И „ВЕЛИЧИЕ” НЯМА

Дмитрий Милин, „Какво може да предложи властта на обществото?”, Facebook, 27.09.2019 г.

 Замислих се, какъв може да бъде днешният „социален договор“ в Русия?

Миналият договор се състоеше в замяна на намаляващия жизнен стандарт и отказ от политическо представителство срещу поддържане на сегашното ниво на „социални гаранции“, нарастване на територията на страната под лозунга „Крим е наш“ и телевизионни разкази за „величието на Русия на международната сцена“.

След като властите повишиха пенсионната възраст, той просто беше скъсан. Ефектът от „Крим е наш“ също се изчерпи, „величието на Русия“ завърши с комедията на „солсбърийците Боширов и Петров“ (руски граждани обвинени в опит за убийство на бившия офицер от ГРУ Скрипал и дъщеря му в Солсбъри – бел. моя), обявяване на Украинската православна църква за автокефална и унищожаването на нашия „Ил-20“ от сирийска противовъздушна отбрана по време на успешното израелско въздушно нападение срещу Сирия, плюс проблеми с Роскосмос, ликвидиране на НПО „Хруничьов” в Москва (водещо държавно акционерно дружество в космическата област и ракетостроенето – бел. моя), обезценяването на рублата, увеличението на ДДС и акцизите.

Така че от страна на обществото имаме следните отстъпки:

1. Повишаване възрастта за пенсиониране без реално повишаване на пенсиите над прогнозната инфлация.

2. Понижаване на жизнения стандарт поради продължителната стагнация, повишените данъци и акцизи, както и инфлацията, която е много по-висока от официалната (Централната банка, когато взема решение, не използва официалните данни на Росстат, а инфлационните очаквания, които са няколко пъти по-високи).

3. Нарастващото чувство, че няма „величие на Русия“, но има стагнация и деградация.

Какво може да ни предложи властта в замяна на това? Вероятно разкази за националните проекти, които държавата в продължение на 1,5 години не е в състояние да финансира, камо ли да изпълни?