КИРИЛ ХРИСТОВ, ПРОРОКЪТ…….

 

Аз всеки ден все по-дълбоко се убеждавам, че парламентът е една жалка комедия, че повечето от хората, които е избрал един измамен или насилен народ, далеч не представляват разума и морала му, че те, плащани пребогато, не вършат нищо друго, освен да се карат и позорят един други като цигани и да измислят средства за незаконно обогатяване, най-често ограбвайки, или косвено ощетявайки държава и общини.

То е една непоносима атмосфера на тъпост и безсрамие. Най-чудното е, че всичките тези добитъци, щом влязат в „свещената сграда", почват да се смятат не само за хора, но дори за същества от особена висша порода, за избраници. А желал бих да зная, с какво се отличават такива .избраници" от най-лошите българи, освен това, че са и безпределно нахални? На тях се плащат луди пари не само нищо да не вършат, не само да се карат като цигани, да се псуват и клеветят и по такъв начин да бъдат за другите българи, за простия народ заразителен пример за невъзможни отношения, изсипват им се торби със злато, за да уреждат по всички най- безсрамни начини спекули за сметка на държава, на общини, за да грабят народа под покровителството и със съдействието на самите власти - например по такива дръзки начини: народни представители експортират необходимите за прехраната на страната храни, а после, когато се озовем пред глад, внасят от чужбина, дори от Америка, развалени гнили жита, за да хранят гражданите със скъп и отровен хляб.

Такива са главните занятия на ония, които народът, измамен и насилен, уж бил избрал, за да управлява чрез тях. Но понеже все трябва да си намерят поне привидно някаква работа, те унищожават периодически законите, които по-предишното правителство е направило, и гласуват нови. Кой ти проумява в Булгаристан, че не са криви законите, а неспособността на властите да ги прилагат, че Англия и Германия се нареждат хиляди пъти по-добре с много по-малко и по-стари закони от нашите. Месеци наред, които поглъщат на държавата огромни суми, те вършат все това и това: взаимно да се клеветят и позорят. В най-добрия случай, когато уж с дружни усилия решат да свършат някоя дребна работа, те я затрупват с толкова непотребни приказки, че тя бива осакатена, убита, смазана под дивия товар на глупостта. Много често един отделен най-обикновен човек за половин час може да свърши по-добре една работа, която тая сган нахални и порочни негодници за седмици не е в състояние да свърши.

И на какво отгоре тя, непотребната паплач, която не чини и скъсаните опинци на един селски говедар, се смята, че представлява не само организационния гений на нещастния ни народ, но изобщо разума, пък и морала му? Едва няколко десетилетия са минали откак България има Народно събрание, а колко хиляди нахални маниаци са безумствали в него. Ако се събере на едно умът от всичките тия глави, плюс умът на няколкото стотин български министри (за такъв кратък период от време!), та, ако се събере наедно умът от всичките тия глави едър и дребен добитък, наистина няма да получим разума на една примитивна говедарска глава.

Източник:  Кирил Христов, „Бели дяволи” (роман), издател Военно-издателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, 1993