Един
ден фараонът казал един ден на своите жреци:
- Вижте тези дълги върволици от роби, които носят
камъни. Винаги сме смятали, че колкото повече роби имаме, толкова по-добре за
нас. Но всъщност те ни струват немалко, а не работят достатъчно. Охраняват ги
огромен брой войници, но колкото повече роби имаме, толкова е по-голяма опасността
от бунтове и толкова повече трябва да засилваме охраната. Освен това трябва да
ги храним добре, за да могат да вършат тази тежка работа. Вижте колко бавно се
движат, а стражата не прави нищо, за да ги накара да работят по-бързо... Но
така или иначе, те са мързеливи и склонни към непокорство. Трябва да променим
нещо. Ето какво. Нека утре преди изгрев глашатаите разнесат навсякъде указ ми,
който гласи следното:
„От днес на всички
роби се подарява пълна свобода. Свалят се оковите ви, а за всеки донесен камък,
ще получавате по една монета. Монетите можете да обменяте за храна, дрехи,
жилища и дори дворци. От днес нататък всички вие сте абсолютно свободни хора!”
След
няколко дни фараонът и жреците отново се събрали да видят какво се случва в
долината, където преди това робите носели камъните. Това, което се разиграло
пред погледите им ги поразило. Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни,
пот се леела от тях, а някои носели по два камъка наведнъж. Част от предишните
стражари на бившите роби също носели камъни. Всички се опитвали да пренесат
колкото се може повече, за да получат мечтаните монети и да изградят своя нов,
свободен и щастлив живот.
Минали
няколко месеца и фараонът продължавал с любопитство и интерес да наблюдава
какво се случва с неговите поданици .
А
промените били колосални. Част от бившите роби се обединили в неголеми групи и
измислили технически приспособления, с които да носят повече камъни, появили се
хора, които вършели разни услуги, разнасяли храна и вода.
„Със
сигурност ще измислят още нови приспособления, – доволно си мислел фараонът – Скоро
ще си изберат и началник, може би ще си организират и съд?! Е, нека си избират.
Сега носят много повече камъни, смятат се за свободни, но по същество нищо не
се е променило – както и преди, те носят камъни!
Поука:
граница между свободата,
робството, и доброволното робство е много тънка!
P.S. Прочетено за вас в Интернет.
Робът си остава роб,докато очаква да зависи от господарят си.
ОтговорИзтриване