СПОМЕНИТЕ НА ЕДИН СВЕЩЕНИК-2

МОИТѢ СПОМЕНИ

отъ септемврийскитѣ събития

23.ІХ-28.ІХ.1923 год.,

станали въ гр.Фердинандъ и околията.

(част втора)

Щомъ е зоръ за пушката, стажарътъ я свалилъ, но вмѣсто да я даде пълна готова за бой – гръмналъ въ челото на нападателя си и го повалилъ мъртавъ на земята.

Това е първата жертва, станала три деня преди обявяване на комунистическата революция.

гр. Фердинандъ.

Градътъ брой близо 5,000 души жители и е околийски центъръ. По народность болшенство българи, има турци, евреи, ерменци, най-вече цигани. Заселенъ е на лѣвия брѣгъ на рѣката „Огоста“ въ една голѣма кутловина, заобиколена отъ сѣкѫде съ хълмове. Ста­рото име е „Голѣма-Кутловица".

Въ Латинско време на сѫщото мѣсто е билъ заселенъ голѣмъ градъ, броящъ повече отъ 12.000 д. жители, носящъ името „Montanensium“

И до сега се намиратъ доста останки: баня, во­допроводи, статуи, дипломи на тогавашнитѣ лѣкари и др. Личи, че билъ първостепенна римска крепость.

Фердинандъ е географическо средище на ста­рия Ломски окрѫгъ, а и сега е срѣдище на Ви­динския и Врачански окрѫзи. Въ самия градъ из­вира голѣмъ изворъ съ чиста балканска вода.

При освобождението е билъ малко турско село съ 13-15 български кѫщи Отъ освобож­дението бързо почна да се увеличава съ прииж­дане ма преселници от цела България. Въ него като въ фокусъ можеше да видите хора отъ цела България: Габровци, Берковци, Царибродци, Кю­стендилци, Търновци, Самоковци, Врачанци и отъ  кѫде ли не отъ България нѣма заселени.

Младъ градъ, съ прави улици, въ живописна мѣстность, той привлича вниманието на чужденеца, особено оня съ спекулативенъ духъ.

Въ него става всѣки понедѣлникъ голѣмъ пазаръ на едъръ и дребенъ добитъкъ, както и на манифактурни и бакалски стоки. Полето и балкана тукъ въ него размѣнятъ своитѣ произведения. На първъ погледъ на гарата личатъ грамади отъ строителенъ и горивъ дървенъ матерналъ, както и на пазаря, освенъ добитъкъ, кола съ жито и кукурузъ. Всѣки понедѣлникъ е гъмжило отъ народъ.

Благодарение на това, пазарътъ на гр. Фердинандъ се посещава почти отъ всички околни села на Врачанския и Видинския окрѫзи. Дохаждатъ и търговци отъ София, Габрово, Тракия и Гърция за добитъкъ или да продаватъ свойтѣ стоки.

Градътъ има 2 цигларни фабрики, 2 маслобойни, електрическа централа, модерни мелници, нѣколко жѣлезничарски» работилници, много обу­щарски, дърводелски, кожухарски и др. работил­ници. На търговията услужватъ 3 държавни и 3 частни банки. Има черква православна, джамия и синагога. Има неп. гимназия и нише търг., училище.

Населението се занимава съ търговия, лозар­ство и земледѣлие. Гранизонъ войска нѣма.

При разумна и спокойна управа градътъ ще има добро бждаще. До 1923 година града се стро­еше съ десетки здания ежегодно. Отъ тогава всичко замрѣ и строежа замрѣ десеторно.

Това градче избраха комуниститѣ за центъръ на революцията 1923 година.

Спокойствие на правителствените власти.

Когато комуниститѣ се готвеха сериозно за революцията, правителството въ лицето на око­лийския началникъ гледаше съ спокойствие и не вѣрваше, че може нещо сериозно да стане. На това го убеждаваше обстоятелството, че нищо тайно не може да се удържи както у комуниститѣ, така и у другитѣ партии. По подире ще обясна защо? Властьта нареждаше 2-3 дена по-рано отъ ре­волюцията да се задържатъ по виднитѣ комунисти отъ града и селата. Преди да се пристъпи къмъ арестуването имъ, знаеше се разпоредбата и кои ще бѫдатъ арестувани. И какъ бързо се преда­ваше това! Нека го кажемъ: всичко замислено отъ властьта, се знаеше отъ комуниститѣ; всичко ре­шено отъ комуниститѣ, се знаеше отъ хората на властьта.

Бѣгството на видните комунисти.

По мирнитѣ комунисти на 22.IX. – сѫбота – бѣха прибрани въ околийското управление, а по буинитѣ: адвоката Замфиръ Поповъ, Хр. Поповъ, Ив. Поповъ и др. бѣха избегали вънъ отъ града, къмъ селата Лопушна и Сотичино. Тѣ имаха заповѣдьта отъ София да се обяви революцията на всѣка цѣна въ недѣля на 23.IX. Ето защо не всички ко­мунисти допустнаха да бѫдатъ арестувани. Упо­рито се говори, че между бѣгълцитѣ по нашия край е билъ Георги Димитровъ и Василъ Коларовъ. Други твърдятъ, че не само сѫ нареждали, а сѫ били при самото обявяване на комунистичес­ката 'революция.

Една скоба. Нека направимъ единъ завой. Нашия български народъ, както всѣкѫде, така и по нашия край, е дребно земледѣлчески: всѣки си има кѫща и малко парче нива, лозе или градина. Ед­ва ли има въ село единъ-двама да нѣматъ собственостъ парче земя, даже и въ самия градъ едва ли ще намѣрите 10-15 души, които да нѣматъ собственость – земя, или родителитѣ имъ. Всичко това, ще ме извинятъ комуниститѣ, ги прави да гледатъ по иначе на живота, макъръ и да сѫ приели съ вѣра комунист, теория и да обѣщаватъ на думи пълна подкрепа за добиванието властьта съ революция.

Отъ друга страна защо да го криемъ: баща­та, виждейки котерииностьта на нашитѣ партии, че „се борятъ само за властьта”, караше своитѣ синове да се запишатъ въ всички партии. И ако единия е демократъ или радикалъ, другиятъ ще бѫде националистъ, а третия безъ друго комунистъ. Въ всѣки случай нека и тамъ да бѫде застрахованъ, си казваше бащата. По такъвъ начинъ единъ членъ е стражаръ въ околийското управление, а другия въ клуба на комунистичес­ката партия. И мислите вие управници и вие ко­мунисти, че вашитe тайни нареждания не се узнаватъ Много се лъжете, ако мислите подобно. Отъ редъ случки, които ще прочетете въ настоя­щата книга, ще се увѣрите въ правотата на моето твърдение. Бащитѣ казваха на синоветѣ, що възпомеряваше властьта, синоветѣ казваха въ дома, що вършеха комуниститѣ.

Много се измамиха и много ще се измамятъ за въ бѫдаще тия, кои съ дребноземледелчески народъ искатъ да правятъ свѣтовна комунисти­ческа революция.

Уплаха на властьта.

Чакъ надвечерието 22.IX. – сѫбота – мѣстната властъ, въ лицето на окол. началникъ, разбра че положението е сериозно. Събиратъ се привърженици на днешния строй, обаче се оказва, че орѫжие нѣма и колкото имало пушки –всички били негодни.

Пратениятъ стражаръ Петко Рангеловъ въ Враца да донесе оржжие не успѣлъ въ мисията си. Колата съ пушкитѣ била обстрелвана къмъ с. Главаци и плѣнена. Стражарътъ едвамъ успѣлъ да се спаси въ бѣгство въ Враца и да съобщи по­ложението и станалото съ орѫжието.

Сѫщиятъ барабанъ, който би вечерьта да се събиратъ привърженицитѣ на строя за защита, подсеща комуниститѣ да излѣзатъ вънъ отъ града и обмислятъ нападението му. Единиятъ баджанакъ отива вънъ отъ града, другиятъ остава въ града; бащата – стражарь отива въ околийското управ­ление, – сина комунистъ – въ гората да превземе града; зетъ и шурей; адвокатъ съ своя прошенописецъ; тъстъ и зетъ; богатъ съ своя близъкъ и вобще всички бѣха се презастраховали, като еднитѣ бѣха на една страна, другитѣ на друга.

При такова положение се очакваше деньтъ Недѣля – 23.IX. комунистическата революция.

Обявяване новата власть.

Точно въ 1 часа, нощьта, срѣщу недѣля се подпаля на баира на западъ отъ града клада сѣно и се хвърля една бомба. Това е първиятъ сигналъ за почване на настъплението на комуниститѣ въ града. Постоветѣ, въоръжени съ тояги и негодни пушки се отдръпватъ въ града безъ съпротива на комуниститѣ.

Имало случай, където двама роднини съ си съобщили: кои къде ще бъде и да остъпятъ безъ бой. Не всѣкъде е било така.

На северозападъ отъ града въ сламитѣ били поставени 7 души да стоятъ съ една пушка. Тамъ съ били запасения офицеръ Борисъ Ив. Цановъ, зап. офицеръ Георги Бегуновъ, Атанасъ Петровъ, Петъръ Въловъ, Луканъ Тодоровъ, Никола Карадимитровъ и Георги Илиевъ. Върху тоя постъ налитатъ отрядъ комунисти. Поста стоялъ при сламитѣ и не оказалъ никаква съпротива, пъкъ и нѣмалъ никакво оръжие, освенъ една негодна пушка.

Комуниститѣ ги обграждатъ и единъ по единъ избиватъ. Най-напредъ избиватъ Георги Бегуновъ, като счупватъ пушката отъ него. Намушканъ по лицето, стрѣлянъ съ револверъ въ главата, едната му ръка едва се държала на тѣлото, той пада.

Убиватъ и Борисъ Ив. Цановъ по същия начинъ. Разправятъ, че неговиятъ плачъ се чувалъ.

Не помогнали и молбитѣ на Атанасъ Петровъ, работникъ при Стефанъ Клисурски. И неговото лице бѣ обезобразено отъ мушкане.

На Луканъ Тодоровъ взематъ часовника и голѣмъ сребранъ ланецъ. До като единъ разговарялъ съ него, другъ съ револверъ стрелялъ; ударилъ го въ главата надъ челото и той се сгромолясалъ на земята и сега е живъ.

Петъръ Въловъ постига сѫщата участь. Единъ комунистъ го питалъ, що търси тукъ, а другъ задъ него го стрѣля въ главата. Благодарение че мръдналъ, крушума го удря въ бузата и презъ врата излиза. Той пада и после се свестява.

Сѫщо така е раненъ Георги Сарачина.

Единственъ невредимъ успѣва да се спаси Никола Карадимитровъ. Нисъкъ на рѫстъ, той се скрилъ въ лозето на Георги Тошевъ изъ лозитѣ.

Сѫщитѣ комунисти, справили се съ тоя пость, тръгватъ къмъ околийското управление.

Въ сѫщото това врѣме единъ заблуденъ крушумъ убива Яна Първанъ Миткова.

Въ околийското управление шефа К. Григоровъ не е билъ. Тамъ е билъ пристава Пенчо Димитровъ. Започнала престрелка. Пада убитъ стражара Г. Пановъ отъ с. Припържене. Отчаяно се е борилъ стражара Михаилъ Филиповъ отъ с. Ново село. Когато единъ куршумъ му пронизва и двата крака, отъ болки той изпуша пушката и околийс­кото управление пада подъ новата власть.

Последното учреждение което се предава на новата комунистическа власть е пощата. Нея повѣрили на Георги Димитровъ и нѣколко души, ед­ни отъ които избѣгали сутриньта рано. Останалъ само Г. Димитровъ и 2-ма-3-ма и не искали да се предавэтъ. Комуниститѣ стреляли въ зданието и го надупчили, но не постигнали никакъвъ резултатъ. Не смѣяли да я взематъ съ престьпъ, понеже въ

Г. Димитрозъ имало бомби. Употребяватъ хитрость, като взематъ единъ неговъ роднина Александъръ Пиперковъ и тѣ задъ него се изкачватъ до вратата. По такъвъ начинъ, той не желалъ да убива род­нината си и се предава съ него, както и пощата.

Митрушка.

Така се казва единъ чистосърдеченъ, веселъ комунистъ. И той билъ, когато прев­зели пощата. Поискалъ да говори на телефона и се похвали съ новата власть.

-Ало! Кой тамъ?

-Тука Bpaца!

-Кой на телефона?

-Окрѫжниятъ управитель Полк. Пазовъ. Отъ кѫде се обаждате?

-Отъ Фердинандъ!

-Кой на телефона? .

-Тукъ революциония комитетъ на новата съвѣтска власть.

Окрѫжния управитель му тръсналъ една псув­ня, той отвърналъ и бързо оставилъ слушалката. Това е билъ първия разговоръ между новата и стара власть.

Митрушка слиза на пѫтя и слуша барабана бие и дава радостни извѣстия:

„Ломъ, Враца, Плѣвенъ паднали, София об­градена!“

Слуша, ама не вѣрва: въ ушитѣ му звучатъ псувнитѣ на Врачанския Окрѫженъ Управитель; слу­ша барабана, вижда, че дава лъжливи извѣстия, но нали е комунистъ, не може нищо да говори.

Недѣля – новата власть.

Така осъм­нахме въ недѣля 23.IX. въ нова комунистическа власть. Страшно бѣ нея нощь! На сутриньта трѣбваше да се отиде на черква. Редътъ бѣ да служи събрата Михаилъ Ивановъ. Дълго чакахъ да бие камбаната. Не би. Отидохъ въ черква. Нѣма ни­кой, освенъ клисаря Душко Стояновъ. Запитахъ, защо не бие камбаната. Яви ми: дохождалъ свещ. Михаилъ Ивановъ и казалъ, че новата комунисти­ческа власть не дава да се бие камбаната и да се служи тоя день. Като председатель на храма, опѫтихъ се къмъ общинското управление, да се увѣря въ това и защо не ни позволяватъ да служимъ. Въ общинското управление заварихъ Цеко Тодоровъ и Генко Кръстевъ. На въпроса защо не поз­воляватъ да се бие камбаната и служи отговориха: времето е критично, не трѣбва да се събиратъ хора калабалъкъ на едно мѣсто.

Генко Кръстевъ ми каза дословно тия думи:

„Ти, дѣдо попе, вчера ни видѣ затворени въ околийското управление, сега ни поставиха тукъ. Ще караме до като можемъ”.

Треперѣха отъ страхъ. Единъ гражданинъ имъ бѣ донелъ малко грозде. Не можеха да изядатъ 2-3 зърна.

Виждате революцията е дала доста жертви. Обмислихте ли всичко, знаете ли последствията? Треперѣха. Вие знаете моитѣ убеждения – може да правите съ менъ каквото искате. Едно ще Ви мо­ля: запазете живота, имота и реда въ гражданитѣ. Иначе сте загубени! Щомъ непозволявате да се бие камбаната и да не се служи, ще се подчинимъ. На излизане отъ общинското управление, срещнахъ стария клисаръ Ив. Коларовъ – поклоникъ на Устабашиевъ. Той ме пита: позволиха ли да се отвори черквата? Не, отговорихъ. Отиде той да се разправя. Казали му сѫщото. Той имъ казалъ: почнахте ли отъ черквата и Бога, знайте дѣлото Ви нѣма да види добъръ край: Богъ ще Ви накаже!

Отъ разпитъ на нѣкои селяни се разбра, че първо въ 10 часа вечерьта е обявена революцията въ Лопушна и Соточино. Отъ тамъ е телефонирано на Чипровци да обяватъ революцията и да обезоражѫтъ заставата – пограничния пость. Това е станало 11 часа нощьта. И къмъ 1 часа до 9 часа пада Фердинандъ. Всички жертви бѣха отъ старата власть. Нито една жертва не сѫ дали ко­мунисти нея нощь.

Билъ повиканъ мѣстния фелдшеръ Цанко Ивановъ да прибере убититѣ въ болницата. Роднинитѣ се научили за всичко. Плачъ до небето отъ съпруги, деца и роднини! Никой не смѣе да отиде да изпроси тѣлата отъ болницата за погре­бение. Не оставаше повече за мислене. Менъ, енорийския свещеникъ, се падаше да отида да успо­коя роднинитѣ и да изпрося тѣлата за погребение. Заедно съ Тодоръ Въловъ – бирника на общината, отидохме въ околийското управление да искаме разрешение, за да се взематъ тѣлата и се предадатъ на роднинитѣ, за да ги погребатъ. Тамъ заварихме разпоредители Георги Русиновъ, Мито П. Веренишки, Асенъ Грековъ, Тодоръ Атанасовъ, Христо Поповъ и др. Казаха ни да отидемъ въ общинското управление Отидохме. Дадоха ни от­крити листове да се пренесатъ тѣлага отъ болни­цата въ домоветѣ и се погребатъ, но да бѫдатъ само свещеника и родителитѣ. Много народъ да не се събира. Така и стана.

Само на първия билетъ на Б. Ив. Цановъ пи­саха, че е убитъ, а на всички други, че сѫ почи­нали. Нека го прочетатъ и читателитѣ:

„Билетъ за погребение

Позволява да се погребе Борисъ Ив. Цановъ отъ гр. Фердинандъ починалъ – убитъ – на 23.IX.1923 год. на часа 3 предъ обѣдъ.

Издаденъ на 1923 година, месецъ септемврий день 24 подъ №

Председатель: Ц. Тодоровъ“.

Това е първия документъ за погребение на убититѣ. Въ него писаха точно отъ що е починало лицето. Въ другитѣ билети не се поменваше, за че сѫ починали отъ убийство. Погребахме и безъ билети тия, на които не сё знаеха имената. Него день по виднитѣ блокари бѣха затворени въ хотелъ „Бѣло-Море".

Отстъпление на комуниститѣ.

Отъ 10 часа сутриньта почна да се чува едно орѫдие отъ къмъ Бойчиновци. Отначало по глухо и по сетне по ясно и по близко. Къмъ 1 часа снарядитѣ поч­наха да падатъ въ града. Разпръсваха се високо. Къмъ гарата се откри картеченъ огънь. Виднитѣ комунисти Г. Геновъ, Хр. Поповъ, Тод. Атанасовъ. Ас. Грековъ и др. отстѫпиха къмъ баира вкупомъ,

На тълпи, на тълпи бѣгашкомъ отстъпяха ко­мунисти въ баира надъ града.

Една рота войници отъ 40-50 човѣка съ 2 картечници влезе въ града, предвождани отъ кап. Василъ Поповъ. Една отъ картечницитѣ съ група войници се движеше по главната улица, командувана лично отъ К. Поповъ – сега подполковникъ. Нея придружаваха кмета Гаврилъ Пър вановъ – излезълъ отъ затвора и Георги Д. Сиасовъ. Нѣмаше кой да носи сандъка съ патронитѣ и заставиха двама майстори – зидари отъ поробе­на България (сега Сърбия) да носятъ сандъка съ патрони и да следватъ картечницата. Всичко дру­ги се бѣха изпокрили. Единнятъ майсторъ заслу­жава да се помене Той бѣ Миланъ Милошевъ отъ С. долъ. Картечницата поставиха на зида на черковния дворъ. Тя обстрѣлваше отстъпающитѣ комунисти. Часть отъ войницитѣ отидоха въ баира изъ шумака и гонѣха като яребици скриилтѣ се комунисти изъ шубрацигѣ. Топа остана на вагона въ гарата. Това трая около 2 часа.

Отъ къмъ баира се даде знакъ, че идатъ голѣми тълли 1,000-2,000 души комунисти. Почна отстъплението на войницитѣ. Всички отстъпваха къмъ гарата. При ъгъла на черквата стана ръкопашенъ бой. Картечницата пада въ комуниститѣ. Единъ войникъ пада убитъ, други ранени. За забелезване е, че войника пада убитъ, както и предъ съда се изнесе, отъ стрелба изъ прозорцитѣ. Неможе да се не отбележи, че въ тая престрелка войницитѣ или имаха заповѣдь да не стрѣлятъ въ месо, или не бѣха обучени да стрѣлятъ. Умътъ не можа да допустне: съ картеченъ огънь да не може се убие единъ противникъ, а напротивъ пад­наха доста войници ранени и убити.

Началството отстѫпи къмъ гарата. Старши подофицеръ, Тодоръ Минчовъ и трима войника съ Георги Д. Спасовъ Врачанчето – по Врачанската улица.

На гарата се дава последно съпротивление.

Малкото войници съ своето началство давать последна съпротива, но безрезултатна – патронитѣ се свършили. Заобиколени отъ три страни – тѣхъ пленяватъ. Капитанъ Поповъ ударенъ съ куршумъ въ главата, пада раненъ; капитанъ Ризановъ, ударенъ тоже съ куршумъ въ главата, пада раненъ и изгубва дѣсното си око; капитанъ Кляфковъ контузенъ съ тояга по рѫцетѣ пада и той. Плѣняватъ и топъ, и картечница, и войници, и всичко. И тукъ е за забелезване, че никой отъ комуниститѣ не пада убитъ.

Така се свърши въ недѣля настъплението на първия отрядъ за освобождението на града отъ комунистическата власть.

Старшиятъ подофицеръ съ трима войника, виждайки всичко това, не искалъ да се предаде, а заедно съ Георги Врачанчето тръгва за Враца. Старшиятъ успѣва да се промъкне кѫде скрито, кѫде съ престрелка въ Враца и съобщилъ още нощьта за участьта на отряда.

Георги Врачанчето пъкъ пада пленикъ на кому­нистите къмъ с. Крапчене. Издало го едно кученце, което било на отряда и тръгнало съ него.

Ако да не е билъ единъ благоразуменъ селянинъ, всички офицери щели да бѫдатъ избити на гарата. Първата грижа на тълпата комунисти е била да вземе курката на ранения офицеръ. Да се облекатъ, да станатъ тѣ офицери и предводи­тели. Взиматъ и шапката. Така вече тѣ иматъ офицери.

Въ недѣля освенъ войницитѣ загинаха Стражарътъ Игнатъ Лиловъ и Симеонъ Денковъ, чиновникъ на гарата.

Поели повторно властьта комуниститѣ, пър­вата грижа бѣ да затворятъ блокаритѣ, около 50-60 души. По видни затворени бѣха: Ив. Русевъ, П. Алексовъ. Ал. Чилингировъ, Хр. Пуневъ – София, Младенъ Софиянски, Гавр. Първановъ, Хр. Троян­ски, Миланъ Ивановъ, Петко Р. Равнянски, Абдурманъ Амидовъ. Дим. Клисурски, Ив. Шишковъ, Узунъ бей, Коцето Григоровъ, Петъръ П. Петковъ, Каменъ 3. Каменовъ, Спасъ Костовъ, Г. Д. Спасовъ, Ив. Душковъ, Качо Атанасовъ, Петко Рангеловъ, Аврамъ Антоновъ и др. Комунистическата власть се възстанови къмъ 5-6 часа вечерьта. Всички знаеха мѣстата си.

Парола „Балканъ“.

Като не пристигналъ стражара Петко Рангеловъ съ орѫжието, пратили Петъра П. Петковъ и Видо Рангеловъ съ коне да отидатъ къмъ Враца и посрѣщнатъ колата съ орѫжието. Други пратили къмъ „Пчелина“. Тѣ били Младенъ Прекоповъ и Иванъ Д. Стубленски за сѫщата цѣль да посрещнатъ орѫжието. Чакали, чакъ до сутриньта. Нѣма, а и не знаели, що става.

Следва продължение.