На 12.08.2019 г. случайно научих, че
Кирил Арсов (К.А.), когото лично познавам, преди една година е издал книгата
„Армията и политиката. Поглед отвътре”. Впечатли ме представянето на автора,
цитирам: „…Участва в най-големите военни учения, провели се в България
в края на ХХ век. Има пряко участие в подготовката и реализацията на първите
задгранични мисии на Българската армия в състава на НАТО.” Не зная като какъв
К.А. е участвал в най-големите учения на БНА, защото след 1989 г. не ми е известно
да са повеждани такива, но ме озадачи самочувствието му, цитирам собствените му
думи, публикувани във Facebook на 07.05.2018 г.: „….Най-голямото учение, в което съм участвал
е това, което се проведе в края на лятото и в началото на есента на 1982 г. под името „Щит-82“. Това всъщност е и
най-голямото учение, в което Българската армия е участвала откакто е създадена.
Никакви „Царски маневри“ не могат да се сравняват с него. В учението, освен
български, участваха още войски на СССР, ГДР, Унгария, Полша и Чехословакия, а
от Румъния участваха само оперативни щабове. В същото време в Черно море
действаха два флота – Българският и Съветският. Това не беше Обединеният
Черноморски флот, защото го нямаше румънският. Добре помня, че в учението взеха
участие над 60 000 войника, 800 танка, 1100 БТР-а и БМП-та, 1000 оръдия, 508
самолета и вертолета, над 10 000 автомобила…” По този повод ще си позволя някои забележки. Сериозният
изследовател не би си позволил да сравнява учение проведено преди повече от 80
години (1937 г.) само от българската войска (посветено е на своеобразното
„скъсване” на военните клаузи на Ньойския договор) и известно под името „царски
маневри” с коалиционно такова на военнополитически съюз, каквото е „Щит-82”.
Съмнявам се дали К.А. щеше да си позволи подобен коментар, когато правеше политическа кариера в
движението на наследника на Н.В. Цар Борис ІІІ, но това е друга тема. Съмнявам
се и в добрата памет на автора относно участвалите съюзни сили. По-коректно би
било да съобщи източника, от който ги е взел. За разлика от „Щит-82”, когато
бях редови дивизионен лекар в 7 мсд в Ямбол, по време на първото участие на
Българската армия в миротворческа мисия на ООН бях заместник началник, а в
последствие – началник на Медицинско управление на Генералния щаб. По тази
причина имам впечатление както от дейността на К.А., така и от собствената и на
колегите си по подготовка на батальона „Сини каски”, както тогава наричахме
нашите миротворци.
Това са мотивите да публикувам
следващите два текста. Първият е от спомените ми „Не се отказвам от живяното”,
които надхвърлят 500 страници (формат А4, Times New Roman, 14), но никога няма да
видят бял свят, защото не успях да забогатея толкова, че да ги издам, а и не
съм кадърен да си намеря спонсор. Вторият текст е анализ на дейността на
Медицинско управление по осигуряване на българското участие в операцията UNTAC
(United Nations Transitional Authority in
Cambodia). Не се учудвайте от стила на изложение. Това
е текст на научен доклад разработен от моя милост в съавторство със Стефан
Узунов и Димитър Митов (по това време главен санитарен инспектор на БА и
началник на отдел в Медицинско управление). Публикувал съм го с незначителни
съкращения.
Приятно
четене!
„Щит-82”
…..
След завръщането си от Ленинград се
представих на новия командир на дивизията – генерал-майор Панайотов. Посрещна
ме радушно. „Другарю капитан, докладвайте си неизползвания отпуск за 1981 г.,
починете и се адаптирайте към България. Все пак не сте били тук цели 6 месеца”. С тези думи, след като надълго и
нашироко му разказах за курса, ме изпрати генерала. Вслушах се и във съвета му.
В началото на м.март встъпих практически към изпълнение на задълженията си на
дивизионен лекар. И попаднах във вихъра на една много сериозна задача –
подготовка на медицинската служба за участие в учението „Щит-82”. С натрупаните
знания от Ленинград и с помощта на Асен (кап. Панчев – командир на
медико-санитарния батальон), Богдан (кап. Рангелов – дивизионен епидемиолог) и
Драго (ст.лейт. Чернев – дивизионен фармацевт) разработихме подробен план – над
15 страници. Той получи висока оценка от полковник Тончо Янков от Медицинско
управление, пристигнал да инспектира подготовката ни. Задачата пред
медицинската служба не беше лека. Трябваше да осигурим близо 10000 души личен
състав в полеви условия в три основни района. На тогавашния армейски учебен
център „Ново село”, 53 мсп демонстрираше пробив на укрепен район, в района на
Кочмар и Жегларци, 12 мсп, 42 тп, 20 ап
и 7 реадн показваха атака на предния край на противника в т.нар. „единен
брониран боен ред”, а край варненското село Вълчи дол действаше 82 мсп.
Съвместно с лекарите и фелдшерите от частите, действащи в Северна България
проведохме две самостоятелни рекогносцировки на районите за действие. Района на
Ново село беше до болка познат на офицерите и сержантите от дивизията. Предложих и командването на дивизията
утвърди, медицинското осигуряване да се осъществи без мобилизация, с наличния
мирновременен медицински състав на частите и подразделенията. За евакуация на
тежко болни и недай боже на ранени при нещастни случаи планирах да използваме
военните болници в Сливен и Варна и цивилните здравни заведения в Тервел и
Добрич.
В района на учението заминах с авангардната
група, ръководена от заместника на дивизията по бойната подготовка и бивш мой
командир на полк, подполковник Цветан Тотомиров. В групата бяха Йордан Белчев –
старши помощник в Тила на дивизията и старши лейтенант Рашков – началник на медицинската
служба на 50 зенап. Задачата на последният беше да организира медицинското
осигуряване на ж.п. ешелоните с личен състав и техника. Отново извърших рекогносцировка на местата за
разполагане на частите. Срещнах се с главния лекар на болницата в Тервел, който
ми обеща пълно съдействие за лечение, включително и при епидемиологични
неблагополучия. Все пак беше най-горещия период на лятото. В Добрич посетих
болницата и окръжната Хигиенно-епидемиологична инспекция. Срещнах се Люба,
местна епидемиоложка и приятелка на
съпругата ми. И на двете места договорих
основните въпроси на евентуалното ни бъдещо сътрудничество.
След дислоциране на щаба на
дивизията и поделенията, действащи в Северна България, тила развърна пункт за
управление в едно дере, вляво от пътя Жегларци, Кочмар. Устроихме се и ние.
Моята група беше в състав: фармацевта
старши лейтенант Драгомир Чернев (Епидемиологът Богдан Рангелов остана в
Ямбол, тъй като му предстоеше да замине на курс в Ленинград – бел.моя),
капитан Петър Петров – микробиолог на отряда от военна болница Сливен и мой
състудент, лейтенант Иван Иванов – фелдшер от 82 мсп, старшина школник Христов – зъболекар (малкото име съм забравил), старшина Георги Узунов и войници – шофьори на линейката и специалните
автомобили. Развърнахме малка амбулатория, зъболекарски кабинет и стационар.
Зъболекарят, старшина школник Христов, родом от Етрополе се оказа единствен не само в дивизията, но и за всички
поделения от 3 А, които бяха в близост до нашия район. Обслужваше и групата на
генерал Цоцов, за която разказвам по-долу. Драго Чернев беше открил някаква преносима стоматологична бормашина, немско производство, тип саксофон,
която работи безотказно по време на цялото учение. Полевата микробиологична лаборатория премина от походно
на работно положение. И свърши отлична работа. Благодарение на старшината
Узунов беше пуснат в действие комбинирания (на дърва и електрически ток)
автоклав, произведен в завод „Климент Ворошилов” в София. Медицинските служби
на полковете също развърнаха свои пунктове.Имах чувството, че сме се подготвили
за всичко.
Оказа се, че не е така.
Първото ми главоболие започна с
осигуряване на лагера на генерал-лейтенант Цоцов – заместник командващ на
Командването на Сухопътни войски и отговорник за практическите действия на
дивизията в Северна България. Постави задача
да почистим района, в който се намираше лагера му от кърлежи. Казах на
лекаря на оперативната група Денчев, мой познайник от войнишките години, че не
разполагам с подобни препарати. Имитирахме дейност, като в отсъствието на
генерала пуснахме десетина димки с Линдан. Дали е имало ефект не зная, но
Денчев повече не ме потърси.
Проблемите с Цоцов се оказаха нищо в
сравнение със започналата на 09.09. епидемия от вирусен хепатит тип „А” в 12
мсп. Тя има своята предистория. Около два месеца и половина преди да заемем
района на учението, ми докладваха, че от войнишкото работно подразделение в
столовата на полка са заболели от хепатит двама души. Богдан Рангелов предугади
риска от възможна бъдеща епидемия. Проведоха се всички известни на
епидемиологията мерки – изолиране на заболелите във Военна болница Сливен,
смяна на работното поделение, наблюдение на контактните – термометриране и изследване
на урината за пигменти и прилагане на Гама-глобулин на личния състав от
засегнатото подразделение. Като изхождахме от предстоящото учение, поискахме от
медицинския отдел на 3-та армия – по телефона и писмено, да проведем поголовна
гама-глобулинова профилактика в полка. Беше ни отказано. По-късно се оказа, че
отказът е бил съгласуван със специалистите от Медицинския отдел на Сухопътни
войски – полковник Томов и на Медицинско управление – полковник Георги Еленков.
Гама-глобулиновата профилактика не ни се размина. Само че на персонала на 12
мсп се наложи да я направи в полеви условия и на 2000 души.
Епидемията се разрастваше с бързи
темпове. До края на учението в болница бяха настанени 90 души войници. Колко преболедуваха безсимптомно не зная. За
„зла врага” всички болни бяха специалисти – механик водачи, мерачи и т.н.
Рискът да се срине подготовката на 12 мсп за показните действия пред висшето
политическо и военно ръководство на Варшавския договор не беше малък.
Генералитета нервничеше. За разлика от моето командване. Благодарен им бях, че
ме разбираха. От медицинска гледна точка правехме всичко необходимо. На
ежедневните съвещания в лагера на Цоцов, не ми оставаше друго, освен да
докладвам броя и военно-отчетната специалност на заболелите. Не можех да прогнозирам
кога епидемията ще спре. И едва ли има някой, който може да го направи. Докато
на едно от съвещанията генерал Цоцов ме изгони. „Нямам нужда от вас.
Напуснете”. Типично по фелдфебелски. Напуснах, от което епидемичната обстановка
не стана по-добра.
Бедата, както казват, не идвала сама. В 12 мсп започнаха
групови заболявания от дизентерия. За да се разболеят общо 100-на души. Не
стига това, ами полковник Георги Еленков беше заповядал да ги лекуваме на
място. Не се съобрази с доводите ми, че тервелската болница е готова да закрие
временно вътрешното си отделение, за да лекува болните. По това време един
армейски медицински отряд от 3-та армия с командир терапевта подполковник Гурко
Паунски бездействаше в близост до нашия район. А можеше да бъде използван.
Разкритият временен стационар в
полка беше примитивен. И нямаше как да бъде другояче. Времето ни притискаше. Не
можехме „с магическа” пръчка” да доставим необходимите болнични палатки, легла,
пижами и друг инвентар. Само че ругатните от старшите началници и най-вече на
генерал-полковник Събев (началник на Тила
на БНА – бел.моя), останаха за заместника по тила на дивизията Стоян
Желязов и за моя милост.
Колко прав е бил непознатия за мен Ханс Цинсер, който в далечната 1935 г. е
казал - „Генералите рядко печелят
войни....Много по-често те остават в историята, ако успешно са отразили
епидемичните удари срещу войската”
Микробиологичната лаборатория
работеше на пълни обороти. Причинителят беше изолиран. Между другото диарични
заболявания, макар и единични, се появиха и в останалите части от дивизията.
Откриха се здрави носители и в столовата на КП на Сухопътни войски.
Частите на дивизията бяха подложени
на непрекъснат „терор” от проверяващи. Само министър Джуров и шефът на
Генералния щаб Семерджиев не се появиха. Днес ми е трудно да си спомня имената
на всички капацитети. Особено тилови. Но един случай се е запечатал в паметта
ми завинаги (текстът за Кирил Косев е
публикуван в armymedia.bg, но грешно съм
представен като главен лекар на Трета армия, какъвто никога не съм бил – бел.моя).
Беше някъде около обяд. Дежурният по
Тилов пункт за управление предаде заповед да се явим със Стоян Желязов на КП
при заместник министъра на отбраната и началник на Главно политическо
управление на Народната армия генерал-полковник Кирил Косев. Казано-сторено.
Косев и придружаващите го офицери в компанията на заместника по политическата
част на дивизията ни посрещна в палатка тип „навес”, седнали около маса със
сервирани салати, водка и „Кока кола”. Представихме се, както изискваше устава.
След което започна тирадата на генерала. Оказа се, че той последен отишъл да си
измие ръцете на полевата мивка. Кърпата вече се била навлажнила.
Майстор-готвачът му предложил нова. Само че с фабричния етикет. „Как може
такова безобразие другарю подполковник”?, обърна се той към Желязов. „Вие
знаете ли колко бактерии има по една кърпа, излизаща от завода”? След което
„напоително и с наставнически тон” ни разказа, как съпругата му, след като
закупи хавлия за ръце я изпира на 900С и след като изсъхне я
изглажда. След това продължи с експозе по етикета за сервиране (бяха пропуснали върху сукнените покривки на
за хранене да поставят бели – бел.моя). И заключи – „Щом така посрещате
началника на Главно политическо управление, представям си как се отнасяте с
обикновения войник”! В случая не става дума само за глупостите, които този висш
военен изговори. Това, че двама офицери, стояха пред него в стойка „мирно” не
му попречи да си отпива от колата, а на подчинените му – и от водката и да
замезват. Добре, че не съм отмъстителен и не принесох отвращението си от
генерала върху близките му. За последен път го видях през лятото на 2011 г. На
другарска среща на третоармейци. Небръснат, със
замърсени, овехтели и негладени дрехи. От бившето величие не беше
останало нищо.
„Щит-82” вероятно не е оставил добри
спомени и в други офицери – майор Борисов, командир на 12 мсп, снет от длъжност
защото беше изгонил съветски офицери от пиянска сбирка в артилерийския дивизион
на полка и капитан Костадинов – началник щаб на 50 зенап, също свален от
длъжност, за това че наби няколко души в кръчмата на Жегларци. Бяха отказали да
говорят на български и да го обслужат. Случайно бях свидетел на случката. С
Коцето послужихме известно време заедно във Военна академия.
КАМБОДЖА….
На 15.04.1992 год.
36-то Народно събрание на основание на Резолюция на Съвета за сигурност на ООН
№ 745/ 1992 г. взе решение за участие
на пехотен батальон от Сухопътни войски
на Българската армия в операцията UNTAC
(United Nations Transitional Authority in
Cambodia). Тя има за
цел установяване на преходна власт на Световната организация в страната,
разоръжаване на пара военните формирования на червените кхмери, спиране на
притока от оръжие, бойни припаси и наемници от съседни държави и създаване на
условия за провеждане на свободни и демократични избори за възстановяване на държавността и
спиране на двадесет годишния терор на управляващия екип на Пол Пот и Йенг Сари,
довел до смъртта на повече от два милиона души. Задачата за сформиране на
тактическа група (по
изискванията на ООН – щабни офицери, батальон в състав от пет пехотни роти и
подразделения за бойна и логистична
поддръжка подкрепян от военно –
полицейски сили и военни наблюдатели набирани на доброволен принцип) с каквато Българската армия не разполага, нейната
подготовка и изпращането й в
зоната на операцията се решава в условията на:
1.Тежка
икономическа криза в страната и недостиг на финансови средства в бюджета на
Министерството на отбраната;
2.Липса
на адекватна медийна политика от страна на органите на държавната власт и в
частност и на Генералния щаб на армията и формиране на отрицателно обществено
мнение;
3.Разстроени
структурни и функционални връзки между Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската
армия и затруднения при вземането на решения;
4.Липса
на опит сред стратегическото ръководство на въоръжените сили по подготовката и
провеждането на подобен тип операции;
5.Изключително
кратък подготвителен период – шестдесет денонощия.
Посочените условия
оказват влияние върху всички аспекти на формирането и подготовката на
тактическата група, в това число и върху организацията на медицинското
осигуряване.
Ръководството на
Медицинско управление на Генералния щаб съзнавайки отговорността и сложността
на задачата успява да формулира доста адекватни от днешна гледна точка задачи
за изпълнение. Те се състоят в:
1.Извършване
на медицински и психологичен подбор на кандидатите и оформяне на медицинските
документи на миротворците;
2.Изясняване
на рискови за здравето на военнослужещите фактори в зоната на операцията с
военно – техническа, географска, социална и екологична природа и провеждане на
мероприятия за профилактиката им по време на подготовката и в хода на
операцията;
3.Определяне на организационно –
щатната структура на медицинския поддържащ елемент и моделите за работа в
полеви условия.
Медицинският подбор на
кандидатите се извършва в съответствие с указанията на Департамента за операции
за поддържане на мира на ООН1. За целта в учебния център в гр. Враца
се създава временен медицински пункт с необходимото медицинско имущество,
апаратура и техника, а лекарския и
сестрински персонал се осигурява от ВМА и военната болница в гр. Плевен.
Посочения модел се оказва удачен, тъй като осигурява равномерно (по график) извършване на прегледите и не
нарушава ежедневната дейност на военните лечебни заведения. Този положителен
опит в последствие е изоставен, което може да се обясни с факта, че след 1993
год. участваме в операции с подразделения в състав взвод или рота до
включването ни в коалицията в Ирак през 2003 год. При днешните ангажименти тази
практика заслужава да се обсъди отново.
По решение на
ръководството на медицинско управление са дадени указания медицинските критерии
за допустими отклонения в здравното състояние на кандидатите за мисията да
бъдат еднакви с тези за кандидатите за курсанти във военните учебни заведения
съгласно действащото в армията Разписание за болестите и недостатъците. От общо
явилите се 2007 кандидати мандатната комисия допуска до медицински прегледи
1509 военнослужещи (предимно от резерва). От тях 600 (39,76
%)
души отпаднат по медицински показания. Показателно е, че високият процент на отпадане по здравословни причини
се задържа и при подбора на доброволци
за следващи мисии независимо, че броят на кандидатите от резерва рязко намалява
за сметка на тези на кадрова военна служба. Тези факти водят до логичното
заключение, че причина за това са занижените медицински критерии на входа на
кадровата военна служба, особено при набиране на сержанти и войници. Анализът
на нормативните документи, регламентиращи здравните стандарти за годност за
военна служба след 1992 год. показва, че те страдат от един и същ дефект –
либерални норми за отклонения в здравето,
при които се взема решение “годен”, особено при офицерския и сержантския
състав.Това е обяснимо за условията на блоково противопоставяне, когато трябва
да се формира многохилядна армия в условията на ограничените човешки ресурси на
държавата.
Първият контингент не е
пълноценно изследван психологически.
Центърът по психопрофилактика се изгражда през есента на 1992 г., когато
операцията е вход и тепърва предстои
приемането, апробирането и утвърждаването на методики за психологичен
подбор. Събитията по време на операцията показват изключителното му значение, а
предприетите в следващите години мероприятия го правят решаващ в определяне на
общата годност за служба в мисия. Основен проблем обаче и до днес си остава
липсата на критерии за психологичен подбор приемане на кадрова служба на сержанти и войници от Сухопътни войски, които
са гръбнака на българските мисии зад граница.
При определяне на
рисковите фактори за здравето на военнослужещите основното внимание на висшето
военно и военномедицинско ръководство е съсредоточено върху тези с географска
природа. За това има и достатъчно основания. Камбоджа е държава разположена
между 100 и 200 северно от екватора в Индокитайския
полуостров и климатът е тропически. В страната са разпространени липсващи в
Европа заболявания, които са с изключително тежко протичане и висока смъртност (японски
енцефалит)
или се числят към групата на особено опасните инфекции (петнист тиф, чума и
холера).
По тази причина се предприемат сериозни мерки за профилактика на този риск.
Препоръчаните от ООН имунизации с
добавената от българските военномедицински специалисти ваксинация срещу японски енцефалит и времето за провеждането
й – 45 дни поставят сериозни проблеми за разрешаване. На практика за по-малко
от месец военнослужещите трябва да бъдат натоварени с десет вида антигени.Такъв
прецедент не е познат в световната практика. След активни консултации с
водещите специалисти по тропически болести в страната е предложена и утвърдена
от ООН облекчена схема за имунизация, от която са изключени ваксините срещу
петнист тиф, холера и чума. Тъй като ваксините срещу хепатит Б и коремен тиф не
са включени в официалния имунизационен календар на Р. България, а срещу японски
енцефалит изобщо не е прилагана в страната се налагат допълнителни организационни
мерки.
 |
| Реално проведената имунизация |
На основание чл.16, ал.1 и чл.18, ал.1 на Закона за народното здраве на
кандидатите за мисия се предлага да подпишат нарочна декларация за съгласието
им за имунизации с посочените ваксини, които могат да продължат и на
територията на Камбоджа, както и с други ваксини ако това се наложи.
Имунизациите са извършени в медицинския пункт
на учебния център под антиалергична защита, в съчетание с прилагане на високи
дози поли -
витамини и осигуряване на максимална почивка на личния състав в дните непосредствено
преди и след имунизациите. С разрешение на ООН част от имунизациите (хепатит
В)
са завършени в Камбоджа. Медицинската служба на Българската армия за пръв в
страната прилага ваксина срещу японски енцефалит, без да са отработени
законовите формалности по разрешаването й от тогавашния Институт за контрол на
лекарствените средства (днес Национален център със същия предмет на
дейност).
Разработената стратегия за имунизация дава
добри резултати. Само при 1 % от военнослужещите се появяват незначителни
странични реакции – гадене, повръщане, повишаване на температурата, които бързо
отзвучават. Регистрирани са и три случая на алергичен шок, които са
своевременно овладени. В единият от случаите в последствие се установява, че войникът не е съобщил , че е склонен към
алергични реакции. Добрата практика от подготовката за участие в първата миротворческа
мисия впоследствие не се използва пълноценно за преглед и преработка на
националната и ведомствена нормативна база, така че да е възможно да се реагира
при не планови изисквания към имунизацията. Преустановена е и добрата практика
за използване на международното свидетелство за ваксинация установено в
Международния санитарен правилник (приет от ХХІІ Общо събрание на Световната
здравна организация към ООН), по който Р. България е страна.
Мисията изисква и нови
решения по отношение на профилактиката срещу малария. Болестта не съществува у
нас от десетилетия, което налага да се проведе нарочно обучение на лекарския и
сестрински персонал по отношение на проявите на заболяването. Причинителят разпространен в Камбоджа -
Плазмодиум фалципарум е резистентен към класическите противомаларични средства. Най-вероятно по
тази причина ООН препоръчва профилактика с широкоспектърния антибиотик
“Доксациклин”. Безпокойство буди продължителността на приемането – шест месеца,
тъй като са известни възможните страничните действия – фотосенсибилизация
(слънчеви алергии) и токсично увреждане на черния дроб. Липсата на време и опит
налагат тази схема да се възприеме. Профилактика с „Доксациклин” в зоната на
операцията обаче практически се проваля. Причина за това е нередовното приемане
на препарата, най-вече поради немарливост, но не рядко и поради страх от
страничните действия, които бяха разяснени на военнослужещите. Ето защо от нейното
началото до април 1993 год. от малария се разболяват седем души, а при
ротацията и последвалите профилактични прегледи
на завърналите се военнослужещи у нас са открити още трима заразени.
Междувременно Медицинско управление с помощта на националния референт по
паразитология и тропическа медицина разработва нова схема за профилактика,
включваща комбинирано прилагане на „Доксациклин” и специфичните
противомаларични препарати „Лариам” и „Фанзимеф”.
Схемата включва –
приемане на 1 табл. Лариам преди заминаване за района на мисията; след
пристигане в Камбоджа (през месеците февруари, март и април) се приема ежедневно
по 1 табл. Лариам под контрола на началника на медицинския пункт на ротата; през
м. май ежедневно се приема по 1 капсула Доксациклин, а през месеците юни и юли
отново по 1 таблетка Лариам ежеседмично; всеки член на контингента задължително
носи със себе си по 1 опаковка Хинин (таблетки по 0,20 гр.), а при температурно
състояние старшият на подразделението да осигурена консултация с лекар не
по-късно от 12 часа от установяване на заболяването (ако това е невъзможно, се
взема Хинин по 2 таблетки три пъти дневно до преглед от лекар). Практическото й прилагане
обаче се забавя. Причината за това са проблеми от нормативен характер (препаратите
не са разрешени за употреба у нас и са необходими специални разрешения за внос
съобразно изискванията на Закона за народното здраве и други подзаконови актове),
организиране на преговори и постигане на съгласие от страна на фирмите
производители да включат допълнителни заявки в годишните си производствени
листи и недостиг на финансов ресурси. Ето защо тя се въвежда от май 1993 год.
След въвеждането й, до края на мисията от малария заболява само един военнослужещ.
Предизвикателство пред
военномедицинската служба е и предпазването от болести предавани чрез храна и
вода (холера,
коремен тиф, паразитни инфекции и др.), както и ухапването от
отровни влечуги. Препоръчаните мероприятия за опазване на храната и водата от
контаминация с болестотворни причинители се оказват ефективни и подобни случаи
не са регистрирани. Оказва се, че опасността от отровни влечуги е надценена. По
време на операцията е регистрирано само
едно ухапване от змия. Случаят завършва благополучно благодарение на
доставеният от медицинската служба към щаба на мисията специфичен за този
регион противозмийски серум.
Съсредоточаване на
вниманието върху изследване на рисковете с географска природа води до
подценяване на тези от социален характер (поради продължилият десетилетия
конфликт в страната липсват промишлени мощности и респективно екологични
заплахи), което има реални последствия за здравето на военнослужещите. Основен
рисков фактор в Камбоджа се оказва проституцията, която не се контролира и
преследва, упражнява се основно от жени от Виетнам и представлява източник на
препитание. Този фактор в съчетание с недостатъчната разяснителна дейност при
подготовката на контингента и склонността на мнозина от военнослужещите към
рисково сексуално поведение става причина за появата на условно казано
“епидемия от венерически болести” сред военнослужещите. Броят на регистрираните
случаи надхвърли 40 пъти тези в Българската армия за същия период. При 7 от военнослужещите
в последствие се откри носителство на вируса на СПИН. Има и починали. Макар и
да липсва официална регистрация са налице случаи на военнослужещи-сутеньори.
Няма регистрирани и случаи на употреба на наркотици, но съществуват косвени
данни за това, както и за участие на български военнослужещи в употребата и
разпространението им.
В недостатъчна степен
са оценени и военнотехническите рискове и особено тези от минни полета, макар
че минновзривни травми по време на операцията няма, а действията при инцидентите
са адекватни от медицинска гледна точка.
Проблемите на стреса в
операции за поддържане на мира са подценени. Първите сигнали за наличие на
стрес постъпват след инспекцията на батальона от ГЩ на БА. В състава на
инспекционната група е включен главния санитарен инспектор на БА. Той
установява, че войниците от базовия лагер са подтиснати и напрегнати. Наблюдава
случаи на агресивно поведение при спорове, както и бягство от реалните проблеми
чрез усамотяване. За подобни явления съобщава и психоневролога от немската
полева болница в Пном Пен. Прави впечатление, че тези явления се категоризират
от командния състав като проява на недисциплинираност. Анализът на информацията
дава основание да се приеме, че наблюдаваните психичните реакции са проява на кумулативен
стрес и се дължат на екстремалните климатични обстоятелства и новите порядки на
живот (основната част от личния състав е от мобилизационния резерв). За
развитието на стреса допринасят и:
1. Некачествения
подбор, особено психологичния;
2.Ниското
интелектуално равнище на голяма част от войнишкия състав;
3.Отсъствие
на индивидуална работа на командирите от командно равнище взвод и рота;
4.Недостатъчна
подготовка на сержантския състав;
5.Отсъствие
на положителен пример от страна на част от командния състав;
6.Трудни
битови условия;
7.Преобладаване
на силовите методи в управленската практика;
8.Липса
на целенасочено обучение при подготовката на територията на Р.България;
9.Липса
на учебен процес и осмислено оползотворяване на свободното време, когато не се
изпълняват задачи.По-късно, един от участниците в мисията сполучливо
характеризира ежедневието на военнослужещите – алкохол, секс, малко физическа
подготовка и почти никакъв учебен процес;
10.Първоначална
неосигуреност на контингента с професионален психолог.
Случаите със стрес не
сe регистрират като отделна нозологична единица (той не фигурира в
Международния класификатор на болестите, девета ревизия), а са отнесени към
групата на неврозите. По тази причина не могат да бъдат изведени числови
показатели за явлението, но по косвени данни се приема, че около 6 % от
участвалите в операцията са претърпели стрес. Данните са близки, макар и
по–ниски до тези на САЩ и бившия СССР от кампаниите им съответно във Виетнам и
САЩ.
Сериозни проблеми трябва да бъдат разрешени
при определяне на структурата на медицинската служба на батальона и моделите за
работа в зоната за операцията.В указанията на ООН се препоръчва създаването на
медицински взвод в състав от 27 души, от
които:лекари – 2; зъболекар – 1; административен сержант – 1; медицински
санитари – 21; помощници на зъболекаря -
3. Тази препоръка не се приема от ръководството на Медицинско
управление. Мотивите за това са:
1.Има
разлики в системите за обучение на медицински (бакалаври и магистри) и
пара медицински специалисти (санитарни инструктори и
санитари)
у нас и в Западна Европа и САЩ, поради която медицинските санитари не могат да
бъдат достатъчно компетентни и ефективни при заболявания възникнали по
естествен път, още повече при травми от различен произход;
2.Липса
на познания за количествената и качествена характеристика на пострадалите в
подобни мисии и като резултат оформяне на неправилна представа, че ще
преобладават спешни случаи от бойни травми или нещастни случаи в резултат от
ухапване от отровни представители на фауната;
3.Голямата
отдалеченост на някои от ротите от базовия лагер в съчетание с недостатъчно
развита, лошо поддържана или липсваща пътна мрежа;
4.Липса
на местна медицинска служба (понятието поддръжка от
страната домакин все още не е навлязло
във военната терминология);
5.Решението
на ООН да развърне само една болница за нуждите на операцията в района на Пном
Пен и липса на първоначални данни, че са осигурени вертолетни-линейки за
въздушна евакуация;
6.Трудна
промяна в мисленето, обвързано преди всичко с функциониране на медицинската
система в бойни условия в периода на блоковото противопоставяне.
Проблемите
за структурата и организация на работа на медицинския пункт се усложняват и от
факта, че поради слабата разяснителна работа, ниското заплащане и естествения
страх, допълнително нагнетяван от медиите липсваха лекари, сестри и
стоматолози, желаещи да заминат на
мисия. По тази причина, колкото и парадоксално да звучи днес организационно –
щатната структура е създадена в съответствие с одобрените кандидати и по
същество се отклонява както от препоръчаната от ООН, така и от вижданията на
ръководството на военномедицинската служба. В резултат на това
медицинското осигуряване на 2-ра рота е поверено на медицински техник, който
повече от 10 години не се е занимавал с диагностично-лечебна дейност, а на 4-та
рота – на медицинска сестра и санитарен инструктор.
Първоначалните
проблеми свързани с медицинския персонал се разрешават шест месеца след
началото на мисията. За това спомага и преодоляване на първоначалния страх от
мисията. Новото попълнение включва девет лекари, сред които епидемиолог,
специалист психиатър с познания в областта на стреса, дерматовенеролог и двама реаниматори. Без
специалиста по кожни болести, всички са кадрови военнослужещи.
С встъпване на пехотния
батальон на служба в UNTAC се
преминава към изграждане на медицинските пунктове – базов и в пехотните роти.
Базовият е разположен в тухлена сграда и са развърнати кабинети за:
регистрация, амбулаторни прегледи, превързочен, зъболекарски. Създадена е
аптека, първоначално извън пункта, а в последствие в него. Осигурени са стаи за
настаняване на лежащо болни с капацитет десет пациенти, както и за настаняване
на персонала на пункта. Независимо от промените в състава на персонала, в пункта
работят двама лекари, зъболекар, три медицински сестри, санитарен инспектор,
санитарен инструктор и шест санитари. Пунктът разполага с една линейка (базов
автомобил УАЗ) с повишена проходимост, но без оборудване за провеждане на
живото поддържащи мероприятие по време на движение. Медицинското оборудване е
морално остаряло. Изключение прави стоматологичното – осигурен е портативен
зъболечебен куфар японско производство, който позволява мобилност на
зъболечебната помощ с оглед голямото отдалечение на ротите от базовия лагер.
Ротните медицински
пунктове след първоначалните грешки разполагат с лекар, но условията за
разполагане са различни – сгради (5-та пехотна рота), автопревързочна (1-ва
пехотна рота), палатки – останалите пехотни роти.
И в базовия и в ротните
медицински пунктове не са създадени условия за изолиране на заразно болни.
Медицинското имущество
за оказване на медицинска помощ и лечение е достатъчно като количество и
асортимент. Осигурени са съвременни фармацевтични препарати. Въпреки това в
началния етап разпределението на медицинското имущество протича крайно
неорганизирано, за което съществува и обектива причина – кратките срокове за
заемане на зоните за отговорност от пехотните роти и липсата на предварително
изготвени разчети за ротите. При определяне на медицинската и друга техника не
са спазени минималните изисквания на ООН – не са достатъчни средствата за
обдишване и аспирация (механически и електрически), прожектори от акумулаторен
тип монтиращи се на главата (върху каската) за работа на терен при инциденти
през нощта, портативни радиостанции за връзка между членовете на спасителните
от типа „свободни ръце” и т.н. Медицинската служба не разполага със съвременен
тип шини. Не са осигурени такива за обездвижване на шия и цяло тяло при
съмнение за счупване на гръбначния стълб в различни негови сегменти. Личният
състав не разполага със средства за обезболяване (не разполага и днес) в
индивидуалния комплект за първа помощ.
Подготовката на
медицинския персонал е ориентирана към съществуващата до момента тематика за
военно време. Тя има предимно теоретичен характер, каквато е практиката и до
днес. Задължителната тематика на ООН не се изучава достатъчно. Не се познават
медицинските процедури при операции на многонационални сили. Няма разработени
критерии за професионална сертификация
на медицинския персонал, а такива липсват и днес.
Установените документи
по медицинската регистрация и отчетност се водят небрежно, особено в
медицинските пунктове на ротите, което не позволява в последствие да се извърши
анализ на заболеваемостта и травматизма сред миротворците. Небрежно се води и
отчета на разходното и не разходно медицинско имущество, което е предпоставка и
за злоупотреби.
От позицията на
изминалото време и натрупан опит и знания организационната структура,
профилирането на медицински специалисти; начина на комплектоване на медицинския
поддържащ елемент на батальона с личен състав и медицински материали и
организацията на работа по време на операцията
могат да се оценят като незадоволителни. Подобна оценка е частично
валидна и за формированията от БА, които участват в операции в момента. Кои
бяха и остават проблемите?
1.Медицинският
елемент продължава да е нещатно формирование, създавано за всяка конкретна
операция, което в последствие се разформира. Това оказва влияние върху
подготовката и сглобеността (екипността) на взвода и в редица случаи води и до
загуба на натрупан опит. Това налага създаването на щатни медицински модули за
осигуряване на външни операции на БА, като броят им следва да зависи от възможностите
на въоръжените сили да се ангажират с такива и на принципа – един модул
осигурява операцията, вторият се готви, а третият почива след участие в
операция.
2.Практиката
и до днес е в мисии се изпращат тясно специализирани лекари (по вътрешни
болести, хирургия, психиатрия и т.н.), които на практика изпълняват функции на
лекари - специалисти по обща медицина. От доктриналните схващания на НАТО
(ООН), а и на БА е добре известно, че на командно равнище батальон (батальонна
тактическа група) са присъщи функции на роля 1. Те не изискват профилирани
медицински специалисти и могат да се изпълняват от такива придобили магистърска
(бакалавърска) степен по медицина преминали съответно обучение, най–често под
формата на курсове в областта на спешната медицина или други медицински области
в зависимост от конкретните особености на мисията.
3.Липсва
визия за подготовката на всички категории медицински персонал, поради което тя
не се различава съществено от провежданата през периода 1992 – 1993 год. При
разработването й следва да се отчетат не само съвременните достижения на
медицинската наука, но и ратифицираните споразумения в рамките на НАТО и
минималните медицински изисквания на Департамента за операции за поддържане на
мира на ООН. Подготовката трябва да излезе от тесните рамки на
военномедицинската такава и да бъде разширена с тематика свързана с: миро
творческата дейност на ООН; етнорелигиозната идентичност на настоящи и бъдещи
конфликтни райони; международно хуманитарно право; тактическа, огнева,
физическа и инженерна подготовка; изучаване и работа със съвременни
комуникационно – информационни системи и н.н.
4.Комплектуването
със специфични медицински материали ( от индивидуалните средства за първа помощ
до стъкмяването на медицинските подразделения) за участие в операции за
поддържане на мира или други такива, различни от война е на технологичното
равнище на 70-те години на ХХ век. Този факт трябва да се отчита в процеса на
превъоръжаване на Българската армия, като се намерят приемливи от финансова
гледна точка решения за собствено производство или внос.
5.Наличните
средства за полево развръщане на медицински елементи в полеви условия –
автооперационни и автопревързочни са морално остарели. Те не създават
минималните удобства за обслужване на пациенти поради липса на климатизация и
осигуреност със съвременни средства за водоподаване и отвеждане на каналните
води. Усъвършенстването трябва да се търси по посока на създаване на медицински
пунктове от контейнерен тип на модулен принцип. На роля 1 трябва да се предвиди
изграждането на амбулатория с превързочна; диагностичен модул (за клинико-лабораторна
и/или образна диагностика); аптека; стационар; изолатор.
В заключение трябва да се подчертае, че оценката на медицинското
осигуряване не може да бъде еднозначна. Тя има както своите безспорни плюсове,
особено в профилактиката на инфекциозните заболявания, така и своите минуси.
Мисията обаче е поучителна и не трябва да остава в аналите на историята на
военномедицинската служба, защото и както всички последвали тя е ценен източник
на поуки и опит за бъдещето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар