IN MEMORIAM

„Русия ще посегне на старите колонии – България и Румъния, когато ЕС се разпадне“, интервю на Димитър Стайков с професор Николай Георгиев, в-к „24 часа“, 09.10.2011

Никола Георгиев (1937-2019) е доктор на филологическите науки, професор по теория на литературата.

Бил е преподавател в СУ, ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии. Дисертацията му е на тема "Лириката. Развой на понятието. Същност". Лектор е по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Носител е на Хердерова награда за литература (2000).

Преди дни вестник „Гардиън“ съобщи, че Руската патриаршия в Москва призовала за забрана на две книги в гимназиите – „Лолита“ от Набоков и „Сто години самота“ от носителя на Нобелова награда Габриел Гарсия Маркес. Мотивът е, че те оправдавали педофилията. Според коментара на "Гардиън" руската църква е в настъпление за налагане на религиозни норми в страната. Говорителят на патриаршията отец Всеволод Чаплин призовал от радио „Ехото на Москва“ да се започне разследване по случая, защото „книгите предизвиквали развратни страсти, които правят хората нещастни“. По повод на този скандал помолихме известния литературен критик и културолог проф. д-р Никола Георгиев да отговори на въпросите на редакцията.

Проф. Георгиев, когато утихне политическата цензура, църковната ли излиза на преден план?

Църковна и държавна цензура вървят ръка за ръка. В царска Русия е имало няколко клона цензури. Едната следи да не се прави нещо против православието. Тя е църковната. Другата е военна. Има и политическа.

Заслужава внимание склонността на религията да поставя забрани. От 10-те божи заповеди осем са забранителни - не прави това, не прави онова. А когато религията премине в църква, ограниченията стават институционални. Християнството е било в стихията си, когато е било преследвано. Тогава е увличало хората. Константин и Елена, майка и син, свалят забраната за християнството и то се събира в институции, в църква. Тя на свой ред започва да преследва т.нар. еретици. Книги се горят на купища и церемониално - осъждат се и на площада палач ги подпалва с факла. Шегобиецът Волтер е рекъл: „Книгите са като кестените - като ги опечеш, стават по-вкусни“. Тази проява на църквата, която забранява книги и която отлъчи от Българската православна църква Николай Райнов, е много важен признак. Не случайно най-големите бунтари в българската история са били пълни или наполовина отрицатели на религията и църквата. За българските манастири никой не е писал така комично, както писателите ни.

Дали тези акции не са продиктувани от нуждата на църквата да покаже факти за своето съществуване? Иначе хората как ще разберат, че зад паленето на свещи и богослуженията има цяла система от религиозни чиновници, служби и дори държава?

Факт би бил благотворителността на църквата. Факти биха били действия като на Кузман и Дамян, бедняци, безсребърници, които са лекували хората. Защо църквата не открива благотворителни заведения? Макар че е срамно за едно общество да стигне дотам, че църквата му да се грижи за благотворителността.

Работа на църквата ли е да определя дали една книга е порнографска?

- Мисля, че анатемата срещу „Лолита“ и „Сто години самота“ има политически характер. Днешната православна църква в Русия е ръжен на московската власт. Много услужлив. Търкулнала се тенджерата, пък си намерила похлупака. И двете страни са доволни. Вече станаха ясни географско-политическите планове на Русия – да направи евро-азиатски съюз. Руската православна църква отхвърля две произведения, дошли от Запад - от Латинска Америка и от един безродник, политически емигрант. Ударът е върху западната култура. Свързан е с факта, че руската политика в момента се готви да възстанови съветската империя. Руската империя се е изграждала в продължение на няколко века - на запад от Варшава, на изток до Тихия океан, на север до Мурманск и на юг до Кавказ. Болшевишката революция се оказа достатъчно силна да възстанови почти до старите й граници старата руска империя, прибавяйки балтийските републики, Източна Полша, някои кавказки територии. Но в началото на 90-те години съветската империя се разпадна, и то на доста места с оръжие. Сега започва повторение на действията след болшевишката революция. Официално изложената идея - да се възстанови евроазиатският съюз, съвпада по време с предложението на Руската патриаршия за двете книги. Дали има разумна връзка? Според мен има.

Русия сама по себе си е трагична страна – била е единна до идването на реформаторите при Петър Велики. Тогава се разцепва на проевропейска, проруска и проазиатска. Сега има официално разкрито намерение

Русия да се откаже от участието си в Европа и да възстановява империалната си цялост към Азия.

След разпадането на Европейския съюз, което не е далече, Русия вероятно ще посегне на старите си колонии в Европа – Румъния и България. Русия върви по старите си политически образци – господство на една партия, разрешени, но слаби опозиционни партии, ликвидиране на по-смелите автори на протестни писания (причакват ги пред дома им и ги разстрелват, независимо дали са жена или мъж) и разделяне на властта между Путин и Медведев, подобно на триумвирата след болшевишката революция на Сталин, Бухарин и Троцки, който се разпада с отстраняването на двамата от Сталин. Анатемата срещу книгите на Маркес и Набоков показва, че днес политическата и религиозната власт в Русия вървят ръка за ръка. Което не прави чест нито на едната, нито на другата.

Ако ставащото в Русия е опасно за България, значи ли това, че предстоящите избори са много важни?

Според мен никак не са важни. Те са ясни, излишни, представляват нищо повече от задоволяване на конституцията.

А за разрастването в Европа на старо-новата имперска Русия е още много рано. Да му мислят онези с тюбетейките. В Кавказ насилието е очевидно. Не знам с какво Кавказ привлича руснаците, но те воюват там повече от 100 години. Освен богатствата му очевидно има и нещо друго. След като си вдигнаха куфарите от Афганистан, нямат достойнството да го направят и от Кавказ. А за днешна България е важен въпросът дали има силни русофилски настроения. В ХIХ век за много българи Турция е най-важната страна. Нарекоха ги туркофили. За други българи „Русия колко ни плени, туй име свято, родно, мило, то бива в мрака нам светило...“ „Русия“ се римува с „месия“. Като малко дете през 1944 г. си спомням, че съветските войски бяха посрещнати и със силни русофилски настроения. В българското училище от ХIХ век насам задължително се преподава руски език и литература. Когато отношенията между Стамболов и Русия замръзват в най-отдалечените си точки, в училищата преподават руски език и литература. Същото е и през 1915 г., когато България влиза във война с Русия, и през 1944 г., когато сме в неофициална война със Съветския съюз. Сега изучаването на руски език не е задължително и отношението към него е слабо уважително. На тези хора смея да кажа: руската култура е много силна. Благодарение на близостта между българския и руския език можем да четем на руски. Езиковата съдба ни е поднесла този значителен език и българите, които махат презрително с ръка, много губят. Може би те смятат, че русофилството е свързано с комунистическата партия. Това не е вярно.

Силно русофилство има още от времето на Вазов и много антикомунистически лидери са били и русофили. Аз не съм русофил. Всъщност никакъв „фил" не съм. Но смея да кажа, че руската литература е много богата. Тя е и разнородна, в нея може да се намери всичко. На този московски поп бих посочил руски откровено порнографски произведения от ХIХ век. Бих му посочил една от най-знаменитите поеми на Пушкин като чиста порнография – „Гаврилиадата”. Хайде да забрани и нея! Но работата е да се удари Западът. А у нас новият поклон не е към Москва, а към Брюксел. Сега се равняваме по челния опит на Европа. Продажността и безгръбначието в българското мислене продължават. Нищо чудно да дойде време, когато това безгръбначие да се обърне отново към Москва.

По-лошо ли е да сме русофили, отколкото европофили?

Еднакво лошо е. Еднакво безлично и робско. Не е поведение на достойни хора. Според мен чехите се държат много по-достойно към ЕС. У нас много лесно се смени червеният байрак с байрака на ЕС. Един народ е ценен не с догонването на Москва или на Европа, а със самобитността си, със самочувствието си. Какво значи Европа? Същата нищета, неравноправие, невежество, както тук. Имахме един идеализиран съветски строй, сега имаме една идеализирана Европа. Подлоги сме и в двата случая.