Следващите два текста са писани преди дванадесет и нещо години. От различни автори. Открих ги на диск със записи на мои драскулки и свалени материали от Интернет от 2008 г. Година, сакрална за мен, в която благодарение на Господ и персонала на Клиниката по неврология на ВМА прескочих трапа, а с помощта на няколко медицински специалисти от военния санаториум в Банкя и семейството си се възстанових и се върнах към обичайния живот. Нямам спомен, какво съм правил тогава с двата текста. Вероятно след прочитането им съм ги архивирал. Днес си позволявам да ги кача в блога си, с незначителни редакции и обяснения, не само заради тяхната актуалност по отношение на Русия, но и поради мислите които ми навяват за съвременна България, особено в последните десетина години.
„ДУЛОКРАЦИЯ” [1]
Яков Кротов, 24.02.2008
Яков Гаврилович (род. 1957 г., Москва, СССР) — по националност евреин, завършил история в Московския държавен университет „Ломоносов”, религиозен деец и публицист, свещеник Харковско-Полтавската епархия на Украинската автокефална православна църква.
Твърде резките и понамирисващи обрати на речта, към които президентът на Русия прибягва подчертано редовно, очевидно преследват няколко цели. Изпращане на сигнал – „Аз съм един от вас“ към хора, които много добре могат да се бият, но не ги бива в четенето. Обругаване на тези, които четат повече книги, отколкото доноси. Има и друг, вероятно страничен ефект – да се отклони вниманието от главното. Разбира се, че изразите „ще ги трепем там, където ги намерим без следствие и съд“ [2] или „ще им отнемем правата“ никак не са приятни. Много по-опасен обаче е често използвания израз - „демокрацията е власт на народа“.
Не, демокрацията не е власт на народа.
Ако под народ разбираме етнос, нация, тогава „власт на народа“ означа „етнокрация“ или, казано на руски, националсоциализъм, нацизъм.
Точно такава е властта в нацистка Германия. За Хитлер гласуваха, не защото той е антисемит и войнолюбец. Тези му възгледи са много внимателно скривани от избирателите, докато не се превръща в абсолютен диктатор. И по-късно той не ги афишира открито – неслучайно толкова дълго не се знае за нищо Аушвиц [3]. За Хитлер гласуваха, защото той се застъпваше за народа. Фюрерът се наричаше „войник на германския народ". „Народът е „volk“. На руски, очевидно, трябва да се каже „фолкокрация“. Народът е единен организъм. Той може да бъде заплашен от бацили. Затова Хитлер унищожава евреите – „бацилоносителите“. Точно същия образ се използва от кремълската пропагандата от началото на 90-те години (на миналия век – бел.моя). Чуждестранните проповедници са „колорадски бръмбари“.
Същността на всеки народ е различна, следователно той има „свои, собствени" ценности, но има и „други" ценности.
Има руска демокрация, но има и неруска и дори антируска демокрация.
Приликата между „властта на народа“ в хитлеристка Германия и в съвременна Русия е очевидна. Нейният основен белег е прославянето на личния живот, на семейните ценности. Концентрационните лагери не бяха основен белег на нацизма. Не, основният белег бяха лъскавите списания и телевизионните канали, възхваляващи вкусната храна, здравото семейство и здравите деца. Защитниците на „властта на народа“ ги представят като триумф на „личния живот“. Това е или лъжа, или лукавство. „Личният живот“ не означава целия народ да яде, пие и се забавлява, докато грижовното правителство елиминира отделни нарушители на спокойствието – от Сократ до леля Фани от Краков, от Гумильов до Ходорковски. Това не е личен живот, това е глобална подлост. Това не е автономия на личността, а нейният егоизъм. Демокрацията не е управление на народа, а управление от свободни хора. По тази причина робите и жените в Атина не гласуват. По тази причина в най-демократичните страни не гласуват децата. Днес в Русия, ако наистина използваме гръцкия език, съществува дулокрация. „Дулос“ на гръцки е „роб“. До 1917 г. е имало автокрация, а след това – дулокрация. Защото бунтуващият се роб все още е роб. Робът в Кремъл е роб на квадрат, роб на куб. Той е лишен от онова малко, което може да оправдае робовладелецът – самочувствие (поради което си спомня „клозети“ и „сополи“), щедрост, великодушие. Той губи дори онези добродетели, които робът има като роб, робът като страдащо същество – „мъдрост, смирение, състрадание към другите“. Освен това да не забравяме, че това е Русия – огромна военна империя. Тук дулокрацията е и власт на дулата и тези дула лесно се обръщат срещу собствения си народ и народът много добре помни това. А ако забрави, ще му бъде напомнено. Дулокрацията е подобна на аристокрацията – има разрив между върховете и низините, между номенклатурата и голтаците. Но морално дулократите не стоят по-високо, а дори са по-ниско от собствените си поданици, защото са се лишили от външните си ограничители и са загубили вътрешните си. Те са щастливи да покажат огромните си дула на онези, за които са „загрижени“, и те им отговарят с дула, само че джобни. А трябва да им отговорят със свобода. Не да изтръгват си капка по капка робското от себе, а като не допускат дори сянката на робството в душите си, в живота си, в обкръжението си.
С лице към Русия – за едно здравно бедствие [4]
Fabrice Nodé-Langlois, кореспондент на Le Figaro в Москва, 25.02. 2008 г.
Системата на здравеопазване, някога гордост на СССР, се срина. Путин иска да превърне здравеопазването в приоритетна задача за следващото президентство.
Разбит път, пълен с кал и сняг. Срещу малките приземни къщурки са разположени две, неголеми триетажни сгради от бели, ронещи се тухли – това е таруската болница. Москва е само на няколко десетки километра (130 км. – бел.моя), но от Таруса, град с по-малко от 10 000 жители, лъха на дълбока руска провинция. На партерната площадка с олющени стени, възрастен мъж по пантофи запалва цигара. Препълнена консервна кутия му служи за пепелник. В коридорите, боядисани в бадемово-зелен цвят, миризмата на супа се смесва с миризмата на дезинфектант. В стаите с по пет легла няма тоалетни и душове. Медицинска сестра срамежливо казва, че на всеки етаж има тоалетни.
Системата на здравеопазване, която беше гордостта на Съветския съюз, се срина. И заедно с това беше разрушено здравето на нацията. Най-шокиращото число е това за продължителността на живота на мъжете. От европейското ниво през 1970 г. тя спадна до 59 години. В речта си на 8 февруари относно перспективите за развитие на Русия до 2020 г. Владимир Путин, с безапелационност, подобна на тази на Саркози, заяви, че трябва да се направи всичко възможно, за да се увеличи до 2020 г. продължителността на живота до 75 години. Това е колосална задача.
Според Джерард Саймънс от лондонския Imperial College, цитиран от списание Russia Profile, тютюнът, хипертонията и холестеролът са причина за три четвърти от смъртните случаи. Профилактика практически не се провежда. А алкохолизмът, както преди продължава да коси хората. Страната е изправена пред епидемия от СПИН (данните за броя на заразените с ХИВ са подценени) и туберкулоза., Здравеопазването е основната грижа на руснаците, наред с проблема с жилищата. Съвсем логично е, че това е една от приоритетните задачи на кандидата за президент Дмитрий Медведев, който гарантирано ще бъде избран след осем дни. От 2006 г. Медведев, в битността му на вицепремиер отговаря за четири „национални проекта“ – жилищно строителство, образование, земеделие и здравеопазване. В рамките на тези програми държавата е отпуснала през 2007 г. около 3,7 милиарда евро за здравеопазване.
Подобно на останалата част от Русия, таруската болница със 135 легла, за които отговарят 25 лекари и 150 души обслужващ персонал, се променя. Единият етаж се ремонтира. За сметка на „националния проект" е закупен нов флуорограф, който позволява да се подобри диагностика на туберкулозата при 150 пъти по-малко облъчване. Публичните средства обаче са недостатъчни, затова енергичният кардиолог на болницата Максим Осипов търси външна, частна, а понякога и чуждестранна помощ за финансиране на закупуването на ново оборудване. Апаратът за изкуствено дишане, направен според последната дума на медицинската техника, е закупен със средства от Асоциацията на приятелите на Таруса (Общество за помощ на таруската болница - бел. ред.). Вече е спасило много животи.
Д-р Осипов, който сега е на 45 години, е необичаен случай за руски лекар – учил е една година в Сан Франциско. Два пъти седмично той провежда консултации в Таруса, градът на неговото детството, а през останалото време ръководи издателство, специализирано в издаването на преводна медицинска литература. Той публикува литературни хроники в традициите на хуманитарната медицина. В записки си, изпълнени със съчувствие и отчаяние, Осипов описва своите пациенти-фаталисти, с тяхното „пренебрежение към живота“, описва широко разпространеното схващане, че след 60 години е „безполезно да се лекуваш“, описва гнета на „парите и алкохола“. „Здравен проблем номер едно в Русия – пише лекарят – е липсата на лекари, образовани лекари. Синът ми е студент четвърта година в медицинския институт. Учи от същите учебници, както преди 20 години!" Освен това, „за да влезете в медицинския институт, трябва да дадете подкуп“, добавя Владимир Алексеев – друг лекар от Таруса.
Въпреки липсата на средства, тази малка болница е остров на човечността. Тук се лекуват московските старци, които идват на вилите си през лятото. Задължителната застраховка (аналогична на нашето здравно осигуряване – бел.моя) покрива заплатите на здравните служители и основните лекарства. И дори храна за 21 рубли (60 цента) на ден. „В Москва няма безплатно лечение“, казва Марина, хирург в болницата. Например, Галина – спешно е хоспитализирана в Москва и е казано, че за диагностиката е необходимо да ѝ се направи ядрено-магнитен резонанс. Но може да го направи само срещу 2000 рубли. Друга московчанка, Маша, трябва да похарчи цяло състояние – 1,5 милиона рубли (43 хиляди евро), за да оперира своевременно стомаха си“.
В големите градове частните стоматологични и гинекологични клиники растат като гъби след дъжд. В същото време за качеството на предоставяните услуги може много да се желае, защото всичко се купува, дори дипломи. В тази санитарна джунгла безплатните лекарства са оскъдни, а лекарствените фалшификати продължават да бъдат истинско бедствие. Добре е, че националният проект позволи поне да се повишат заплатите на лекарите. В процентно изражение увеличението е значително, толкова малки бяха те първоначално. Но за портфейлите увеличението е нищожно. Медицинските сестри бягат от Таруса в големите градове в търсене на по-високи доходи. Марина, която е работила като хирург десет години, печели само 12 хиляди рубли на месец (345 евро)! По-малко от обикновен московски работник. За да свърже двата края, тя се възползва от дуализма на нова Русия – лечението на мнозинството е лукс, но малцинството може да си позволи луксозна ваканция в санаториум. Така че втората работа на Марина е козметичка в частната фирма на съпруга ѝ.
Бележки:
[1] – Източник:
http://yakov.works/1/knigi/Voyennaya_Rossiya/000302_svoboda.htm
[2] – в руския текст е употребен идиомът „мочить в сортире“, използван от Владимир Путин, по това време министър-председател на РФ, отговаряйки на въпрос на журналист от ОРТ по време на пресконференция в Астана на 24.09.1999 г., по повод събития от предния ден, когато руската авиация бомбардира Грозни. Буквалните му думи са: „Мы будем преследовать террористов везде. В аэропорту — в аэропорту. Значит, вы уж меня извините, в туалете поймаем, мы и в сортире их замочим, в конце концов. Всё, вопрос закрыт окончательно!“
[3] – (Освиенцим), комплекс от концентрационни лагери на нацистка Германия в окупирана Полша по време на Втората световна война.
[4] – Източници:
https://www.newsru.com/russia/25feb2008/med_ved.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар