Източник: https://www.newsru.com
Юрий Дуд |
На 3 септември 2004
г. в резултат на щурмуването на училище в Беслан в Северна Осетия, в което
терористите държат 1128 заложници, загиват 333 души, повечето от които деца.
Засегнати са над 800 души. Тази терористична атака е най-голямата в историята
на Русия по отношение на броя на жертвите и остава такава и до днес. След 15
години роднините на жертвите, а това е почти цялото население на малък, само с 37
хиляди жители, град, продължават да търсят от руските власти истината за
терористичното нападение. Официалната версия не се споделя от много хора, тъй
като се различава от многобройните свидетелства на оцелели и очевидци, както и
от откритията на независими експерти и следователи.
Властите са знаели
предварително за подготовката на терористичния акт – в деня преди
завземането на училището началникът на отдела за борба с организираната
престъпност в Северна Осетия Роман Сохиев, както и ръководителите на местното
Министерство на вътрешните работи са получили разузнавателни данни, че в Беслан
се планира да бъде завзет голям обект, но не са предприели мерки за
предотвратяване на нападението и десетки въоръжени терористи са навлезли
безпрепятствено на територията на Северна Осетия от Ингушетия, стигнали са до
Беслан и училището.
Властите първоначално
умишлено намаляват броя на заложниците - ден след завземането на училището, прес-секретарят
на президента на Северна Осетия Лев Дзугаев съобщава за 354 заложници, въпреки
че повече от 800 души вече са вписани в списъците, предадени в създадения в
Москва щаб за тяхното освобождаване. Властите умишлено лъжат за броя на
заложниците, опасявайки се, че обществото ще поиска на всяка цена, да ги спаси,
даже и по пътя на преговори.
Властите умишлено не
искат никакви преговори с терористите, заблуждавайки обществото, че самите
терористи не искат на преговори. Но всички оцелели заложници, като един, разказват,
че тези, които са превзели училището, многократно са се опитвали да започнат
преговори, обещавайки да пуснат по 150 деца срещу всеки, който дойде да
преговаря. Кремъл е предупредил желаещите да влязат в училището за преговори, че
ще бъдат арестувани.
Властите лъжат, че
терористите са нямали искания. Президентът Владимир Путин заяви, че
терористите „не са поискали нищо”. Но тези, които превзеха училището, имаха
конкретни изисквания, основното от които беше изтеглянето на руските войски от
Чечения и прекратяването на военните действия. Чрез заложниците терористите
предадоха видеокасета с пряк апел на Шамил Басаев към Путин. Федералните медии
обаче обявиха, че касетата е била празна. Терористите предадоха чрез Руслан
Аушев писмо до Путин. В него те, в замяна на изпълнение на изискванията им,
обещават да прекратят военните действия срещу Русия, да станат членове на ОНД и
да останат в зоната на рублата.
Властите крият, че щурмът
е започнал след обстрелване на училището отвън. Според официалната
версия щурмуването на училището от специалните части и военните е било принудително
и резултат от взривяване от терористите на
две бомби в салона със заложниците. Оцелелите заложници свидетелстват, че първата
експлозия е резултат на изстрел с огнехвъргачка, разположена извън сградата на
училището. Свидетелите твърдят, че нито едно взривно устройство не е взривено
от терористите. По време на щурма федералните водят масиран огън срещу училището,
стрелят с тежко въоръжение, с танкове, с оръжия с „неизбирателно действие"
– право срещу стотиците заложници.
Властите крият, че
стотици заложници са загинали по време на щурма, а не от взривените
от терористите бомби. Много от тях загиват в друго крило на училището, което даже
не е минирано. Впоследствие това крило на училището е разрушено, за да се унищожат
следите от снарядите.
По
повод 15-годишнината от онези трагични събития, истинската история на които
руските власти умишлено крият, руският журналист Юрий Дуд в тричасовия си
документален филм „Беслан. Помни“ фокусира вниманието върху най-важните
въпроси, свързани с трагедията в Беслан: как се е оказало възможно вземането на
заложници, какво точно се е случило вътре в училището, как са се водили
преговорите, дали е било възможно да се спасят заложниците, защо властите са
взели решение да щурмуват, защо Русия отказва да води преговори с терористи,
защо не помагат на жертвите на атентата и как Беслан промени Русия ...
Бележка:
[1] – Юрий Александрович
(род.
11.10.1986, Потсдам, бивша ГДР) – руски журналист и видеоблогър. Бивш главен
редактор на изданието Sports.ru, от 2017 г. – водещ на авторското шоу в
YouTube –„вДудь”, в което интервюира известни журналисти, бизнесмени, политици,
дейци от телевизията, театъра, киното и шоу-бизнеса.
ПОСЛЕПИС
НЕ ЗАБРАВЯЙ ДУБРОВКА
Ще се въздържа да коментирам събитията в
Беслан. Ще разкажа за един друг терористичен акт и операцията по ликвидиране на
терористите, с акцент на нейните медицински аспекти, случил се две години
по-рано.
Кадри от антитерористичната операция на Дубровка |
На 23.10.2002 г. в сградата на Театралния
център на Дубровка в Москва, по време на спектакъла на мюзикъла „Норд-Ост“, проникват
въоръжени лица. В залата се намират 916 зрители. Терористите блокират салона и
взимат за заложници зрителите, като минират сградата. Те отправят
искане за изтегляне на руските войски от Чечения, както и незабавно да се сложи
край на Втората чеченска война. След 2 и половина дни обсада на 26.10.2002 руските
специални части провеждат акция по обезвреждане на терористите, вкарвайки във
вентилационната система на театъра секретен химичен агент. В резултат от
операцията по освобождаването на заложниците са ликвидирани всички терористи. В хода на операцията загиват 129 заложници,
а по други данни – 174 (подобни безвъзвратни загуби 14,08-18,99% не се срещат даже в съвременните военни операции – бел. моя). Всички с изключение на двама загиват от химическия агент, използван от
спецчастите. Сред загиналите има
и 9 чужденци.
На 26.10. в 07:25 часа помощникът на
президента на РФ Сергей Ястржембски официално заявява, че операцията по
освобождаването на заложниците е завършена, а в 08:00 часа заместник вътрешният министър Владимир Василев съобщава,
че са убити 36 терориста, освободени са
повече от 750 заложници, а са загинали 67 заложника. Операцията по
освобождаването на заложниците е наречена
„блестяща”. Поради старческото си безсъние, наблюдавах част от операцията
по унищожаването на терористите и освобождаване на заложниците излъчвана директно
от руският телевизионен канал НТВ.
Основните обвинения
срещу властите от оцелелите заложници и близките на загиналите са много. Цитирам
само две от тях:
а) специалните части
щурмуват Театралния център, като използват секретен химически препарат, без да
отчетат, че ще има негативни последствия
за заложниците и да вземат мерки за неутрализиране на тези последствия;
б) медицинската помощ
в района на операцията не е своевременна и адекватна, евакуацията към
болничните заведения на Москва е лошо организирана и има проблеми с болничната
помощ.
Тези обвинения се подкрепят
от думите на Вячеслав Афанасиев, главен
лекар на московската болница № 7, участвала в
ликвидирането на последствията от антитерористичната операция:
„....В
първите минути на антитерористичната операция пострадалите зрители се нуждаеха
от парамедици, а не от лекари...... ...Парамедиците са хора знаещи „абв”-то
на спешната помощ, като правило не са лекари, а полицаи пожарникари, шофьори,
т.е. тези които първи са се оказали на мястото на инцидента..... в
Милиционерските академии нещо по този въпрос (спешната помощ – бел.моя.)
се учи, но в реалния живот полицаите не се занимават с това... Не са редки
случаите, когато пристигайки на мястото на ПТП, те поглеждат пострадалите, оттеглят се встрани и се обаждат на Бърза
помощ.....
...За нашата болница е типично оказване на
помощ на населението при много жестоки катастрофи – Чернобил (аварията в АЕЦ „Вл.Ленин” през 1986 г. –
бел.моя), Спитак (земетресението в
Армения през 1988, което почти напълно разрушава града – бел.моя). Във
връзка с взетите заложници в кинотеатъра бе преустановен регулярния прием на
пациенти, освободиха се болнични стаи и доставиха се медикаменти......
....Първите обгазени зрители постъпиха
болницата в 07:15 часа..... Пострадалите, които доставиха линейките на Бърза
помощ бяха получили необходимите медицински грижи, но това не се отнася за евакуираните с автобуси.... Бяхме
подготвени да се справим с травматични случаи като резултат от самоубийствени
взривове.....Не бяхме предупредени, че
пациентите са отровени... Първите пациенти бяха или мъртви или леко
пострадали...... След първите единични пациенти, изведнъж едновременно докараха 110 поразени с еднотипна клинична картина –
отпуснатост, повръщане, замъглено съзнание..... Не съм звънял да питам с какво
са отровени..... След като ги доставиха,
донесоха и препарати за различните видове отравяния и препоръчаха да ги
използваме..... Организирането на сортировката извършихме в движение..... Пациентите
бяха обслужени за около половин час.... Съчувствам на болница № 13 - на тях им докараха едновременно 300 обгазени. Нямат обаче нито един починал от тези,
които пристигнаха живи в болницата.....”
Една година по-късно
(20.09.2003 г.) Владимир Путин заявява на среща
с журналисти: „Тези хора загинаха не в резултат от действието на газа, затова
защото този газ не е вреден, той е безвреден, и не може да причини каквато и да
е вреда на хората. Те стават жертва на редица обстоятелства по отслабване на
жизнените им сили, хронични заболявания. Можем да кажем, че по време на
операцията не е пострадал нито един заложник.”
Изводите от
публикациите в NEWSru.com и моят разказ за
събитията в Москва оставям на вас, дами и господа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар