Предвидливо на съвещанието не беше поканен граф
фон Щауфенберг [1]
Андрей Пионтковски, 25.01.2020
Авторът е
руски учен и политически писател и анализатор, член на Международния ПЕН клуб. Бивш
член на Руския координационен съвет на опозицията.
Текстът от 40 изменения на Конституцията на
Руската федерация, който бе приет с „ура“ на първо четене в Държавната дума предизвика
кратка, но бурна и хаотична активност сред прозяващата се върхушка,.
Той (може би с малки промени) ще бъде изпратен
за „народно одобрение“ на 12 април.
Ще се опитаме да разберем за какво става дума –
кой е ловецът и кой е уловът.
Разбира се, както можеше да се очаква, уловът сме
ние – многонационалния руски народ. Струва ми се, че този път ловците бяха
няколко.
Повтарям основния въпрос, който естествено
възниква, ако приемем, че ловецът е бил сам:
„Ако Путин е единственият участник в планираната
операция и той иска да остане президент, тогава защо създава Държавен съвет за
някакъв друг човек.
Ако Путин е единственият актьор и иска да стане
председател на Държавния съвет, подобно на казахския държавен глава, тогава за какво
по дяволите драстично укрепва и без това огромните президентски пълномощия.“
Това противоречие изчезват, ако се съгласим, че
по телевизионните стени на нашите платоновски пещери наблюдавахме сянката на извършващия
се в реално време сговор (сделка, компромиси, стрели) между Путин и неговото
силово обкръжение. Граф фон Щауфенберг предвидливо не беше поканен на срещата.
Присъстваха само висшите чинове.
Господа, генералите, очевидно, бяха склонни към колективен Държавен съвет,
напомняйки им за съветското Политбюро. В първите дни на мини-кризата тази идея
доминираше в медиите. Докато националният лидер неуморно нанизваше на шиша на
президентската власт нови и нови правомощия. В крайна сметка неговата гледна
точка надделя. В текста на измененията, приет от Думата, от прословутият
Държавен съвет остана жалко подобие. И триумфиращият Путин заби на гроба му кол,
като заяви на среща с народа: „Всяко двувластие е самоубийствено за страната
ни“.
Но за тесния кръг от приближени, той вече не е
абсолютен владетел. Трябва да преговаря и да умее да политическата цена. Този
път той трябваше да предаде два дългогодишни алергена на силите за сигурност –
Медведев и, както изглежда, Кадиров. И също така да постави начело на
правителството потомствения чекист Мишустин и потомствения носител на госплановсия
манталитет Белоусов. Гниещата при Медведев ще бъде заменена с Мишустино-Белоусовско
„ускорение“, познато от последните години на съветската власт. Но не
икономиката, а властта и геополитиката – това преди всичко се решаваше на
последното събиране.
Струва ми се, че много колеги подценяват
важността на ключовата путинска иновация – новата редакция на параграф 3 от чл.
81. Опитайте се да си отговорите на въпроса – защо Путин толкова упорито (за
първи път на голяма пресконференция) искаше това изменение. И в същото време фалшиво
я представиш като незначителна и е
маловажна: с една дума признавам, казва той пред общественото мнение.
Предлагам за да просветим масите да направим
контролен експеримент. Ще помолим A. A. Венедиктов [2]
да зададе,
както го прави от време на време, директен въпрос на В.В. Путин от страниците
на уебсайта „Ехото на Москва“:
„Скъпи
Владимир Владимирович! Смятате ли, че новата версия на Конституцията на Руската
федерация ще Ви позволи отново да се кандидатирате за президент?"
На 13 април В.В. Путин ще му отговори:
"Скъпи Алексей! Не само позволява, но и
изисква, отпивайки жива вода от новата Конституция, да се кандидатирам за първи
(според новата Конституция) президентски. А там, дай Бог, след още шест години
и за втори, тъй като съгласно Конституцията няма да има никакви „последователни“
или „непоследователни“ мандати. Като честен човек, аз просто трябва да го
направя. Нашият народ просто единодушно гласува за значително разширяване на
правомощията на президента на Руската федерация. Обърнете внимание, не на Владимир
Владимирович, а на Президента на Руската федерация. Преди две години вие избрахте
Владимир Владимирович Путин с напълно различни правомощия. Вие какво искате? Тези
антисемитски прасета да мрънкат с мръсните си зурли, че президентът на Русия е
узурпатор. Имаме специалисти, и ние така ще ги отрежем, че повече да не могат
да израснат “.
Бележки:
[1]-Клаус Шенк (1926-1944),
германски офицер, една от основните фигури в заговора от 20 юли за убийството
на Хитлер.
[2]-главен редактор на радиостанция
„Ехото на Москва“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар