ПО-ДОБРИ ПОЛИТИЦИ ЛИ СА НАРЦИСИТЕ?

Себастиан Херман, Süddeutsche Zeitung

 Авторът е роден през 1974 г. Учил е политически науки, история и психология в Мюнхен и Единбург. В момента е редактор в Süddeutsche Zeitung и пише главно по теми от психологията.

„Всеки, който чувства своето превъзходство над останалите, обича да изразява мнението си и да участва в политиката. Добра новина ли е това?” – задава въпрос немското издание.

Zoltan Fazekas [1] от Бизнес училището в Копенхаген и Peter K. Hatemi [2] от Университета в Пенсилвания в свое изследване (Narcissism and Political Orientations, American Journal of Political Science, Vol. 62, No. 4, 10.2018, p. 873-888) доказват, че нарцисизмът и политическата активност са взаимосвързани. „Според изследването, нарцисизмът е стимул за участие в политически процеси – под формата на дискусии, петиции, демонстрации и други начини за участие”, – пише изданието.

 „Учените са анализирали представителни данни за повече от 5 хиляди души, събрани в САЩ и Дания. Изследваните лица, наред с други неща, са били питани как участват в процесите на вземане на политически решения. Респондентите са били помолени да попълнят индивидуален нарцистичен въпросник (Narcissistic Personality Inventory/NPI-40).“

 „Като цяло по-активни се оказват хората, постигнали по-високи резултати в теста NPI-40 – те по-често се контактували с депутати, често подписвали петиции, дарявали пари за политически цели и по-активно участвали както в онлайн, така и офлайн дискусии”, – се казва в статията.

„Цялостната картина показва, че хората, които вярват в себе си и се смятат за по-добри от другите, по-активно участват в политическия процес“, пишат учените. Взаимовръзката между нарцисизъм и политическа активност винаги е една и съща, независимо от политическите възгледи на изследваните лица – десни или леви, прогресивни или консервативни“, – отбелязва изданието.

По този начин изследването показва, че усещането за собствена значимост и известно превъзходство над другите не винаги води до лоши последици. Демокрациите съществуват, защото гражданите участват в политическия живот, а не седят безмълвно по време на политически дискусии.

 „Но тоягата, както се казва има два края. Ако върху политическите решения оказват влияние само хора с голямо его, а скептиците мълчат, то общественото благосъстояние със сигурност ще страда. В края на краищата класическият нарцис се интересува преди всичко от едно нещо: в своя полза", – пише Süddeutsche Zeitung.

Бележки:

[1]-политолог, защитил докторска степен в Университета във Виена през 2012 г., от 2019 г. доцент в катедрата по бизнес и политика в Бизнес училището в Копенхаген, изследванията му са посветени на политическото поведение на избиратели и елити и са съсредоточени в пресечната точка  на политическата психология, политическата комуникация и сравнителна политика.

[2]-политолог, професор по политически науки в Пенсилванския държавен университет, където е и професор по микробиология и биохимия. Известен е с изследванията си за връзката между генетичните фактори и политическото поведение, както и генетичните основи на насилственото поведение