Имитацията се превръща в системен заместител на липсващите качества
От блога на Александър Хоц, 03.01.2021
Интересното е, че ботоксът, токчетата и „новичокът“ на гражданина Путин са явления от един и същ порядък ред.
Путин е болезнено зает с имитация на успехи – той трябва да изглежда по-висок, по-привлекателен и по-убедителен от своите противници.
Главното е – да изглежда, да имитира.
Имитацията е основната опора на режима в епохата на постмодернизма.
Но тъй като това не е природна даденост, имитацията се превръща в системен заместител на липсващи качества.
Бъдещият историк на това управление ще се смее на наивността на техниките за имитация, защото токчетата и ботоксът са наистина смешни. Да имитираш ръст и закръгленост на бузите е същност на путинизма, който не е в състояние да достигне до същината на нещата и е зает с глупавото построяване на декори.
Изграждането на мини-СССР върху неговите руини е напълно имитиращ проект (със същия исторически резултат).
Имитацията на (ръст, ум, велика държава, геополитическа роля, успешна икономика, военна мощ) е същността на путинизма, копнеещ за СССР, но неспособен да го създаде. Оттук – лъжи от сутрин до вечер, като основа на „декорите“.
Но престава да бъде смешно, когато липсата на убедителност и ум се компенсира с отрова за опонентите.
„Новичок“ – като компенсация на ум и способност да бъдеш успешен в политиката – това е тази част от имитациите, която води до отрядите на смъртта.
Рано или късно Малкият Цахес ще загуби късмет и последните си коси. А феята на Историята Розабелверде ще покаже реалните размери на владетеля (Цахес и Розабелверде са герои от приказната повест-гротеска на немския романтик Ернст Теодор Амадей Хофман, „Малкият Цахес, наречен Цинобър“, 1819 – бел. моя).
Декорите падат мъртви – и никакви отрови с токчета няма да помогнат на „малкия“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар