ГОЛЯМАТА ПРОМЯНА

 

Как американската демокрация се проваля по пътя към успеха

Уолтър Ръсел Мийд, списание Foreign Affairs, бр. 3, 2018

Авторът е професор по външна политика и хуманитарни науки в колежа „Бард“ (частен колеж в Ню Йорк), публицист на The Wall Street Journal и почетен професор от Института Хъдсън (Вашингтон, институтът е известен мозъчен тръст на консерваторите)..

Докато американците се опитват да осмислят неприятните икономически промени, тревожните политически събития, пред тях се открива мрачна картина. Неефективни политици, чести скандали, връщане към расизма, поляризирани и безотговорни медии, популисти с техните шарлатански рецепти за подобряване на икономиката, нарастващо подозрение към елитите и експертите, плашещи огнища на насилие, загуба на работни места, тежки терористични атаки, антиимигрантски вълнения, намалена социална мобилност, гигантски корпорации господстващи в икономиката, разширяване на неравенството и появата на ново съсловие милиардери, имащи огромни правомощия във финансовия сектор и технологичните индустрии.

Всичко това прилича на описание на живота в Америка 35 години след края на Гражданската война. Годините от убийството на президента Абрахам Линкълн през 1865 г. до убийството на президента Уилям Маккинли през 1901 г. са най-малко вдъхновяващи в историята на американската политика. Опитът за промени не даде плод и икономиката претърпя поредица от опустошителни депресии, които посяха паника сред населението, а политиците от Вашингтон не намериха отговор на предизвикателствата на деня.

Малко американци си спомнят имената на скучните и сиви президенти, които се скитаха безцелно из коридорите на Белия дом през онези години, а още по-малко хора ще могат да посочат имената на сенаторите и конгресмените, с които те са работили. Почти никой от професионалистите, които изучават американската външна политика, няма да си спомни някакъв голям дипломатически подвиг между покупката на Аляска и изграждането на Панамския канал. Ако останат неясни спомени за политиците от онези дни, това по-често е не заради действията им, а заради скандалите, съпътстващи президентството („Мамо, мамо, къде е моят татко?“ – рима от времето на президента Гроувър Кливланд, намекваща за неговото извънбрачно дете) ...

Но макар това да е мрачно време в аналите на американското държавно управление, същите тези години бяха изключително важни в историята на страната. През този период САЩ се превърнаха в най-голямата и най-напредналата икономика в света. Трансконтиненталните железници оформиха националния пазар, а интензивната индустриализация създаде нови индустрии и технологии. От работилниците на Томас Едисън и неговите имитатори и конкуренти, излизаше непрекъснат поток от невероятни изобретения. Джон Рокфелер превърна петрола от вещество без търговска стойност в основата на световното икономическо развитие. Американската финансова система стана не по-малко усъвършенствана и мощна от британската.

Поглеждайки назад, можем да кажем, че последиците от индустриалната революция бяха пътя към успеха на САЩ. Разбира се, това се случи много преди Гражданската война, но пълният му ефект започна да се усеща малко по-късно, когато САЩ изпревариха Великобритания, превръщайки се в основната индустриална сила в света. Бързите технологични и социално-икономически промени, които индустриалната революция донесе със себе си, направиха неефективни институциите, чрез които САЩ бяха управлявани след Американската революция. Не само Югът установи, че старите политически структури и идеи след войната са спрели да работят, но и Северът разбра, че политическите идеали и институциите на управление от предвоенния свят също не отговарят на изискванията на времето.

Днес страната изпитва нещо подобно. Информационната революция подкопава социално-икономическите основи, както и индустриалната революция по онова време. Идеологията и политиката, подходящи за американското общество за миналото поколение, стават все по-малко приемливи за решаване на проблемите, с които то се сблъсква днес. Политическите партии и повечето лидери в САЩ нямат визия и идеи за решаване на най-належащите проблеми. В по-голямата си част интелектуалните и политически елити са твърде ангажирани с парадигми, загубили своята актуалност; но популистите, които се стремят да ги заместят, също нямат реални отговори. В много отношения да се живее в такова време означава стрес и тревожност. А тревожността поражда всеобщо отчаяние за американската демокрация – страх, че тя е неустойчива и е в необратим упадък.

Последиците от бързите промени често са нежелани, но трансформацията е процес на растеж и развитие, а не на упадък и спад. Всъщност способността за справяне с промяната остава един от основните източници на американска сила. През 19 век хората често противопоставяха Съединените щати на добре функциониращата германска империя, водена от Прусия. Днес те често се противопоставят на Китай с ефективната му модернизация. Творческият безпорядък на свободното общество обаче се отличава с гъвкавост и устойчивост. Има всички основания да вярваме, че САЩ ще намерят своя път обратно към отворено и хуманно общество, което ще използва ценностите и богатството на новата икономика.

ЖИВОТЪТ НЕ ЧАКА

Преходните периоди винаги са болезнени. След Гражданската война политическите неуспехи имаха ужасни последици за американците. Това бяха години на масова урбанизация и държавата на всички нива показа неспособност да реши проблемите, свързани с този процес. Нискокачествени жилища и храни, които застрашаваха човешкото здраве и живот, ужасно замърсяване на околната среда, висока престъпност, отвратителна система за обществено здраве, ниско образование в училище – всичко това отрови живота на хората в американските градове.

Селскостопанската политика също беше пагубна. Федералното правителство призоваваше пионерите да усвояват бедните земи на запад от 100-ия меридиан, и много загубиха всичко, което имаха. Чрез използването на селскостопанска техника и изкуствени торове добивите се повишиха, но малките семейни ферми не можеха да се конкурират на пазара. Нито създаването на държавно субсидирани стопанства за насърчаване на научното земеделие, нито безплатното раздаване на земя съгласно Закона за домакинствата, нито субсидиите за железниците, не успяха да спрат икономическите сили, които подкопаха сигурността на онова, което беше в основата на американското общество от векове – семейната ферма.

Индустриалната революция, наред с други неща, промени начина, по който хората печелят пари за прехраната си. През 1850 г. 64% от американското население се прехранваше от земеделие. Към 1900 г. този показател спадна до 38%, а днес е само 2%. Индустриалната революция доведе до спад в социалната мобилност. Преди Гражданската война границата между работник и работодател беше по-неясна, отколкото в по-късните години. Младите хора, които не разполагаха с първоначален капитал, естествено си намираха работа като занаятчии в работилници, но след това мнозина бързо започваха собствен бизнес. Но когато големите фабрики и фабрики замениха малките работилници, това стана невъзможно. Хорейшио Алджър (1832-1899, американски писател – бел. моя) пише романи за смели и предприемчиви ваксаджии, които  се измъкнали от бедността чрез упорита работа и добри нрави, но обществото все повече се разделя на работници и собственици.

Тъй като задачата за преодоляване на тази бариера става все по-трудна, класовото разслоение стана по-изразено. През 1800 г. има богати и бедни (и почти милион американци са роби – бел.авт), но като цяло в Съединените щати по това време бедността е много по-малка от повечето други страни в света. Всичко се променя след Гражданската война. Появява се класата на супер богатите предприемачи, които пресичат Атлантическия океан и обикалят Европа в търсене на съкровища на изкуството. А в родината им работниците работят по 12-14 часа дневно, седем дни в седмицата в шумни и опасни цехове, и едва свързват двата края.

Финансовите пазари са толкова лошо регулирани, че крахът и паника на борсата се случват с определена периодичност и с невероятна свирепост, унищожавайки процъфтяващ бизнес, и изхвърляйки някога проспериращите семейства на улицата. Хората губят спестяванията си, попълвайки редиците на безработните, а мрежа за социална защита, която да смекчи ужасите на безработицата липсва.

В края на 19-ти век много американци са преследвани от мрачни видения за бъдеще, което излиза извън контрол. Упадъкът на семейната ферма и появата на големи градове, изпълнени с маси от имигранти, раждат идеята за скорошния край на американската демокрация. Социалистите и анархистите се застъпват за революционните промени, а консерваторите се страхуват от бъдещето и вярват, че американските ценности и култура ще бъдат потиснати от имигранти и чужди идеи.

Обаче с началото на ХХ-то столетие САЩ преодоляват кризата, предизвикана от бързата индустриализация, като изграждат нова икономика, която в крайна сметка носи просперитет и свобода на по-голямата част от населението. Следвоенното поколение, противно на страховете на мнозина, става свидетел не на агонията и смъртта на американския експеримент, а на героичните усилия на пеперуда, освобождаваща се от пашкула.

РАБОТАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ СВЪРШИ САМА

Промяната се извършва в три етапа. В първата фаза, от 1865 до 1901 г., американците отчаяно се опитват да се справят със силите, които променят обществото им. Правителството често е твърде слабо или зле организирано, за да се справя със сложни задачи. Новите идеи, които са представени на обществеността с добри намерения, често не отговарят на очакванията, защото не отговарят на изискванията на момента. Паричният стандарт на Уилям Дженингс Брайън (1860-1925, американски политик от края на XIX и началото на XX век, известен с красноречието си и със застъпничеството за каузи, които не са много популярни или са старомодни, като например връщането на сребърния паричен стандарт – бел моя) и „единният данък“ на икономиста Хенри Джордж (1839-1897, американски общественик, публицист и политик, основоположник на икономическата теория на джорджизма, в книгата си „Прогрес и бедност“ защитава идеята за замяна на всички данъци с единен данък върху стойността на земята)  не успяват да разрешат наболели проблеми. Но и ортодоксалните пророци също не успяват да се справят с проблемите на земеделския упадък, расовото неравенство и градската бедност.

И все пак американците се поучават от грешките си и задълбочават разбирането си за новите условия и среда. Икономистите разработват по-добри статистически методи и усъвършенстват своя анализ по въпроси като бизнес цикъла и нестабилността банковата система. Реформата на държавната служба подобрява качеството на работа на държавните служители. Обществени активисти и частни дарители експериментират с нови методи и идеи. Теолозите преосмислят връзката между социалните проблеми и Евангелието. В американската политика започват да се формират нови и по-прогресивни коалиции.

Следвоенното поколение не успява да реши новите проблеми, с които се сблъска, но полага основите за бъдещ успех. Постепенно се оформя интелектуална, социална и политическа конструкция, която да подкрепя по-успешната политика в епохата, наречена „ера на прогресивизма“. Това бележи началото на втората фаза на промените. Федералната резервна система, регулиращите агенции като Управлението за контрол на храните и лекарствата и реформите като „Сухия режим“, избирателното право за жените, въвеждане на подоходния данък и всеобщите избори за сенатори са показателни за нарастващата увереност на новото поколение, за по-добър живот в ерата на индустриализация.

Но въпреки всички тези успехи, нито „ерата на прогресивизма“, нито по-радикалният и по-мащабен „Нов курс“, който я заменя, не успяват да решат всички проблеми на индустриалното общество. Трябва да дойде Втората световна война, за да се  премине към третия и последен етап на промени. Бързото разрастване на военната икономика и мащабното планиране, необходими за победа във войната, дадоха на американците шаблон за по-цялостно организиране на обществото, отколкото в предишните епохи. Едва на този етап Съединените щати успяха да се възползват изцяло от потенциала на производителността на напредналите индустрии и да създадат стабилно и проспериращо общество, което изглеждаше, че е преодоляло най-основните проблеми на социално-икономическия живот в съвременния свят.

В ретроспекция картината изглежда ясна – годините след края на Гражданската война превърнаха Съединените щати във водещата индустриална сила в света, а през следващите десетилетия американците се научиха да използват огромното богатство на индустриализацията, за да се справят с предизвиканите от нея проблеми. До края на Втората световна война селската държава, съставена предимно от проспериращи дребни фермери, се превърна в урбанизирана държава с богати предградия, дом за проспериращи сини и бели якички. Децата ходят на училище, а не работят в мини или фабрики. Финансовите сътресения от предишни епохи до голяма степен са укротени и опитомени. Бизнес цикълът, макар и не напълно елиминиран, става умерен и управляем, така че депресиите, разтърсили индустриализиращия се свят, остават в миналото. Обществото предоставя социални гаранции и защита на работниците, възрастните хора и хората с увреждания от превратностите на живота в условията на пазарна икономика. В градовете са установени надеждни доставки на вода, газ и електричество. През 70-те години е елиминирано най-лошото въздействие на промишлената революция върху околната среда – замърсяването, водата и въздухът постепенно стават по-чисти и в страната започва бавна и старателна работа за оценка и коригиране на щетите, причинени на околната среда.

На върха на развитието на индустриалното общество, от 1945 до 1990 г., в много страни се появява изненадващо стабилна форма на регулиран капитализъм, тясно свързана с държавата. Регулираните монополи и олигополи доминират в много индустрии. В Съединените щати AT&T управлява телефонната система като монопол, а петролната, автомобилната, авиационната и стоманодобивната промишленост и няколко други са олигополи, доминирани от няколко големи производители. В други отрасли, като банковия и финансовия сектор работят много фирми, но при тях правителството въвежда ограничена конкуренция . Работодателите предлагат на своите служители стабилни и печеливши работни места, все повече работници се ползват от преференциална пенсионна система, в допълнение към социалните гаранции. Заплатите и бонусите постепенно се увеличават в реално изражение. Възможностите за образование се разширяват. Като цяло всяко следващо поколение има по-висок жизнен стандарт от предишното. Тази трансформация не е ограничена само до Съединените щати. В целия индустриализиран свят ожесточената класова борба, характеризираща първите десетилетия на индустриализация през 19 и началото на 20 век, постепенно отслабва. След Втората световна война и капиталистите, и работниците избират компромиса пред борбата. Социалистическите партии стават по-глобални, а пазарно ориентираните партии обръщот повече внимание на социалната защита на населението.

Международният живот на индустриалните демокрации също се стабилизира. Неспокойни и амбициозни страни като Германия и Япония вече не нарушават мира на планетата. Образуването на Европейската общност и НАТО постави началото на нова миролюбива ера в Европа в частност и в Атлантическата общност като цяло. Животът се подобри навсякъде.

И все пак извън индустриализирания свят – в развиващите се страни и съветския блок напрежението продължава. Но предвид мирното настроение на индустриалните демокрации, изглежда, че политическият процес се развива съвсем предсказуемо и логично. Тъй като аграрните общества се индустриализираха, те преминаха през юношеството, и с течение на времето узряха, преодолявайки грешките на младостта, а илюзорните фантазии – от фашизма до комунизма – загубиха своята привлекателност. В крайна сметка, с подобно мнозинство от добре възпитани младежи, тези общества станаха отговорни членове на проспериращата световна общност.

Оставаше да се направи още много, тъй като животът в Съединените щати и други зрели индустриални общества от края на 20-ти век далеч не беше идеален. Постиженията обаче бяха достатъчно впечатляващи, за да могат политолозите да приветстват либералния, индустриален капитализъм като най-възвишената и крайна форма на организация на човешкото общество. Идеята, че индустриалното развитие неизбежно ще доведе до социален просперитет и мир в страната и света, послужи като утеха в ерата на натрупване на ядрени арсенали и междуконтинентални балистични ракети.

Провидението обаче имаше други планове. Либералната демокрация в света на зрелите индустриални икономики не се превърна в края на историята, тъй като през последните години геополитическите и идеологически съперници подкопаха основите на либералния световен ред. Представителите на ЕС в Брюксел са се хванали за главите от резултатите от изборите във Великобритания, Унгария, Полша и Италия, особено когато администрацията на Тръмп се опита да отклони американската политика в друга посока. Основата на изграждането на либералната демокрация се тресеше точно когато архитектите на световния ред се опитваха да положат последните тухли в храма на либералния световен ред. Либералните демокрации вече не бяха пазители на цялостна и стабилна социална система. Обикновените хора бяха все по-малко уверени, че технократите могат да намерят верния отговор на социално-икономическите въпроси, следвайки установените процедури. В много случаи гражданите на демокрациите по света днес се оказват в неприятното положение на следвоенното поколение. Те се сблъскват с предизвикателства, чийто произход не е напълно разбран и за решаването на които в крайна сметка ще е необходимо създаването на все още несъществуваща интелектуална и политическа архитектура.

ИНФОРМАЦИЯ МОЛЯ

„Индустриална революция“ и „информационна революция“ – тези фрази са станали толкова коварни, че крият мащаба на промените, които определят. Подобни процеси променят обществото по-дълбоко от политическите революции. От семейството до правителството, от корпорациите до образователните институции, от олтара до трона, от въпросите на пола до финансите, нито една социална институция не остава без сътресения. Политическите партии се разделят и пресъздават по нов модел – новите политически идеологии, някои от които екстремални, се раждат от хаоса, привличайки широка подкрепа на масите. Именно тези промени обхванаха света по време на Индустриалната революция и го поглъщат отново днес.

За САЩ това е едновременно песимистична и оптимистична диагноза. От една страна, социалните вълнения и кризисни явления могат да обхванат страната в продължение на години или може би десетилетия, тъй като американците първо се опитват да разберат правилата на нововъзникващото информационно общество и след това да ги овладеят. От друга страна, пътят, по който е поела страната, не води до упадък, а до постижения. Точно както зрялото индустриално общество от втората половина на 20-ти век предлага на по-голямата част от американците по-голям просперитет, здраве и свобода, отколкото някой би могъл да си представи, откакто човечеството избяга от праисторическия мрак, така и днес има всички основания да се надяваме, че творческите сили, разгърнати от информационната революция, ще могат да създадат нов тип общество, което е по-благоприятно за човешкото достойнство и свобода от всичко друго в човешката история.

Информационната революция вероятно ще подкопае основите на обществото повече от индустриалната. Ситуацията се влошава от факта, че тя се развива в свят, изпълнен до крайност с ядрени оръжия. Историята не може да ни каже всичко, което трябва да знаем за бъдещите предизвикателства. Когато обаче мислим за това как да управляваме опасен период, когато старите начини вече не са достатъчни, а контурите на новия свят все още не са ясни, става очевидно, че мисленето за последната голяма промяна между двата типа социално-икономически ред може да даде ценни прозрения.

Трябва да започнем с това, къде тези революции се усещат на първо място – това е в света на труда. Бързият упадък на селското стопанство в САЩ и заетостта, която създаваше в резултат на индустриалната революция има съвременен аналог под формата на рязък спад в заетостта в производството и канцеларската работа в офисите. Доскоро, през 80-те години, тези две категории представляваха почти половината от работните места в американската икономика. Поради широкообхватната автоматизация и глобализация обаче през 2016 г. те представляват едва 15% от работните места. Изглежда, че тези исторически промени са само началото. Повишаването на автоматизацията, от която се страхуват толкова много, се очаква да унищожи милиони работни места. Въпреки че те могат да бъдат заменени от нови работни места, никой не знае каква ще бъде тази нова работа или какво образование трябва да се даде на младите хора, за да ги подготви за новия пазар на труда.

Междувременно естеството на заетостта се е променило за много от останалите работни места. Доживотната заетост беше норма в зрелите индустриални икономики. В днешния свят, където компаниите се появяват за една нощ и изчезват почти толкова бързо, е много по-трудно да работите на едно място през целия си живот. Извън публичния сектор като цяло изчезват пенсионните програми с фиксирани доходи. Работниците не само са принудени да сменят работата си и индустриите по време на своя трудов живот, но и да се впускат в икономиката на „свободните професии“, като возят пътници в такситата на Uber, дават стаи под наем през Airbnb, продават стоки в eBay и изпълняват различни задачи на принципа на непълното работно време.

ЕПОХАЛНИ ПРОМЕНИ

Ще мине много време, преди да стане ясно как ще изглежда една зряла информационна икономика. Ако на хората, живеещи през 1860 и 1870, се каже, че в края на 20-ти век само два процента от населението ще си изкарва хляба от земеделие, те не биха могли да си представят какъв вид работа ще замени селскостопанската. Възможно е да са могли да си представят, че един ден ще има „файтони без коне“ и дори „летящи коли“, но не са могли да предвидят със сигурност, че някой ще спечели пари, като произвежда стикери с думите „бебе в колата“, така че родителите с гордост да ги залепват на задните прозорци на тези коли. Или че фабриките един ден ще започнат да произвеждат компактни куфари, които пътниците ще прибират в багажни отделения под тавана на летящите машини?

Индустриалната революция и придружаващата я научна революция дадоха възможност на обикновените хора да се насладят на изобилие и сигурност, които биха изумили двора на Луи XIV. Автомобили, радиостанции, прахосмукачки, телевизори и други предимства на цивилизацията са преобразили материалното съществуване и на масите, и на елитите. В същото време революцията в здравеопазването направи възможно ограничаването и побеждаването на много заболявания, увеличи продължителността на живота с няколко десетилетия и намери нови начини за облекчаване на болката по време на операция и раждане.

Информационната революция вероятно ще има подобен ефект в сферата на услугите, тъй като обработката на информация с ниска цена води до предлагане в диапазона на потребителските цени. Обикновеният човек ще има достъп до уникални информационни услуги, които днес са достъпни само за много богатите. Персонализираната медицина, първокласните финансови и правни услуги и представителство, кариерни и професионални съвети ще станат почти универсални в ерата на интелигентните машини и усъвършенстваните софтуерни инструменти.

В ранните етапи, информационната революция ще увеличи доходите на много от работещите в областта на знанието. Тази ситуация вероятно ще се промени. Членовете на търговските гилдии и търговци бяха най-засегнати от индустриалната революция. Тъкачи, шивачки, предачки и ковачи видяха, че някога престижните им високоплатени работни места губят статута и рентабилността си, тъй като машините позволяват на по-малко квалифицирани работници да постигнат същата производителност. Ако, което ми изглежда вероятно, учените продължат да усъвършенстват софтуера и да разработват по-мощни компютри, много от днешните професионалисти също ще бъдат заменени от машини. Подобни заплахи се очертават над чиновници и мениджъри.

Всички последици от информационната революция ще се проявят постепенно. Ще се появят нови идеи и организации, отговарящи на новите реалности. По-младите поколения ще се научат да използват ресурсите и богатството, създадени от информационното общество, за да решават създадените от него проблеми. Вероятно, преди приспособяването да приключи, всички социални институции – от държавата до семейството и корпорациите – ще се изменят коренно. Междувременно хората трябва да се научат да живеят в свят на нови сили, които не винаги разбират и следователно не могат да контролират. „Ние не пътуваме с железопътен транспорт, но той ни прегазва“, пише Хенри Дейвид Торо (1817-1862, американски писател и философ, известен най-вече с автобиографичната си книга „Уолдън“, в която разказва за доброволния си изгнанически живот в колиба край едноименното езеро, а книгата е възхвала на семплия живот сред природата – бел. моя). през 1854 г. Днес можем да кажем, че не ние отиваме в Интернет, колкото Интернет навлиза в нас.

КАК ДА ПРЕЖИВЕЕМ ТОВА

Ако има уроци от миналия опит от Великия преход, първото нещо, което трябва да запомним е, че колкото и трудно да изглежда, случващото се днес е възможност, а не бедствие. Можем, разбира се, да се оплакваме от загубата на стабилност, но работата на поточна линия едва ли ще донесе по-голямо удовлетворение или печалба. Фактът, че човечеството скоро ще може да задоволи материални си нужди, без да се налага да обрича милиони хора на монотонен труд, е повод за празнуване.

Освен това става ясно, че много от сегашните социални институции и стратегии, независимо колко добре са се доказали, трябва да бъдат променени. Съвременният подход към образованието е разработен в отговор на нуждите на индустриалната революция – той осигурява обща грамотност на цялата работна сила, предлага по-елитно образование за малък процент от населението и позволява на децата да се социализират в уникалната работна среда от индустриалната епоха. Работниците в индустриалната ера са работили в йерархични организации, било то фабрика, частна компания или държавна агенция, в които са били ценени редът и търпението. Съвременната образователна система все повече социализира младите хора, за да живеят в свят, който вече не съществува.

Укрепването на големите и стабилни работодатели ги превърна в гръбнака на социалната политика. Корпорациите събираха данъци от името на държавата, но те също бяха инструмент за постигане на много социални цели. Обществото очаква работодателите да плащат пенсии, здравни осигуровки и куп други обезщетения. Ако, което изглежда твърде вероятно, големите нови икономически субекти като Facebook и Google наемат по-малко хора от компании като AT&T и U.S. Steel в годините на най-големия им разцвет, и ако много компании наемат и уволняват служители по-бързо, отколкото в миналото, е време да преосмислим тясната връзка между работодателите и правителството.

По време на преходния период има вероятност много американци да се окажат самонаети или в много малки предприятия – може би на непълен работен ден или на принципа на свободно наемане. За да се осигури на компаниите достъп до кредит и други необходими услуги, от една страна, и да се освободят от тежестта на документооборота и други формалности, които се изискват от по-големите предприятия, от друга страна, е необходимо да се промени политиката към малкия бизнес. Всичко трябва да бъде преразгледано, от закона за функционалното зониране (за да може хората да управляват малък бизнес от вкъщи - бел. авт.) до правилата за обезщетенията на работниците.

Здравеопазването е една от най-важните области, в която информационната революция може драстично да подобри качеството на живот на повечето американци. В бъдеще дори опитен лекар може да се окаже по-лош диагностик от компютърната програма – точно както народният герой Джон Хенри (според афро-американска фолклорна балада е човек, който е по-голям и по-силен от всеки друг и се конкурира с машината – бел. моя) е победен от сондажна машина с пара, а гросмайсторът Гари Каспаров – от суперкомпютър на IBM, наречен Deep Blue. Типичното въздействие на информационната революция върху конкретни индустрии е драматично намаляване на разходите, придружено от драстично повишаване на качеството. Следователно, в здравеопазването, основната насока на реформата трябва да бъде изоставянето на официалния казионен подход към цялото население в полза на стимулиране на иновациите, които могат да осигурят на всеки американец значително по-високо ниво на здравеопазване.

Държавата трябва да се трансформира. Съвременната държавна служба е преди всичко продукт на индустриалната революция. Информационната революция прави възможна и вероятно необходима по-голяма ефективност на държавните служители и бърза реакция към исканията на гражданите. Индустриалната бюрокрация се целеше в еднородността – всеки, който си е имал работа с чиновници знае, че в идеалния случай трябва да получи еднакви услуги, преминавайки през аналогични процедури. Този принцип е добър, когато става въпрос за издаване на шофьорска книжка, но работи зле, когато става въпрос за предоставяне на комплексни услуги. В бъдеще човек, който е загубил работата си, ще може да получи ваучери за обезщетения за безработица и за преквалификация и дори да избира между конкурентни фирми, предлагащи различни видове специализирани услуги, които традиционната бюрокрация просто не може да предложи.

И накрая, става все по-ясно, че информацията е един от елементите на държавната власт и може би най-важният елемент. „Революцията във военното дело“, за която говориха анализаторите от отбранителния отрасъл в началото на 90-те години – идеята за това, че надмощие на бойното поле ще има армията, контролираща информационното пространство, беше просто очакване на нещата, които предстоят да се случат. С нарастващото значение на радиотехническото разузнаване и кибервойната, властта, която информацията дава на страните, само ще расте. Това повдига основни въпроси за суверенитета, сигурността и, разбира се, гражданските свободи, на които трябва да се намери отговор.

Изправени сме пред колосално предизвикателство. Вътрешните основи на обществата се разклащат точно в момента, когато световният ред е на път да се разпадне. Американските политици са отговорни пред обществото, което може да бъде грубо и враждебно под стреса от културни и икономически промени. Изглежда, че рецептите от старите учебници вече не работят и тепърва ще се намират нови отговори, докато хората, които един ден ще напишат нови учебници, все още посещават началното училище. Размишлявайки върху сътресенията, съпътствали Индустриалната революция, най-разрушителните войни и най-отвратителните тирании в историята на човешката раса, ние започваме да разбираме заплахата, надвиснала над нас.

Хората са животни, способни да решават проблеми. Предизвикателствата ни принуждават да намерим изход и да успеем. Американците наследиха система от смесени държавна и народна власт, която им позволи да се справят с големи сътресения в миналото. Добрата и лошата новина днес вероятно са идентични – американците, заедно с други жители на Земята, имат възможност да постигнат невъобразимо високи нива на благосъстояние и свобода, но за да се възползват от тази възможност, те трябва да преодолеят най-големите трудности с които човечеството някога се е сблъсквало. Съкровището в планината е безценно, но драконът, който го пази, е свиреп и безпощаден.