СМЪРТТА НА ЖЕРАВА С ХИЛЯДА КРИЛА

Източник: https://republic.ru/posts/15590

Вместо послепис

Посвещавам тази публикация на фалита на компанията „Томас Кук”, след като е била на туристическия пазар 178 години и най-вече на българските хотелиери, които ще пострадат от това. Посвещавам я и на предизборните обещания на сюрията кандидати за славата, пардон – за кметове на гр. София и най-вече на техните фенове, с които изобилстват доста Facebook-групи. На последните им напомням за „супата, която духахме” през 1996-1997 г.

Някога примерът със „смъртта на жерава с хиляда крила” беше елемент от лекциите ми пред слушателите и студентите логистици.

Как е сега – не зная.

Следва разказа за смъртта на JAL:

„Японската корпоративна култура доведе до фалит на най-големия въздушен превозвач в страната.

Любителите на разсъждения, че капиталистическата икономика може успешно да се комбинира с азиатските ценности на колегиалност и колективизъм, бяха силно разочаровани. Оказва се, че различните „характеристики на националната корпоративна култура” могат да се толерират само доколкото страната е в състояние да ги компенсира с други предимства, като например млада и евтина работна ръка. Но рано или късно населението застарява, става все по-богато, започва да бъде мързелува и тогава трябва да избирате: или по-нататъшно развитие, или азиатски ценности. Най-голямата японска авиокомпания – Japan Airlines (JAL), както можа, отлагаше този избор. И накрая трябваше да го плати с фалит и болезнен план за цялостно преструктуриране.

ПОМЕТЕНА ОТ НОВАТА МЕТЛА

Сривът на Japan Airlines се превърна в най-големия фалит в нефинансовия сектор на Япония след Втората световна война. Това не беше само авиокомпания, а ключов елемент от японското икономическо чудо. Основана през 1951 г., JAL растеше заедно със страната. Тя возеше членове на императорското семейство, премиери и дори папата. До 2000 г. по отношение на продажбите, компанията беше четвъртият въздушен превозвач в света и най-големият в Азия. През фискалната 2008 г. JAL превози 52,9 милиона пътници (три четвърти от тях на вътрешни линии) и 1,2 милиона тона товари и поща.

Лидерството обаче не беше лесно. В периода 2001-2009 г. правителството на Япония три пъти спаси тромавия гигант JAL от фалит с бюджетни пари. Последният път –  през юни 2009 г., със заем от 900 милиона долара от Държавната банка за развитие на Япония. Нещата се объркаха много преди кризата – 2009 г. беше четвъртата нерентабилна година на компанията за последните пет години.

Неформалните договорености с кредитори и висши служители биха могли да удължат агонията на най-големия въздушен превозвач в Япония в продължение на много години, но кризата преобърна политическата система на страната и опозицията дойде на власт за първи път от половин век. Въпреки недоволството на ръководството и големите банки – кредитори на JAL, новият премиер Юкио Хатояма настоя за най-прозрачната процедура за несъстоятелност на авиокомпанията чрез съда.

След като цената на акциите на JAL падна от двеста и отгоре йени в края на 2009 г. на седем йени в началото на 2010 г., 14 от членове на съвета на директорите, начело с председателя, доброволно подадоха оставка. На 19 януари компанията подаде молба за несъстоятелност пред окръжния съд в Токио. Сега правителствен фонд ще реорганизира авиокомпанията, а процесът ще се ръководи от Kaзуо Инамори, един от най-богатите хора в Япония, който преди това управляваше Kyocera Corporation, специализирана в производството основно на телекомуникационно оборудване.

ИЗХВЪРЛЕНА ОТ КОРАБА НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Сега общият дълг от JAL надхвърля 25 милиарда долара, но компанията планира да стане отново печеливша през 2012 г. За целта ще са необходими около 3,3 милиарда долара бюджетни инжекции, отписване на 8 милиарда долара дългове от основните кредитори и кредитна линия за още 6,5 милиарда долара.

Но парите не са основното. Компанията ги получаваше в изобилие и преди, но те не й решиха проблемите. Новото правителство възнамерява да се справи с JAL веднъж завинаги. Един голям превозвач като All Nippon Airways очевидно не е достатъчен за втората по големина в света икономика, така че JAL ще бъде преструктуриран много сериозно, като бъде очистена от губещите й разраствания, известни под името „спецификата на японските корпорации”.

Характерно за японския модел на гигантски конгломерати е, че можете да пътуване до хотела „Мицуи” с трамвая „Мицуи” и, лежейки на леглото произведено от „Мицуи”, да прочетете книга, издание на „Мицуи”. Този модел работи лошо в света на тоталната специализация. Следователно JAL ще трябва да намали наполовина империята си, като се отърве от 53 от 110 от своите дъщерни дружества. Туристическите агенции, хотелите и други непрофилни глупости на компанията ще бъдат съкратени. В същото време тя ще трябва да се откаже от около петдесет губещи дестинации, които е поддържала главно за престиж.

Ще пострада и концепцията за пожизнено наемане на служители. Отначало JAL планираше да съкрати 6800 служители, след това 7300, след това 8400. Сега се говори за необходимостта от уволнение на 15700 от 47000 служители на компанията. Тук новото ръководство на авиокомпанията може да има по-сериозни затруднения от осигуряването на нови милиарди долари заеми. Суровите трудови закони на Япония, за разлика от, да речем, американските, забраняват едностранно прекратяване на трудов договор от работодател дори в случай на фалит. Затова ненужните работници първо ще трябва да бъдат убедени в необходимостта да бъдат съкратени.

Но най-страшната жертва, която трябва да направи JAL, това е характерното за Азия уважение към възрастните хора. Щедрите планове за пенсиониране на компанията бяха много актуални през 60-те години, когато щастливата съдба на няколкото десетки пенсионери от JAL насърчи хиляди млади работници да направят всичко възможно, за да останат при такъв щедър работодател. Но сега самата компания е достигнала възрастта за пенсиониране и през това време е натрупала близо 9000 корпоративни пенсионери. Не е лесно да останете конкурентоспособни с такава 20% пенсионна надбавка. Следователно пенсиите на бившите и настоящи служители на JAL ще бъдат намалени с една трета, което ще спести около 2,2 милиарда долара годишно. Работниците приемат това намаление без възражения. Те са наясно, че в Япония процентът на хората над 65 години е най-високия в света (21%) и при тези условия въпросът за традиционните ценности остава на втори план.”