По Еразъм Ротердамски [1], Възхвала на глупостта, Издателство Народна
култура, С., 1968
Посвещавам публикацията на Деня на народните будители.
„Ако липсва нещо, преструването е
най-подходящо в случая. Да се
преструваш умело на глупав, е мъдрост голяма.“
LXII. Свидетелство на
древни писатели, Възхвала на глупостта
„Броят на глупавите е безкраен.“
Еклесиаст или
Проповедник, книга от Стария завет, анонимен труд, написан най-вероятно през III
век пр.Хр.
„Първият признак на глупостта е пълната липса
на срам.“
Зигмунд
Фройд
Струва ми се, че вече чувам протестиращите
философи. „Цяло нещастие е, казват те, да се подчиняваш на Глупостта, да се
заблуждаваш, да се мамиш и да тънеш в невежество.“ Напротив! Това значи, че си
човек. Не виждам защо трябва това да наричаме нещастие, щом така сте родени,
така възпитани, така привикнали и щом това е общата съдба на всички. Не е
никакво нещастие това, че нещо се намира в естественото си положение. Иначе би
трябвало да смятаме човека достоен за оплакване, че не може да хвърчи като
птиците, че не може да ходи на четири крака като животните и че не е въоръжен с
рога като бик. По същите съображения тогава ще наречете най-красивия кон
нещастен, понеже не знае граматика и не се храни с баница, а бика ще смятате за
нещастен, понеже не е годен за дресиране. И тъй, както не е злочест конят,
който не знае граматика, така и глупавият човек не е нещастен, понеже това е
присъщо на неговата природа. Остроумните мъдреци отново напират срещу мене.
„Само на човека е дадено знанието на науките, казват те, та с тяхна помощ да
попълня в ума си това, което му липсва по природа.“ Нима има някаква сянка от
истина в твърдението, че природата, която е толкова усърдно бдяла при
създаването на червеите, билките и цветята, е спала само при създаването на
човека, та той единствен да се нуждае от науките, които е измислил за пълна
гибел на човешкия род известният злокобен гений Тевт (или Тот, легендарен египетски бог, който бил уж измислил математиката,
астрономията, азбуката и пр. – бел. прев.). Науките не само че не са
полезни за щастието, но и вредят на това, за което се казва, че са били
изнамерени, както Платон изящно е доказал това. Известният и твърде умен египетски
цар Тамус отхвърлил предложената му от Тевт
азбука, защото щяла да бъде вредна за младежта – облегната на нея, нямало да
упражнява паметта си и щяла да се мами, че е мъдра, без в действителност да е
така. Следователно и науките, както и другите язви за човешкия живот, са
създадени от едни и същи автори, т.е. от демоните, на които е дадено това име,
близко до името даемони, което значи знаещи. По времето на златния век,
човешкият род си е живял без наука, а само според природата и вродения нагон (според представата на древните човечеството
е преживяло четири епохи: златният век е щастливото време, след това идва
сребърният век, после медният — последен е железният век – бел. прев.). Па
и защо ли е потрябвала граматика на хората, когато всички са си служили с един
и същ език и говора употребявали само да се разбират помежду си. Каква полза би
принесла диалектиката, щом не е имало борба между несъгласни мнения? Какво
място би имала реториката, когато никой не създавал неприятности на съседа си?
Кому е било нужно знанието на законите, когато липсвали лоши нрави, които без съмнение
са създали добрите закони? Хората са били твърде религиозни, за да изследват с
нечестиво любопитство тайните на природата, да изчисляват големината,
движенията и влиянието на небесните тела върху людската съдба и да проникнат в
скритите причини на нещата. Те смятали за кощунство смъртният човек да дръзне
да е по-мъдър, отколкото му е отредено от съдбата. Никому не идвала и наум
безумната мисъл да изследва това, което се намира отвъд небето. Но заедно с
постепенния упадък на чистотата от времето на златния век злите гении
изнамерили науки и изкуства, отначало малко на брой и усвоени от малцина.
По-късно суеверието на халдейците и празното лекомислие на гърците измислиха
хиляди други неща, истински мъчители за духа, та вече е достатъчна само една
граматика да обърне във вечна мъка живота на човека.
Бележки
[1]
–
Desiderius Erasmus Roterodamus (1466-1536) е виден мислител,
философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на религиозните борби между
римокатолицизма и зараждащото се протестантство. Една от най-космополитните
личности в световната история, той отказва да бъде определян по националност.
Честит празник, колеги!
Няма коментари:
Публикуване на коментар