Михаил
Поярский, блогър, 08.04.2020 г.
Днес
много се пише за това как светът ще се промени след епидемията. Дават се най-различни
прогнози от пълно ограничаване на свободата (вирусът ще изчезне, но държавният
контрол ще остане) до цифровизация на всичко (вирусът ще изчезне, а навикът да се
работи дистанционно ще остане). Независимо от естеството на промяната обаче, не
е ясно защо светът трябва да се променя навсякъде по един и същ начин? Напротив,
по-вероятно е да се случи обратното.
Черната
смърт (чумната епидемия) е илюстрация за това. Влиянието й върху
трансформацията на европейските социални институции е описано в популярната
книга на Аджемоглу и Робинзон („Защо някои държави са богати, а други
бедни"). В средата на 14 век бубонната чума буквално покосява половината
от населението на Европа. Тя идва от Изток (както обикновено) – чумата се пренася
от бълхите, бълхите – от плъховете, а плъховете – от корабите на търговците от
Генуа, търгуващи с Изтока.
Икономиката на късното
Средновековие в Западна Европа се крепи на работата на подчинените на феодала
селяни. Но драматичния спад на населението води до повишаване на търсенето на трудова,
а довчерашните подчинени на феодала земеделски производители започват да си
търсят правата – искат по-високо заплащане и намаляване на повинността (задължения
на зависимия селянин да полага безплатен труд в полза на господаря-феодал и
държавата – бел.моя),
което заплашва отглеждането на реколтата.. Властите реагират
по обичайният начин – английският крал започна да издава укази, които от една
страна „фиксират заплащането на труда от времето преди чумата”, а от друга – предвиждат
строги наказания (затвор) за самоволно преминаване на служба от един .към друг
феодал. Само че се случва нещо лошо – селяните започват да се бунтуват. Най-голямото
селско въстание, водено от Уот Тайлър (Walter „Wat“ Tyler) през
1381 г. е потушено, но след серията от бунтове, третото съсловие в Англия
успява да защити своите права.
По различен начин се
развиват нещата в Източна Европа. Там, също са изправени пред липсата на работна
ръка, и по тази причина започват да увеличават размера на повинността. И ако
през 14 век не е имало съществени разлики между Западна и Източна Европа, след около три века Западна Европа започва масово да
купува ръж, пшеница, месо и други земеделски ресурси, които са произведени в
Източна Европа от селяните, натикани в рамките на „второто издание” на крепостническото право, което става много
по-мрачно от зависимостта от феодала в късното Средновековие.
Оказва се, че по същество
едни и същи катаклизми могат да предизвикат диаметрално противоположни ефекти
върху обществата, без значение от малката стартова разлика в институциите им.
Там, където има способност за колективни действия, резултатът е разширяване на
свободите. А там, където няма – обратното.
Ето защо е напълно
възможно да се сбъднат всички прогнози.
Епидемията да доведе
до тласък на дигитализацията, дистанционната работа и дори до въвеждане на безусловен
базов доход (както говорят в Испания днес). Само че това ще се случи в Европа и
САЩ.
А на много други места очакват „второ издание на крепостническото право"
- лошите прогнози също ще се сбъднат
Няма коментари:
Публикуване на коментар