Догодина се навършват 30 години от разпадането на Съветския съюз, а събитието е забележително не само със своята символика, но и с относителното отсъствие на кръвопролития (...). Фактът, че на петнадесет републики и съветския блок беше позволено спокойно да тръгнат по своя път е безспорно постижение за онова време – и особено на Михаил Горбачов. …
..Но късната съветска ера и последвалите я години не донесоха много радост на повечето от тези, които живееха по това време, благодарение на което 90-годишният Горбачов стана популярна мишена за популистите през цялата постсъветска история на Русия. Най-близките до него хора признават, че не очакват настоящият елит да се реши да популяризира тази годишнина. ..
..Павел Палажченко, който в продължение на шест шеметни години – от 1985 до 1991 г. – е лоялен преводач на Михаил Горбачов, смята, че широко разпространената вътрешна критика към бившия лидер произтича главно от невежество. „Имаше много грешки, отбелязва той и повечето от тях признава и самият Горбачов, но е „абсурдно“ да го обвиняваме във всичко, което се е объркало оттогава насам“ …
„Да превърнеш Михаил Сергеевич в изкупителната жертва 30 години по-късно, когато президентите след него са имали достатъчно време да направят нещо по различен начин, е лудост“, казва Палажченко пред „Индипендънт“. „Но да не бъдеш благодарен за това, което е направил, не е негов проблем, това е проблем на Русия“.
(...) Палажченко, с типичната за преводачите лека пригърбеност, мустаци, плешива глава и тъмен костюм, , беше неразделна фигура зад гигантите от онази епоха – Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, Джордж Буш, Хелмут Кол. Те вече не са между живите – 90-годишният „боец“ Горбачов е забележително изключение в това отношение – но те оживяват на страниците на новите мемоари на Палажченко „Професия и време“, публикувани на руски в началото на декември. Те ни припомнят много от забравените събития от онова време – например, че „Маргарет Тачър беше инстинктивно против обединението на Германия (Тя се страхуваше, че промените няма да бъдат по силата на Централна и Източна Европа, припомня Палажченко, а новата мощна Германия ще навреди на интересите на Великобритания на континента)“.
.. Бившият дипломат, който признава, че има противоречиви мнения относно (...) британския лидер, казва, че съюзът между Тачър и Горбачов беше един от основните двигатели по онова време. Десният премиер рано осъзна, че Горбачов е съветският лидер от нов тип. Те се разбираха, въпреки че философски бяха много, много различни хора. Между тях никога не е имало лично напрежение и Маргарет Тачър вярваше, повече от другите, че Горбачов е искрен..
(...) Разказът на Палажченко хвърля светлина и върху друг важен въпрос в съветско-западните отношения – разширяване на НАТО. Руският президент Владимир Путин редовно споменава обещанието, което САЩ били дали на съветското ръководство, да не се разширяват НАТО на изток. Това, според Путин е причината, гражданите на Русия да се страхуват от Запада. Палажченко смята, че той по „един или друг начин“ греши. Бившият съветски дипломат признава, че е имало обещание, дадено от Джеймс Бейкър, държавен секретар при Джордж Буш-старши, но това обещание се е отнасяло само до неутралитета на Източна Германия. Той добавя, че американците се придържат към своята част от сделката – да не обграждат бившия съветски блок с големи военни обекти и ядрено оръжие.
Според преводачът не е възможно Източна Европа да бъде обсъждана по подобен начин.. Това би означавало да се промени Северноатлантическия договор, според който НАТО е отворена за присъединяване организация…
Палажченко е уверен, че тези, които популяризират подобни послания днес, добре разбират реалността. Той е твърде дипломатичен, за да ги обвини в лицемерие, но намеква за лежащите в основите на това явление различия в мирогледа. Отношенията между Горбачов и Путин са сложни, макар и „взаимно уважителни“.
„Горбачов достатъчно открито е заявявал позицията си по отношение на днешното международно положение на Русия“, казва преводачът. Не е тайна, че бившият му шеф се оплаква от липсата на доверие между САЩ и Русия. (...) Но безспорното напрежение не означава, че „двете стратегически суперсили не могат да постигнат взаимно разбирателство“, посочва Палажченко. Има „очевидни области на сътрудничество в стратегическата сфера" и все още остават „година или две", за да се спаси основната рамка на стабилност от ерата на Студената война, за която той е помагал да се съгласува“, посочвайки (...) удължаването на START III (Договорът за по-нататъшното съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия е продължен през 2010 г. по времето на Обама и президент на Русия Дм. Медведев – бел.моя) и „възраждането“ на Договора за унищожаване на ракетите със среден и малък обсег на действие…
„Идеята за свят без ядрени оръжия понастоящем не е популярна нито в администрацията на САЩ, нито в руското правителство", подчертава Палажченко. „Но ако погледнете какво вече е направено, а това е огромно намаляване на броя на ядрените оръжия, особено на ядрените оръжия, които се намират в готовност за използване, все още е запазена посоката на движение“.
(...) „Това не бяха лесни времена за Горбачов и за хората, които работеха с него“, казва Палажченко, припомняйки мъчителните последни дни на шефа си преди пенсионирането на Коледа 1991 г. „Аз мисля, че при дадените обстоятелства Горбачов се държа с подобаващо достойнство “. (...)
Няма коментари:
Публикуване на коментар