КОГАТО БЯХ ЯДОСАН!

Ядосан от думите на „любимия“ ми журналист Антон Хекимян („Тази сутрин“ от 08.10.2019), цитирам по памет: „Значи системата (здравната – бел. моя) е виновна …“ и още по ядосан от поведението на здравния министър, неговите заместници и безхаберните чиновници от министерството, притежаващи „особен талант“ да предизвикват ненужни скандали:

-защото министъра не може да обясни простичко как стоят нещата със заплатите и финансирането за медицинската система в България (протестът на сестрите);

-в МЗ се създават нормативни актове, с мирис на социализъм, забравяйки, че той се спомина пред 30-на години (наредбата за специализация на лекари и зъболекари);

-отмяната на БДС за храните в детските заведения (залитане по посока на абсолютната либерализация), бях решил да пиша статия със заглавие „Бесен съм!“ Отказах се! Май ще си остана само с карикатурата от ранни зори, трите публикации под надслов НЯМА ИДЕАЛНА ЗДРАВНА СИСТЕМА и този текст във Facebook.

Текстът не е на "24 часа" и карикатуриста! Посвещава се на "главанаците" от пл. "Света Неделя № 5.

На вниманието на българските политици, „здравни меринджеи" и нЕкой журналисти, най-паче от bTV.

НЯМА ИДЕАЛНА ЗДРАВНА СИСТЕМА-I

„ ....Вместо това те представляват объркваща плетеница от различни и непрестанно променящи се, а често и непопулярни модели. Във Великобритания общодостъпната система монополист, каквато е Националната здравна служба, се съчетава с широка и бързо разрастваща се мрежа от частни осигуровки, възникнала поради недоволството от предлаганото в държавния сектор качество. Делът на частното здравно осигуряване е по-висок във Франция, Германия и Италия, като в Холандия наближава 40%. Конкуренцията, контролът и разпределянето на разходите също така значително варират: съществува заплащане на всички здравни разходи от една институция, разпределяне на разходите между различни осигуряващи институции, централизирани, децентрализирани системи и всякакви варианти, разположени между тези крайности. Това безкрайно разнообразие показва колко е трудно да се намери подходящият здравен модел."

НЯМА ИДЕАЛНА ЗДРАВНА СИСТЕМА - II

„Смятате ли, че на педофилите трябва да се дава Виагра за сметка на данъкоплатците? Въпреки че това изглежда като абсурден въпрос, точно това се случи във Великобритания с тяхната Национална здравна служба (НЗС).

Миналата седмица се появиха доклади, че педофил, изнасилвал 11-годишно момиче, е бил пощаден от затвор и на всичкото отгоре продължавал да получава Виагра с любезното разрешение на английския данъкоплатец. На 23 август London Sunday Times докладваха, че за последните 5 години НЗС е похарчила повече от $2,5 милиона „за операции за смяна на пола на транссексуални". По-рано тази година се разбра, че НЗС е платила $6000 за имплантите в гърдите на 17-годишно момиче, „защото завиждала на съученички", което я карало да се чувства потисната. Сузи Скуайър от British Taxpayers' Alliance каза в реакция на тези скандали: „НЗС едвам успява да предостави основни и животоспасяващи операции. Лекарствата против рак трябва да са по-важни (от импланти за гърди)".

НЯМА ИДЕАЛНА ЗДРАВНА СИСТЕМА - III

„Много важен аспект на президентския план, на който беше отделено малко внимание в предизборните дебати, е здравната профилактика и предпазването от болести. Самото финансиране следва да стимулира личната отговорност за здравето на индивида. Трябва да подчертаем, че наличността на здравното осигуряване няма да предпази личността от поява на рак на белия дроб или емфизем, ако тази личност пуши. Осигуровката няма да намали също детската смъртност, ако бременната пуши, пие или взима вредни вещества, вкл. опиати. Нито ще предотврати цирозата, ако лицето употребява системно алкохол.”

За да заключа по темата ще спомена само някой факти.

През 90-те години на миналия век страната наследи болнична система, развивала се по екстензивен път. Тя разполагаше с около 86 000 болнични легла (от тях в гражданската система – приблизително 84 000), съсредоточени в 31 окръжни, 96 общински, 9 работнически, 10 военни и 18 специализирани болници и 62 диспансера). Според тогавашни здравни капацитети болничната система трябваше да нарасне до 2000 г. с още близо 20 000 легла (справка в Апостолов, Е., П. Петков, Здравеопазване, темпове и пропорции, С., Медицина и физкултура, 1986), „за да бъдат задоволени растящите потребности на българския народ“. 

Интересни потребности, дами и господа?!

От 80-те години на миналия век ми е известно (благодарение на покойния о.з. полковник Тодор Килешов, Светла му памет, който ни снабди със следващия документ веднага след като беше преведен – бел.моя), че значението на медицинските дейности за състоянието на здравето е само около 10% от всички въздействащи фактори (Target for Health for all – 2000, Copenhagen, WHO, Regional Office for Europe,1985). Сигурно и други здравни специалисти знаят този факт. И какво от това?

Някога, когато прохождах в икономическите аспекти на здравния мениджмънт се занимавах с най-различни неща. Например, да изследвам структурата на разходите в пряко подчинените ми военни болници. В архивите съм запазил данни за 1993 г, които ще цитирам:

-осреднените разходи за деветте военни болници (без софийската и варненската) са структурирани така: фонд работна заплата – 61,16%; храна – 10,98%; лекарства и медицински консумативи – 9,32%; текущи ремонти – 0,33%; постелъчен инвентар – 0,86%, ГСМ – 6,18%, други разходи – 6,16%;

-цената на един леглоден се движи от 319 лв. (военна болница Пловдив) до 598 лв. (военна болница с школа за санитарни инструктори, войскови готвачи и хлебари). За съжаление не съм запазил текстовата част на анализа, а не обичам да правя заключения за събития по спомени, особено на моята възраст.

Чудя се дали днешните изпълнители директори на болници се занимават с подобни неща? 

И дали сестрите, които протестират знаят, за какво се разходват приходите на здравните заведения, в които работят.

С това изречение завършвам гълченето си по темата!