Блогъри за позицията на руското външно
министерство по отношение на Пакта Молотов-Рибентроп, 24.09.2019 г.
На годишнината от съветското нашествие в Полша,
руското Министерство на външните работи на Руската федерация оправда пакта
Молотов-Рибентроп. Подобна оценка направи и членът на Съвета за сигурност на федерацията
Сергей Иванов - според него „трябва да се гордеем с пакта“. През 2009 г.
Владимир Путин нарече пакта АМОРАЛЕН. Позициите на Министерството на външните
работи и Иванов предизвикаха възмущение сред коментаторите. Те недоумяваха защо
им потрябва на руските официални лица да
стават адвокати за Сталин и Молотов, и не би ли било по-добре да замълчат?
Егор Седов
Покашляйки по лавровски (Сергей Лавров, министър на външните работи на РФ – бел. моя), аз
все още продължавам да питам – кое дяволче дърпаше езика на днешните официални
лица, когато започнаха да говорят за пакта Молотов-Рибентроп?
Какво, не можеха ли просто да замълчат?
Все пак, държавата е била друга, времената са
били други, тази работа е от миналото ...
Но не би!
Те подхлъзнаха, сами знаете кого, който по едно
време нарече пакта аморален и това се запомни, а в Русия хората са паметливи.
А можеше да поразсъждават официално и върху ливанската
война за Ливанската война. Или да анализират Тилзитския мир [1] (а като не
намерят на картата Тилзит, да преименуват споразумението между Александър и
Наполеон в Советский мир [2]).
Постъпките са от същата серия.
Те, като че ли искаха да покажат на Града и на Света
[3] собствената си безнравственост и цинизъм?
Е, какво?
Показаха ги.
Юнаци!
Дмитрий Петров
И аз се попитах – защо МВнР само се провъзгласи
за адвокат на Сталин. Те можеха да замълчат – това е била друга страна, за
която то не носи отговорност
Егор Ершов
Преди перестройката поне мълчаха. Защото
всъщност СССР беше в позицията на победител и можеше да си позволи малко
сдържаност и дори малко великодушие. А тези не могат по никакъв начин да се отърват
от обидата от поражението в Студената война и постимперския синдром."
Роман Арбитман
Все по-често ме питат: „Твоята книга не е ли още
забранена? Отговарям: „Май че не е и какво?“ Оказва се, че официалната руска
гледна точка за съветско-германския договор и тайните протоколи към него
(пактът на Молотов Рибентроп) днес е: договорът е правилен, с протоколите
трябва да се гордеем. А в романа ми „Корвус Коракс“ – макар че е фантастичен, е
точно обратното – на никаква гордост не мирише ... Какво да кажа? Бих се
срамувал, ако моето мнение (както и мнението на любимите ми герои) съвпадне с
официалното. За щастие, с изключение на МВнР и Сергей Иванов има и нормални
хора. И те са с няколко порядъка повече, сигурен съм.
Дмитрий Милин
…при това загинаха 28 милиона съветски граждани.
Това беше цената за глупостта и недалновидността на Сталин.
Кирил Шулика
Писах
ви, че нашето правителство няма нищо общо с нищо, включително с историята на
Втората световна война.
Позицията му се променя в зависимост от това
какво трябва да се каже в момента. То дори може да даде различни оценки в
рамките на една седмица ... "
Николай Руденски
Вчерашното изявление на руското външно министерство,
което възхвалява пакта Молотов-Рибентроп, беше възприето от мнозина като просто
повторение на тезите на съветската пропаганда. Мисля, че това не е напълно
вярно. Да, в следвоенния СССР договорът за ненападение с хитлерова Германия биваше
оправдан - но по-скоро като „принудителна стъпка“. За позорните „тайни
протоколи“ към него, които предвиждаха разделянето на значителна част от
Източна Европа между Хитлер и Сталин, нищо не се споменаваше – съществуването
им беше официално признато едва в края на 1989 г. Сега е невъзможно да се скрият.
Но това не се и смята за необходимо. Гнусната сделка се приема за триумф на
съветската външна политика.
Както казва стария афоризъм, „лицемерието е данъкът,
която порокът плаща на добродетелта. В Кремъл вече няма намерение да плаща този
данък.
Alexander Bumb
Разстрелът на полските офицери също отложи
нападението на Хитлер. Какво мислят по този повод „умниците“ от МВнР?
Константин Трофимов
Не е възможно да си представя даже, германското
външно министерство да заяви, че пактът за ненападение със СССР е фатална
грешка на Хитлер, която му е попречила да нападне по-рано, да спечели войната и
да унищожи много повече хора, отколкото е унищожил ... Но в Русия е възможно. И
не само да си представите ..."
Михаил Кригер
Доколкото знам, Хитлер, въпреки този договор е нападнал
страната ни през юни 41. Тогава е напълно неясно за какво, по дяволите, е този
пакт, ако Германия така или иначе не се е съобразила с него? Нима през 39-та
година той щеше да спре немците?
И защо, би ми ли ми обяснил някой от
Министерството на външните работи, през тези две години, през които войната е
отложена, е било необходимо да доставяме на германците стратегически материали,
да ги въоръжаваме и да им помагаме по всякакъв възможен начин? Това ли е „особената
мъдрост“ на сталинското ръководство?
Вземат ли нещо друго във външно министерство освен
„аржентинска кока“ [4]?
Бележки:
[1] – след победата на Наполеон I над 4-та
антифренска коалиция (Великобритания, Русия, Прусия, Саксония и Швеция,
създадена през 1806 г.)., съюзниците подписват Тилзитския мир с Франция. Русия
подписва на 25.06. (нов стил 07.07.) 1807 г., а Прусия – на 09 (нов стил 21)
07.1807 г. Русия се съгласява за създаването в нейните граници на Варшавското
херцогство, васално на Франция, да заплати
100 000 000 франка контрибуции и да се присъедини към континенталната блокада
на Англия. Франция става абсолютен хегемон на континента.
[2] – Pax Sovietica, понятието се употребява от
някои автори като обобщаващо за държавите, намиращи се под влияние на СССР,
организационно „Советский мир" включва Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ.
[3] – аналогия с Urbi et Orbi от началото
папската благословия по повод Рождество Христово и Възкресение Христово.
[4] – вероятно е намек за открития в края на 2016 г. 400 кг кокаин в руското посолство в Буенос
Айрес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар