ЗА ПРИНЦИПА НА ИСТОРИЗМА

Не е ли Пушкин ясновидец?

От блога на Пьотр Межурицкий [1], 28.06.2020

В теорията на литературата има принцип, според който, не можем да оценяваме поезията, да речем, на Алкей [2] или на Давид [3], който е бил цар на Израел, от гледна точка на естетиката, да предположим на модернизма, само защото са били известни и ценени за времето си за автори на модерната епоха.

Разбирате ли?

По същия начин, оценката на социалното поведение на американския плантатор в южната част на САЩ от 19-ти век от гледна точка на социалната етика на САЩ от 21-ви век, е по същество признак за пълно умствено невежество.

Същото е и по отношение на паметниците.

Паметниците на Ленин, Хитлер, Сталин и други инициатори на масови убийства през 20 век трябваше да бъдат съборени, защото от гледна точка на етиката на 20-ти век, и от гледната точка на десетки милиони техни съвременници са били масови убийци.

За да се съди Христофор Колумб или Аристотел, или цар Соломон според критериите на 21-ви век, човек трябва или от нищо да не разбира, или да е съзнателен лицемер.

Колумб, господа вандали, оскверняващи паметта му по идеологически причини, е велик мореплавател за цивилизованите хора, точно както Аристотел е велик философ, а Соломон е мъдрец и блестящ поет.

А на тези, които съзнателно предават цивилизацията, искам да им напомня за Алексей Швабрин, герой от романа на великия Александър Сергеевич Пушкин „Капитанската дъщеря“.

Швабрин разбира се целува ръката, а не обувката, на прочутия вожд на селския бунт Пугачов [4], а след като е приет на служба при него, бързо се превръща в подобие на останалите от новото си обкръжение – подстригва си косата както казаците и се държи по начин, по който трудно биха познали в него бившият аристократ.

Не е ли Пушкин ясновидец?

Работата е в това, че принципът на историзма е законно дете на строгия научен ум, но човешкият ум не винаги е склонен към съвършена рационалност.

Ето например какъв стих ми дойде на ум преди няколко години, спомням си, посред нощ.

Разбира се, че имам предположения в какво състояние разумът е по-близо до истината… Но няма да ги споделя:

„Что тут поделаешь: памятник – идол,
разве я тайну какую-то выдал,
хоть пощади, хоть веди на убой,
спросишь – любой? Я отвечу – любой,
даже который без тени подлога
от непосредственно Господа Бога,
даже который любим лично мной
в прошлой и в нынешней жизни земной;
как ни царапает сердце обида,
скинут его, а на кой ещё идол.”

Бележки:

[1] – Пьотр Яковлевич (род.1934 г. в Киев,  украински евреин) – писател, журналист, прозаик и публицист, от 1979 г. живее в САЩ

[2] – древногръцки лирически поет, оцелели ли са само отделни фрагменти от 10-те тома негови стихове, но в древността  е високо ценен.

[3] – библейски цар на Израил и Юдея, комуто се приписва авторството на някои библейски книги, и е смятан за пророк от юдаизма, християнството и исляма.

[4] – Емелян Иванович (1742-1775) неграмотен донски казак, предводител на Селската война в Русия 1773 – 1775 г., който, възползвайки се от слуховете, че император Петър III е жив, се представя за него.