понеделник, 9 ноември 2020 г.

ГРЕШКАТА НА ТРЪМП

 

Уви, в историята на човечеството преди 103 години се случи 7 ноември

Григорий Амнуел,  09.11.2020


Авторът, роден 1957 г. е режисьор, журналист, сценарист, общественик и политик, четири пъти депутат в Държавната дума (1993, 1999, 2003, 2007), организатор на посещения на руски парламентарни делегации в страните-членки на НАТО, през 2014 г. заедно с други дейци на науката и изкуството осъжда политиката на Русия в Крим.

Разбира се, че Доналд Тръмп не беше роден за политик. Нещо повече, мисля, че преди 20 години подобна мисъл дори не му е хрумвала. Но за активен човек, постигнал много и преживял много в живота, идва часът, когато иска да направите нещо не само за себе си и семейството си, но и за страната, а може би и за света. Особено ако случващото се около вас ако не плаши, то поне най-малкото не ви удовлетворява. Вторият мандат на президента Обама доведе по-голямата част от нещата в САЩ до точката, в която продължението вече беше не страшно, а ужасено. Нещо повече, призракът на социално-социалистическия експеримент на Сандърс и неговите последователи започна да се очертава отчетливо зад доста досадната чета на Клинтънови. В тази ситуация, разбирайки всичко, в много отношения осъзнавайки това, хората гласуваха за Доналд Тръмп, когото познаваха добре, но никога не го смятаха за политик. Неговият лозунг „Да върнем величието на Америка“ спечели със своята простота и откровеност. Нещо повече, Тръмп не говореше за величие, което заплашва света, както някои известни лидери на европейските държави през ХХ век, а за величие, което е в основата на държава, успяла да изгради най-силната икономика, да създаде най-голямата средна класа и да живее неизменно в съответствие с Конституцията си не на думи, а на дела.

Да, уви, в историята на човечеството преди 103 години се случи 7 ноември, което обърна всичко на света. Принуди мнозина да напуснат родината си и да станат граждани на САЩ. Някои бягаха от войната, някои от репресиите, някои от политическата и социална диктатура на тълпата и властта, насърчавана от тази сива маса. Властта също беше в сиво. Ярките цветове, както черно, така и червено и бяло, бяха унищожени от световните войни. Сивото се превърна в основен цвят и характеристика както на масите, така и на властта. За съжаление, но и за негово щастие, Доналд Тръмп, разбира се, знаеше за всичко това, но само теоретично, защото не беше изпитал на собствения си гръб прелестите на Великия лагер ГУЛАГ и равенството на лявата сивота. Уви, нямаше никой до него, който да може да настоява и да му отвори очите, че освен с всички най-важни икономически въпроси, които трябваше да решава новият президент на САЩ, този много важен въпрос беше актуален както за САЩ, така и за целия свят. ... Той трябваше да инициира процес срещу лявата зараза –  и може би тогава щеше да успее да избегне резултатите от 7 ноември 2020 г.

Разбира се, ще ми кажат, че това не е толкова актуално за Съединените щати. Наистина ли? А какво се опитваше да спре сенаторът Макартър? И за какво говореше до последния си дъх сенаторът? И на какво учат вашите деца в престижни университети на Източния и Западния бряг професорите, които вярват в коректността и привлекателността на лявата идея? Сигурни сме, че тя просто все още не е намерила своя олицетворител. На тях не са им достатъчни Ленин, Троцки, Сталин, Андропов и останалите вождове на СССР, и Пол Пот (истинското му име е Салот Сар, 1925-1998, водач на Червените кхмери и министър-председател на Камбоджа, по това време наричана Демократична република Кампучия в периода 1976-1979 г., по него време са избити над 2 млн. камбоджанци – бел. моя), и Кастро, Мао и Менгисту (Хайле Мариам, етиопски офицер, водач на преврата в страта през 1974 г., а по-късно неин президент, свален от власт през 1991 г., избягва в Зимбабве, а в Етиопия е осъден на смърт за геноцид– бел.моя) и всички останали големи и малки, кратки или дългосрочни вождове също не са им достатъчно? Не вярвате в действията им? Вижте резултатите от изборите. Послушайте децата си, които са преминали през тези училища. Може би не е късно да се опомните ... въпреки че сега ще трябва да изчакате минимум един цял президентски мандат и да се надявате, че ще се появи Гражданин, Лице, което е способно и желае да направи това, за което някой тайно, а друг съвсем явно мечтае вече 103 години.

В края на 60-те години на миналия век репертоарът на Големия ленинградски драматичен театър включваше пиесата „Истината! Нищо друго освен истината!”, Поставена от великия Георгий Товстоногов по пиесата на Д.Ал (литературен псевдоним на Даниил Натанович Алшиц, 1919-2012, руски историк, прозаик и драматург, сатирик, доктор на историческите науки – бел.моя). Истински процес, а не театрален! С поканени свидетели и съдии от Русия, Украйна, Беларус, балтийските страни, които ще могат да свидетелстват за ситуацията от 1917 г. до наши дни, които изпитаха на собствения си гръб „радостта“ от това да са съветски републики в съветския лагер и никога няма да забравят тържествата и свободните избори от 1939 г. Тррябва да свидетелстват представители на Кавказ и Централна Азия, Афганистан, Китай и Монголия, всички страни, които са били под съветска окупация след „освобождението“ от 1945 г., а също и представителите на Куба, Корея, Виетнам, Кампучия, Лаос, Етиопия, Ангола и други страни, в които от време на време се появяваха, не без подкрепа от далечния и близък Кремъл, желаещи да направят света „справедлив“. Наложително е да се покажат кадри, снимки, филми, видеоклипове, а като доказателство на обвинението да звучи „Архипелаг ГУЛАГ“ на А. Солженицин. Нека всичко да бъде както някога в Нюрнберг. Няма значение, че на подсъдимата скамейка няма да бъдат виновните за проливането на кръв, важно е там да бъдат левите идеологии, каквито са националсоциализмът, фашизмът, маоизмът и всички други социални „изми“. Светът се нуждае от такъв съд, и САЩ също се нуждаят от него. Доналд Тръмп трябваше да го организира, така че хората да спрат да си спомнят с ужас датата 7 ноември. Може би тогава нито на него, нито на всички останали, които чакат подобен съд, нямаше да им се наложи с ужас да отбележат – а днес всъщност е 7 ноември!

Няма коментари:

Публикуване на коментар