НОСЕНЕТО НА МАСКИ РИСКУВА ИЛИ ДА БЪДЕ ОТХВЪРЛЕНО ИЛИ ДА ДОВЕДЕ ДО РАЗЛИЧНИ ПО ФОРМА БУНТОВЕ

Интервю на Isabelle Girard с Michel Maffesoli, Le Figaro, 19.май.2020 г.

 „(...) В днешно време носенето на маски може да има различни значения ….. Носенето на маски от хората по улицата може да означава недоверие към властта…. Носенето на т. н. алтернативни маски, тоест, направени в ателиета или самостоятелно и от различни материали може да е част от ритуалите за солидарност в обществото, които възникват спонтанно в условията на карантина, както песните по балконите, взаимопомощта при доставка на храни ... Носенето на маски, които се различават по произход, стил или цвят, може да показва „племенна“ или друга принадлежност в обществото. И накрая, ако погледнете по-дълбоко, носенето на маска е част от движение, насочено за разтваряне на индивидуалистичния принцип в полза на множествената идентификация, това за което пиша в продължение на четиридесет години като за преход от индивида към „личността“.

„(...) Страхът и по-специално колективният израз на страх е антропологичната структура на всяко човешко общество. (...) Всички религии са създали начини да изразят страха и да го регулират чрез ритуализиране. Съвременното общество искаше да премахне страха, да отрече злото и да направи смъртта невидима. Не знам дали обществото си „играе на страх“, или се самоизразява в тази голяма колективна постановка, каквато представлява борбата срещу Ковид-19 с всичките й страхове. Интересното е, че това е страх, който преживяваме заедно, колективно. За разлика от страха от рак, от безработица или бедност, когато човек е изправен сам пред лицето на злото".

„(...) Хигиената винаги е израз на желанието да се формира определено поведение. По тази причина правителството се отнася твърде лошо и не толерира всяка друга инициатива, която не идва от него и не отговаря на „приетите“ стандарти – маски, дезинфектанти и други предписания, всичко, което трябва да се контролира от централната власт. Този вид „мек тоталитаризъм”, както в мита за Дионис [1], ще бъде все по-често разтърсван от бунтове и въстания”.

„(...) В съвременната епоха речта (и следователно слухът) беше много по-предпочитана от чувствата – допир, мирис, вкус и зрение. От края на миналия век (...) всички тези чувства се завърнаха. Става очевидно че правилата, приети по време на настоящата санитарна криза, се опитват да ограничат тази чувственост – физическото дистанциране, носенето на маски и постоянното миене дезинфекцират самото съществуване. По  тази причина мисля, че носенето на маски, наложено на всички след всеобщата карантина, както и набора от предписания, които убиват целия обществен живот рискуват или да бъдат отхвърлени в значителна степен или да доведат до различни по форма бунтове”.

Бележка.

[1] - Митът е свързан с тълкуванията на името на Дионис, които му приписват чужд произход. Смята се, че  Дионис е превърнат в „чужденец”, защото е било важно той да бъде „бог, който идва отнякъде”, за да се оправдае чрез тази измислица неговия странен и безпокоящ характер.