Удивително проста и точна философия – „овце“ и „хищници“ и нине, и присно, и во веки веков
От блога на Иля Константинов, 25.10.2020
Зная, че сред естетите в мрежата „разговорът с таксиметров шофьор“ се счита за презрян жанр.
И въпреки това съм готов да издържа ...
И така, случи ми се да говоря с много умен таксиметров шофьор, който беше дошъл от Киргизстан, за да спечели пари.
Попитах го какво мисли за киргизката революция, която в този момент беше в разгара си.
- Празна работа – махна с ръка таксиметровият шофьор – Хищниците си уреждат отношенията.
Този неочакван обрат на думите му ме заинтересува и аз започнах да разпитвам непринудения си събеседник за това как е устроен животът в Киргизстан. А той говореше руски изненадващо добре.
От неговите думи се очерта следната картина: население в страната е разделено на две неравностойни групи: „овце“ и „хищници“.
„Овцете“ се хранят от труда си, както могат (и обикновено не много добре), а „хищниците“ ловят овцете от стадото и ги използват по различни начини. Не всички наведнъж, разбира се, но в разумен мащаб, както подобава на ревностните санитари на гората.
„Хищниците“ са организирани в групи според кланово-ведомствения принцип. Има много групи, но най-силните са тези на номенклатурата и ченгетата. Членовете на номенклатурната група избират по-дебелите „овце“, а ченгетата - по-постните, но го компенсират с по-големия брой. А останалите вземат това, което остане.
- Казват, – вметнах аз – че се бият помежду си северните и южните кланове?,“, сложих трите си копейки.
- Да, бият се – съгласи се таксиметровият шофьор – Само че и едните и другите са хищници и за обикновената овца не остава нищо.
- А вие вероятно сте от „овцете“, щом сте дошли?" –попитах безцеремонно.
- Бях ченге – призна таксиметровият шофьор карах шефа. Веднъж той арестува един човек (за дребно нарушение) и започна да иска голям откуп от семейството. А тези нямат пари – една крава ги хранеше. Накара ги да продадат кравата и взе парите. След този случай напуснах ченгетата.
- Съвестта ли те замъчи?
-Тези, които не са родени хищници, не могат да ядат сурово месо – отбеляза философски събеседникът ми.
- И след това се преместихте в Москва?
- Да. Тук е по-добре, овцете почти никога не ги колят – отбеляза дипломатично той.
- Колят ги - разочаровах го.
- Но не като при нас. Тук можеш да си изкараш прехраната с честен труд и дори да спестяваш.
- Ние казваме – опънах се аз – „С честен труд не можеш да построиш дворец!“
Таксиметровият шофьор сви рамене:
- Няма истина на земята, тя е само на небето. Трябва да живееш праведно, да се молиш, и да се подготвяш за срещата.
- С кого?
- С Аллах!
Често се сещах за този разговор.
Невероятно проста и точна философия: „овце“ и „хищници“, и нине, и присно и во веки веков.
Както при животните, така и при хората. Банална, но истинска.
Ако не си хищник, те стрижат, а може и да те заколят.
Вероятно можете да отвърнете, ако краката ви са силни, а рогата – здрави.
Ако се отървете, те ще заколят съседа ви. Ако съседът ви се отърве, ще заколят вас. А иначе и двамата ще бъдете стригани.
Оказва се, че целият социален прогрес се свежда до процента на закланите: малко повече или малко по-малко.
Е, дълбочината на стригане на вълната (както я наричат овцевъдите) е различна: до голо или да ви оставят малко.
А справедливостта, хуманизмът, солидарността, хуманността и т.н. и т.н. са опиум за хората.
И единствената надежда са копитата и рогата.
Така ли е? Или не е?
А може би напредъкът е неизбежен, хуманизирането е е неизбежно и рано или късно вълкът с радост ще похапва тревичка до невинното агне? И двамата ще станат активисти на Движението за правата на животните?
Или може би има избрани и отхвърлени народи и държави?
За някои, поради някакви неразбираеми причини историята е осигурила напредък, други са лишени от тази благодат, и тревопасни и хищници са принудени да вървят по извечния маршрут на африканската савана – антилопите за трева, хищниците за антилопи. И така от хилядолетие в хилядолетие.
И нима нашата Русия е сред отхвърлените?
Ето въпрос без отговор, за който ние сме слепци.
А нашите лидери приличат на слепи водачи на слепите.
Слепотата обаче не винаги е отрицателна.
Къртицата, например, е почти сляпа: очите й са само 0,5 мм., но какво обоняние има ... Предвижда генералната линия предварително и копае в строго съответствие с нея.
Ето защо остава вечно млада, почти недоразвита.
Нещо, но нашето историческо обоняние е развито.
Ние знаем как да слушаме, да подушваме, да се преструваме и да се правим, че им вярваме, когато ги питаме за едно, а те ни будалкат, говорейки ни за съвсем друго.
Така си и живеем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар