четвъртък, 30 юли 2020 г.

ТРИДЕСЕТ И СЕДМОТО БУРЕ С БАРУТ

Не познавам Славчо Кънчев*. За първи път го видях вчера (29.07) в предаването „Свободна зона” на Алберт в ТV Европа.

 

Слушах го внимателно, защото нямам намерение да давам 39 лв. за книгата му. Авторът със самочувствие говори за нея, как:

-била противодействие на глобалната манипулация в информационното пространство от властовите елити, с цел запазване на техните позиции на господство;

-успешно полемизирал с Карл Маркс, Владимир Ленин, Франсис Фукуяма, Александър Дугин (тук беше активно подпомаган от „Алберт” – бел.моя);

-критикувал техните (на споменатите по-горе бел.моя) проесхатологични доктрини за социален инженеринг. (от представката „про” – в смисъл „за” и „есхатология” – направление в теологията относно крайно/последно  състояние на света, изкуплението, задгробния живот, съдбата на Земята и човечеството, и прехода му към качествено ново състояние – бел.моя).

Оказа се, че Кънчев  е обосновал четвъртата идеология (по аналогия с „третия път”, политическа идеология, която се опитва да преодолее различията между десница и левица на основата на съчетание от десноцентристка икономическа  и лявоцентристка социална политика – бел.моя), наречена от него „демокрацията на контрола", свързана със сферата на държавното управление.

Авторът отрича доктрините на миналото и съвремието, и смята, че единствения възможен изход за развитието на българското общество и света е участието на гражданите в управлението на общите дела чрез цялостен контрол върху управляващите, недопускане на концентрация на богатство и подчиняването на резултата от натрупването на блага на общото добруване.

Шашнах се от твърдението му, че двете обществено-политически формации – капитализма и социализма са разклонения на държавно управление, което не се намира под пълния контрол на гражданите и се различават единствено по второстепенни характеристики.

Аферим, Кънчев!** Машала!

Някога много харесвах Фукуяма и Тофлър, докато животът не разби на пух и прах доста от тезите им. Особено за края на историята на първия!

Няма да коментирам Маркс. Той поне остана преди всичко в сферата на теорията. Няма да коментирам и Ленин – плодовете на социалното инженерство на болшевиките в Русия са известни (и у нас тоже).

За Дугин – един от теоретиците на съвременния руски империализъм не ми се пише.

P.S. Това не означава че съм, против имащите пари  да си купят книгата. Аз не  обичам социалните инженери – били леви, били десни или други!

Бележки:

*-Според публикации в Интернет, Кънчев е завършил физика в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Съюза на българските журналисти от 1982 г. Председател е на Управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България от основаването ѝ през 2000 г. (като следя ситуацията в България през юли т.г., асоциацията „успешно е борила корупцията” в продължение на 20 години – бел.моя). Имал повече от 1500 статии в периодичния печат и научни публикации по социология и право …… По този повод се сетих за един друг „универсален учен” – професорът от БАН Витанов, видна врачка в областта на епидемиологията и по специално на SARS-CoV-2 (вирусът) и COVID-19 (болестта). Видимо Кънчев все още не е оценен, както Витанов.

**-Кънчев е любимец на левия вестник „ДУМА”, вероятно защото е намерил решения за преборване на социалното неравенство, бедността, борбата с българските и чужди чорбаджии-изедници. Чудя се защо не е в ръководството на БСП и депутат в Парламента?!


Няма коментари:

Публикуване на коментар