписан“, казва Гари Файнман, куратор по археология и етнология във Тhe Field Museum of Natural History в Чикаго и съавтор на изследването. „Ако лидерът наруши общите принципи и противоречи на основните ценности на обществото, хората губят доверие във властите“, казва Файнман. Така в домодерните общества, които по същество се характеризират с „добро управление“, това многократно е причинявало политическа поляризация и раждането на опозиционни движения. В частност е намалявало  желанието за плащане на данъци. Това от своя страна подкопавало бюджетното здраве на обществото, така че системите са изпадали в неустойчиво състояние“, съобщава вестникът.

Изследователите са стигнали и до друг основен извод: „Добре управляваните държави западат по-радикално и по-тежко от автократичните системи“, казва Файнман. Това се дължи на по-силната взаимозависимост на държавните организационни форми и инфраструктурата. Унищожаването им нанася силен удар върху населението. Ако автократът изчезне, той често се заменя с нов “, се казва в статията.

Само катастрофата – било то бунтове, пандемии или климатични кризи – най-често не води до колапс, според историка Джоузеф Тайнтър, който е изследвал смъртта на цивилизациите на маите, каньона Чако и падането на Западната Римска империя. „Обществата се развиват комплексно, за да се справят с тези специфични предизвикателства“, аргументира се той пред The ​​New York Times.

„Днес университети като Кеймбридж и Принстън имат центрове за изследване на глобалните системни рискове", отбелязва Süddeutsche Zeitung. Системните теоретици, историци и икономисти предупреждават, че „нарастващата сложност на съвременните общества и международната система могат сами да се превърнат в риск за сигурността", предупреждават. Тайнтър осъзнава, че при определени условия тенденцията към по-голяма сложност на обществото може да носи рискове. "

 „Слабо място на съвременните общества е, че техните функционални системи се преплитат все повече помежду си, в резултат на което проблемите на едно място могат бързо да се разпространят в други области, което прави кризите по-непредсказуеми. Това се отнася както за глобалните финансови системи, така и за разпространението на вируси или вериги за доставки, опасващи Земята."

„Местните проблеми бързо се превръщат в глобални катастрофи. Интернет също допринася за появата на отношения на взаимна зависимост (...) Ето защо изследователите отдавна се застъпват за това, че жизненоважни стоки, като храна например, трябва да се произвеждат локално, а енергията – по децентрализиран начин“.

Американският изследовател Джаред Даймънд в книгата си „Колапс“ сравнява съвременния свят с Великденския остров. „Благодарение на глобализацията, международната търговия, въздушните пътувания и Интернет, всички държави на Земята днес споделят ограничени ресурси помежду си.“ Великденският остров беше изолиран в Тихия океан точно както Земята в космоса, - обяснява Даймънд. (...) По време на върха на социалното развитие, начинът на живот на жителите на острова надмина възможностите на природата. Горите бяха изсечени, защото хората се нуждаеха от дървесина, за да построят канута и да транспортират своите гигантски каменни скулптури от моаи. Когато жителите на Великденския остров изкорениха последните дървета, почвата започна да ерозира – и хората се лишиха от условия а живот. "

 „(...) Даймънд идентифицира пет основни причини, довели до колапса на цивилизациите, които той изследва –  вредно въздействие върху околната среда, колебания на климата, враждебни съседи, липса на търговски партньори и грешна реакция на обществото към промените.“

„Без значение колко различни са подходите на изследователите, в една точка повечето учени са съгласни, че обществото се срива, когато не намира подходящи отговори на промените и новите предизвикателства“, заключава Süddeutsche Zeitung. „(...) Съществуват модели за колабиране на обществото. „Но това не означава, че историята трябва да се повтори", казва Файнман. „Можем да се поучим от миналото, защото бъдещият ход на историята е в нашите ръце (в мнението на Файнман се съмнявам, много се съмнявам – бел. моя).“