СТАЛИНСКОТО РАЗМРАЗЯВАНЕ

 

От блога на Пьотр Межурицкий, 07.12.2020

Троцки - на пърия ред със светлия шинел

          Троцкизмът все пак успя да вземе реванш.

          Вместо послепис:

Текстът на Межурицкий ме впечатли не с историческите аналогии, а с това, че след незначителна преработка би бил актуален за България през 2020 г. По този повод го публикувам. А ако някой не е съгласен с тезата ми, да бъде така добър да ми го каже.

**

Размразяването не беше на Хрушчов, а на Сталин.

Между другото!

И да изясня още нещо – кой и за кого го е казал?

„Известно е, че имаме петима маршали на Съветския съюз. От тях Егоров най-малко заслужава тази титла, да не говорим за Тухачевски ...“

Да не си помислите, че е Виктор Черномирдин?

Не, това е Йосиф Сталин.

Стилът на изказванията му изцяло прилича на този на Черномирдин, ако някой не го е забелязвал преди това.

Заслушайте се…

А какво да кажем за Хрушчов?

В речите си той абсолютно възпроизвеждаше сталинския стил.

Стил, който Черномирдин ще възпроизведе десетилетия по-късно, и над който вече може да се посмеем, защото Виктор Степанович така и не можа да стане  общоруски главатар.

Откъде идва този стил?

Да, взет е от лъжата, защото човек не вярва на това, което казва, а не вярва, защото има реални познания по темата.

Така преди изборите Сталин обясняваше на хората от  цялата страна, че разликата между съветските и западните избори е, че съветските са свободни.

Какво ли е мислил Сталин по този въпрос?

Че Молотов и Каганович ще му повярват?

Или Якир и Тухачевски?

Или работниците и селяните?

Той обаче го казва правейки се на наивен [1], без да се смущава нито от Чърчил, нито от Хитлер.

Защо е трябвало да лъже така?

Вероятно, включително и за да демонстрира пълното  си безочливост пред всеки и пред всички (защо това ме подсеща за български министър председател? – бел.моя).

И все пак Сталин и Хрушчов се различават по степента на отношението си към лъжите си. Сталин не се увлича и не вярва на нито една своя дума, а Хрушчов се увлича до степен, че сам започва да вярва на лъжите си, което се превръщат в оръжие срещу самия него (и това ме връща към поведението на Бойко Борисов – бел.моя).

Има една разлика между сталинските и хрушчовските процеси срещу враговете на режима – в по-късните процеси по Хрушчово време, на подсъдимите са вменявани вини за действително доказани  техни действия. Сталин не натоварва разследващите си органи с търсенето на доказателства, достатъчно е самопризнанието (тук ще се въздържа от коментар за нашенската действителност през 21-и век -  бел.моя).

Имало ли е наистина заговор на червените генерали срещу съветския лидер?

Защо да не е имало, логично е, след като е имало заговор на кафявите генерали срещу германския фюрер.

Какво е стимулирало конспирациите?

Генералите, и едните и другите, като професионалисти са разбирали, че лидерът и фюрерът водят страните си към военна катастрофа.

Известно е, че при големи военни учения, съгласно условията на играта, Якир командва войските на условна Полша, а Тухачевски – войските на условна Германия. Заедно те побеждават условната Червена армия.

Защо никой от тях не е ръководил собствената си условна Червена армия, за да покажат ясно на подчинените си как да победят врага?

Те просто предварително бяха разбрали, че поражението е неизбежно, и са решили лично да проверят това на практика.

Какво е трябвало да направи Тухачевски при тези условия?

Разбираемо е, че той е виждал спасението на Русия в сближаване с хитлеристка Германия. Как може да се постигне това сближаване? Ами съвсем просто, като се направят някои териториални отстъпки на Хитлер.

Интересно е, че след ликвидирането на генералите начело с Тухачевски, Жуков също участва в подобна военна игра като командир на „западните“ (да се чете Германия), и също побеждава „източните“ (да се чете Съветска Русия).

Защо не е показал на подчинените си как да победят „западните“?

По вече изложената причина – професионалните военни са разбирали отлично, че в случай на сблъсък с Вермахта Червената армия ще бъде изправена пред неизбежно поражение.

Сталин не е искал да разбере това, пък и той не е бил военен.

Но като политик той постига невъзможното –  сключва пакт с Хитлер и дори постигна нарастване на руските земи. Такова нещо Тухачевски не би могъл да си представи.

А кой би могъл?

Най-слабите във военно отношение могат да постигнат големи териториални отстъпки от по-силните чрез политически ходове.

А след това се случи нещо, в което военните експерти никога не се бяха съмнявали –  при прекия военен сблъсък Вермахтът разби Червената армия. Някой ще каже, че причината е в съотношението на силите. Тук не става дума за аритметичния брой на войските и оръжията. Просто Германия на Хитлер беше по-силна от Русия на Сталин, извинете за подобно сравнение, но единият футболен отбор беше от по-висока класа от другия.

Но това е във футбола.

А на война е като на война, а не като на футболно игрище.

И в тази война се случи нещо, заради което германските генерали се канеха да елиминират своя фюрер. Като военни експерти те разбираха, че първоначалното поражение на Червената армия ще бъде напълно недостатъчно за окончателната военна победа и че в резултат на продължителна война, дори без два фронта, Германия неизбежно ще рухне ...

Но аз говоря за размразяването, което беше наистина сталинско както по дух, така и по буква. Хрушчов се нуждаеше от официално разобличаване на някои от лошите черти на характера на Сталин, които уж водеха до нарушения на социалистическата законност, за да укрепи собствената си власт въз основа на същата предполагаема социалистическа законност.

Съветският съюз остава сталиниски до възцаряването на Горбачов.

Питате, каква точно беше „перестройката“ на Горбачов?

Ами и тя беше толкова Горбачова, колкото и Хрушчовото размразяване.

Позволете ми да цитирам част от документ:

„Случайността, безразсъдството и несистемността на решенията на Централния комитет, който не свързва двата края в областта на икономиката, доведоха до това, че ние, при наличието на несъмнени големи успехи в индустрията, селското стопанство, финансите и транспорта, постигнати от стопанството на страната стихийно, а не благодарение на, и въпреки незадоволителното ръководство, или по-скоро липсата на каквото и да е ръководство, ние не само сме изправени пред перспективата спрем тези успехи, но и да се изправим пред тежка икономическа криза ... Ако не бъдат предприети незабавно широки, премислени, планомерни и енергични мерки, ако днешната липса на ръководство продължи, ние се изправяме пред възможността за необичайно остър икономически шок, неизбежно свързан с вътрешнополитически усложнения и с пълна парализа на външната ни дейност и капацитет ... Режимът, който се е установил в партията, е напълно непоносим; той убива инициативата в партията, заменяйки партията с избран бюрократичен апарат, който действа безотказно в нормални времена, но който неизбежно дава засечка във време на кризи и който заплашва да бъде напълно безпомощен пред  надигащите се събития... В партията се води борба,  понякога яростна и ожесточена, понякога тиха и тайна. Ако поставяме този въпрос пред Централния комитет, то е с цел да се даде най-бързият и най-малко болезнен изход от противоречията, разкъсващи партията и незабавно да се постави партията на здрава основа ... Фракционният режим трябва да бъде премахнат – и това трябва да се направи преди всичко от тези, които го насадиха, той трябва да бъде заменен от режим на другарско единство и вътрешнопартийна демокрация (това, уважаеми читатели да ви прилича на нещо, което преживяваме в момента? – бел. моя).“

Какъв е този документ?

Ранен манифест на перестройката?

Или може би това е „Изявлението на 46-имата“ от 1923 г. [2]?

Това изявление е вдъхновено от Лев Давидович Троцки.

Това, което липсваше на Горбачов, беше да се обяви за троцкист.

В действителност обаче перестройката се основаваше идеологически именно на вътрешнопартийната програма на Троцки. И така се случи – троцкистката перестройка срещу сталинското размразяване и последвалият застой, базирана на сталинизма, спасен от размразяването.

Този път троцкизмът успя да вземе реванш.

Пъзелът, поне в тази негова част, е подреден.

Но какво са троцкизмът и сталинизмът – звена от една верига или две страни на една и съща монета –  но това вече е тема за друг разговор.

Бележки:

[1]- в оригинала е употребен идиома „на голубом глазу“ – преструвайки се на наивен, незнаещ.

[2]-Писмо на 46-мата от 15.10.1923 г. до ЦК на РКП (в историческата наука е известно като „Заявлението на …“), публикувано в книгата „Комунистическата опозиция в СССР 1923-1927“, том I, съставител Юрий Фелштински (руско американски историк), издателство „Терра“, 1990.