МОЖЕ ЛИ УБИЙСТВОТО ДА БЪДЕ МОРАЛНО И ДА НОСИ ПОЛЗА?

 Джордж Фридман, 1 декември 2020 г.

Ръководителят на иранската програма за ядрено оръжие беше убит в петък близо до Техеран. Предполага се, че той е бил убит от израелците, чийто мотив е да възпрат иранската програма за ядрено оръжие, като убият единствения човек, който е най-важен за успеха ѝ. Възможно е да са били израелците, но има и значителен брой други страни, които не искат да виждат Иран с ядрено оръжие. Съединените щати са една от тези държава, но има и няколко арабски страни, които се чувстват застрашени. Руснаците може и да не са развълнувани от ядрено въоръжение на Иран – Техеран и Москва сега са в приятелски отношения, но приятелите се сменят, а ядрените оръжия са по същество завинаги. Въпреки това е разумно да се предположи, че това са израелците, тъй като, според вижданията на Иран, те са имали най-голям интерес.

Убийство като разглежданото не е лесна работа. Винаги има риск от провал и отмъщение. Това е рационален ход само в два случая – като възпиращ фактор на организация или държава и принуждаването им да променят политиката си или когато убийството на един човек би било решаващо за блокиране на нежеланото развитие на определени процеси. Ще се спра на втората категория, която изглежда пасва на убийството в Иран. Ръководителят на програма за ядрени оръжия може да е гений или просто да е обикновен висш чиновник, който се занимава с бумащина и смъртта му няма да доведе до нищо. За да бъде мишена, той в някакъв смисъл трябва да бъде незаменим. И не трябва да има кохорта от млади гении, които той е отглеждал през годините, и които са готови да заемат неговото място. Убийството трябва да има значително въздействие за отстраняване на заплахата, за да си струва усилията, рисковете и последиците при провал или последващо отмъщение.

Стратегически значимият човек е достатъчно рядко срещано нещо, а идентифицирането му е още по-рядко. За да го открият, оперативните служители от разузнаването трябва да съберат значителна информация, а анализаторите – да определят дали тя е достоверна, а не е просто някаква легенда, измислена от индивида или от други хора. Идентифицирането на незаменимия човек не е лесно, тъй като той може да не съществува.

Ако приемем, че е намерена подходящата цел, движенията ѝ трябва да бъдат проследени. При мобилните телефони подобно проследяване не е трудно, но има и други устройства, които трудно и със значителна степен на опасност могат да бъдат използвани за проследяване. Трябва да се разкрие стереотипа в поведението на целта, за да може екипът за убийство да я атакува. Най-важното е, че трябва да бъдат идентифицирано бъдещото, а не миналото поведение на целта. Освен това тя не трябва да бъде охранявана ефективно през цялото време. В идеалния случай трябва да е минимално защитена и да има силно предвидимо поведение на движение през райони, в които убийците могат да чакат, без да бъдат открити. Нападателите се нуждаят от достатъчно предварителна информация, за да могат да планират къде целта ще бъде най-уязвима.

Друго предизвикателство, присъщо за подобни убийства, е заплахата от отмъщение. Иран не може да нахлуе в Израел, но бомбардирането на Израел отваря вратата за интензивно отмъщение. Пропорционалният отговор, ако наистина Израел е извършил убийството, са контра-убийствата – или, по-вероятните в този случай, терористични актове. За тях е без значение кои са убитите, важното е да има убити, и следователно те са по-лесни за изпълнение.

Опасността обаче е, че убийствата и контра-убийствата могат да излязат извън контрол. Щом това се случи, всичко – дори всеобхватна война – е възможно. Дори не е важно дали първата атака е била извършена от Израел или от някоя друга държава – може би държава, която се надява да подтикне Иран към военна разправа, като го постави в положение, в което той смята, че трябва да предприеме военни действия.

Въпросът е, че докато убийството може да бъде разглеждано като самостоятелно събитие, то промените, които може да предизвика са безкрайни и потенциално неочаквани. Следователно, единственото обстоятелство, при което убийството може да се приеме за рационално (полезно) е, когато неговото използване е от решаващо значение за блокиране на изключително важна програма. Изглежда, че иранската програма за ядрени оръжия отговаря на това условие, но все още не е ясно дали ученият, който е бил убит, е бил наистина значим или че смъртта му няма да доведе до огромни странични щети.

Моралният въпрос според мен е по-прост. Вярно е, че убиването на гражданин на държава, на която не си обявил война, е проблематично. Но обявяването на война е застинало на норми от 1945 г. От тогава насам са започвали много войни, а малко от тях са били официално обявявани. Така че тази норма на международното право е станала безсмислена, което аз смятам за жалък, но реален факт. Не мога да си представя защо е по-законно да убиеш хиляди хора след като си обявил война, отколкото да убиеш един – само защото в първия случай предварително официално си обявил намерението си. Всъщност, ако убийството може да попречи да умрат хиляди, то това е не само морално, то е морален императив. Така че, ако Израел законно се страхува от унищожаването на собствения народ в случай, че Иран придобие ядрени оръжия, изборът е или превантивен удар по Иран или смъртта на незаменимия човек. Съществуват силни морални съображения, които могат да бъде използвани срещу войната, но през хилядолетията подобни аргументи не са дали резултат. Моралните съображения могат да бъдат маркер, но те не могат да ръководят действията на нациите и по тази причина са постоянно пренебрегвани. Нациите се страхуват една от друга, често пъти заради много основателни причини, а страховете обикновено са взаимни.

Аз трудно разбирам моралния аргумент срещу убийствата или практическите цели на пацифизма. Но мога да разбера защо убийствата, като това в Иран са рядкост –  много е трудно да се организират и извършат и имат потенциални последици, които са трудно предвидими. Но когато хирургическият удар срещу един човек може да увеличи сигурността на нацията, която извършва убийството, изглежда, че е толкова легитимен, колкото и военната инвазия. Но обстоятелствата показват, че е изключително трудно да бъде определена необходимата фигура, която да убиете, и затова тези убийства са рядкост.

Проблемът не е морален, а практически.