По повод един неприятен повод (напуснал ни е моят приятел и колега д-р Милчо Перчински – светла му памет) се разрових из Интернет. Попаднах на списание „Военна медицина“, бр.1 от 2009 г. На стр.4 е публикуван материала „20 години Военномедицинска академия“ с автори покойния Стоян Тонев, Евгени Белоконски и Камен Канев.
Ще подмина с мълчание доста от премълчаните факти в текста, но не мога да бъда равнодущен относно информацията за Балканския военно-медицински комитет (БВМК).
Истината е една – идеята и инициативата действително принадлежаха на ген. м-р доцент Никола Александров.
И до тук.
В последвалите близо две години до финализиране на процеса по създаването на комитета, единственият принос на академията беше един нескопосан протокол от срещата в Солун на 09-13 ноември 1994 г. Приносът за този протокол принадлежи на Милан Петров, междувременно назначен през зимата на 1994 г. на мястото на Александров в грубо нарушение на действащия Закон за всеощата военна служба.
Солунският протокол създаде доста главоболия на министъра на отбраната (Димитър Павлов) и на моя милост, докато се стигне до заседание на Министерския съвет (премиер-министър Жан Виденов), на което бях упълномощен да подпиша Меморандума за създаването на комитета от името на Р България (а не от името на ВМА), но при при определени условия.
Тези условия трябваше да наложа в текста на Меморандума по време на окончателната среща в Букурещ. За които бях подкрепен единствено от представителя на Р Турция – полковник доц. Хасан Туре!
Толкова по темата!
Ако някой се интересува от подробности, мога да му пратя на файл глава тринадесета от непубликуваните ми спомени, посветена специално ва БВМК.
Николай, сега от теб научавам за кончината на моя змляк Милчо Перчински. Сигурно скоро е починал. Малко след като напусна окончателно ВМА се видяхме с него и си бе в добро здраве. Просто не мога да повярвам! Светла да е пеметта му!
ОтговорИзтриванеА ти не е лошо да издадеш спомените си. С интерес ще ги четат много хора, сигурен съм.