Защо беше подписан пактът Молотов–Рибентроп?

Сергей Самарин,

Каква следа остави в историята август 1939 година?

(http://nvo.ng.ru, 16.08.2019)

На 23 август 1939 г. СССР и Германия подписват Пакта на Молотов-Рибентроп за ненападане. Документът, който навършва 80 години, се превърна в крайъгълен камък не само в съветската, но и в световната история. Въпросът е как СССР го използва и защо Победата ни коства живота на 27 милиона души.

 Октомврийската революция от 1917 г., осъществена до голяма степен с парите на кайзера, не помогна на Германия: тя претърпя смазващо поражение, а болшевиките спечелиха Гражданската война и запазиха властта си. Съгласно условията на Версайския договор на Германия бяха наложени гигантски репарации, и бяха ограничени числеността на армията, разработването и производството на оръжие.

На генуезката конференция през 1922 г. РСФСР отказва да изплаща царските дългове и се оказва в политическа и икономическа изолация, превръщайки се като Германия в световен разбойник. Няма обаче лошо без добро – по същото време на 16 април в Рапало бяха подписани съветско-германско споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения и тайно споразумение за военно сътрудничество. В продължение на десет години СССР, заедно с Германия, разработваше и произвеждаше танкове и самолети, и БОВ. Танковете се изпитваха на танкодрума „Кама”, ВВС и Luftwaffe изпитваха нови машини и усъвършенстваха уменията на пилотите си близо до Липецк, заводът „Берсол” усвои нови продукти, произвеждайки по 6 тона БОВ на ден. Хитлер изключи сътрудничеството с Русия, в „Майн Кампф беше определил основната посока на разширяване на Германия – на Изток.

Натрупаният опит позволи на СССР да закупи граждански технологии и инсталации (военните не се продаваха) и да ги приложи в производството на военна техника на базата на огромните тракторни трактори в Харков, Сталинград, Челябинск. С Хитлерова Германия, продължи обменът на военни за стажове.

Западните демокрации не попречиха на Хитлер да дойде на власт, той спечели легални избори и стана канцлер на Райха. Между другото, това беше улеснено от Сталин: германските комунисти по команда от Москва се противопоставиха на социалдемократите, а не на фашистите.

Великобритания и Франция разбраха какъв дух са изпуснали от бутилката и започнаха да умилостивяват фюрера, насочвайки неговата агресия на изток. Първа падна Австрия, която без нито един изстрел стана част от Райха. Пропагандата си свърши работата – Хитлер, връщайки се от Виена с отворена автомобил, бе посрещнат от много хиляди австрийци и германци. Съгласно Мюнхенското споразумение от септември 1938 г. Германия получи Судетската област, Полша и Унгария отрязаха част от Чехословакия, а през март страната е напълно окупирана. Пътят за танковите колони на Хитлер беше открит, оставаше да се вдигне бариерата.

След съдебните процеси над командването на Червената армия и бившото ръководство на страната, обвинени в шпионаж, нямаше доверие в СССР, поради което Франция и Великобритания отхвърлиха тристранното споразумение за сигурност, предложено на 17 април 1939 г., както и малките страни от Източна Европа, заради които то се предлагаше. СССР промени вектора на сътрудничество с Германия, заменяйки шефа на Народния комисариат на външните работи евреинът Максим Литвинов с председателя на Министерския съвет Вячеслав Молотов. Такава, накратко, е предпоставката за сключването на пакт.

Преговорите за тристранно споразумение продължаваха по инерция, но западните партньори не вярваха в неговата реалност, а на СССР то вече не беше нужно. Подготовката на пакта вървеше с пълен ход, в противен случай не би било невъзможно на 23 август да се съгласува за няколко часа и да се подпише. Хитлер бързаше, не можеше да отлага нападението срещу Полша и да отстъпи това, което по-късно ще превземе.

В последните си думи на Нюрнбергския процес на 31 август 1946 г. Йоахим фон Рибентроп казва: „Той (Сталин) не е обсъждал с мен възможността за мирно уреждане на германско-полския конфликт, и даде да се разбере, че ако освен половината Полша и балтийските страни, получи още Литва и пристанището Либава, мога да летя обратно.” Министърът отлита за Германия с подписан договор, в който са включени Финландия и Бесарабия. Осем дни преди началото на Втората световна война формалните въпроси между двете страни бяха решени – бариерата беше вдигната. Независимо от това, до лятото на 1989 г. СССР официално отричаше съществуването на тайни протоколи към пакта, както и разстрела от НКВД на полски офицери край Катин и в други концлагери.

Подготвеният план за война с Полша влезе в сила на 1 септември: Вермахтът премина границата и за две седмици разгроми полската армия. Полша не дочака обещаната помощ от Франция и Великобритания, които обявиха война на Германия на 3 септември, но конкретни действия не бяха договорени. Полша стана поредното кокалче, хвърлено в устата на Хитлер, и той придоби обща граница със СССР.

Червената армия, без да срещне съпротива, навлезе в Полша на 17 септември и стигна до Брест, където се проведе съвместен парад на победителите. По-късно НКВД и Гестапо обмениха опит в борбата срещу националистите. В края на полската кампания Сталин изпрати телеграма до Хитлер: „Приятелството на Германия и Съветския съюз, запечатано със съвместна пролята кръв, има всички шансове да стане дълго и дълготрайно“. Вождът и впоследствие поздравява фюрера за всяка нова победа. Молотов обвини Франция и Великобритания в избухването на война в Европа заради спор за независимостта на Полша – „грозното дете на Версайския договор.” 230 хиляди поляци бяха пленени, от които 82 хиляди успяха да се присъединят към армията на Бърлинг или Андерс и  доживяха до 1941-1943 г.

Присъединяването на балтийските страни беше по-сложно и стана на три етапа. От края на септември в продължение на две седмици бяха сключени споразумения за взаимопомощ с Естония, Латвия, Литва, обвързани с действията на Москва и осигуряващи разквартируването на съветските гарнизони, създаването на военноморски бази, Вилнюс и Вилнюския край, откъснати от Полша през 1920 година, са върнати на Литва. Скоро СССР обвини републиките в нарушаване на договорите и създаде коалиционни правителства от проверени от НКВД комунисти, контролирани от Жданов, Вишински, Деканозов. През лятото на 1940 г. „народните правителства” проведоха "избори" в републиканските парламенти, които помолиха СССР да приеме страните им в състава си, което завърши през август, а „ненадеждните елементи” бяха изпратени в Сибир, както преди това поляците.

През юли съветското правителство отправи ултиматум към Румъния, като поиска връщането на Бесарабия, която е била част от Руската империя. Освен това (очевидно, за да компенсира неуспехите във Финландия), СССР завзе Буковина, което не беше предвидено в пакта. Румъния се подчини, а Германия ускори разработването на плана на Барбароса, опасявайки се от нарастващия апетит на Сталин.

Присъединяването на Финландия минава по неподготвен сценарий. През 1938 г. съветското ръководство кани Финландия да сключи споразумение за взаимопомощ, и предлага преместването на границата по Карелския провлак в замяна на по-големи територии в Карелия, но тя отказва. Отношението към СССР след влизането на Червената армия в Полша и балтийските страни се влошава. Два дни след денонсирането на пакта за ненападение на 30 ноември 1939 г. войските на Червената армия преминават в настъпление – започва 104-дневната съветско-финландска война. С цената на огромни и непропорционални загуби (Суоми – наименование на страната на фински език, притежава 10 танка и 114 самолета срещу 1476 и 1200 съветски), през февруари 1940 г. Червената армия пробива отбранителната линия Манерхайм и се настъпва към Хелзинки. След намесата на Германия воюващите страни подписва мирен договор в Москва на 12 март. Границата е преместена по линията Сортавала-Виборг, а полуостров Ханко е отдаден под наем на СССР за 30 години. „Народното правителство на Финландия“, пътуващо в тила на Червената армия, водено от Ото Куусинен, се завръща в Москва като ненужно. Обществото на народите осъжда СССР като агресор и го изключва състава си. ТАСС коментира решението така: „Толкова по-лошо за Лигата на нациите.“

Пактът се съблюдава 589 дни. През това време населението на СССР се увеличава с 23 милиона души, а територията - с 200 хиляди квадратни метра. км. Дали от това нараства отбранителната способност на страната?

До лятото на 1941 г. Хитлер не може и няма намерение да напада СССР. Да остави в тила си Франция и Великобритания би било лудост, а създаването на единен антисъветски съюз не е нищо повече от съветска пропаганда. Конфронтацията между Райха и Великобритания е основно във въздуха, но авиацията на Негово Величество се оказва голяма хапка за Луфтвафе на Гьоринг, десантът на острова е обречен, а потенциалът на ВМС не е съпоставим. Двете армии, разделени от Ламанша, са в цунгцванг, Хитлер започва съсредоточаването на войски на източната граница - разработването на плана на Барбароса е завършено.

Много официални историци и военните смятат, че сключването на пакта е спомогнало за отлагане на началото на войната, което е дало възможност на страната да се подготви по-добре за нея. Преценете сами. От края на 30-те години СССР има на въоръжение танкове и самолети повече от всички европейски държави взети заедно, а процесът на техническо усъвършенстване е неудържим: перфектното оборудване вчера днес, а още повече, утре остарява. Просто Трябва ефективно да се използваш това, което имаш. А да се създадат за няколко години нови командири на мястото на репресираните е невъзможно, което се потвърди през 1941-1942 г., докато на мястото на „изметените през 37 година“, както сполучливо се изразява поетесата Олга Бергхолц, не дойдоха нови командири, преминали през горнилото на войната, а не през политзанятия. Нека погледнем фактите:

1.На новите територии Червената армия загуби по-голямата част от редовните си войски и техниката, произведена за последните 10 години.

2.Не много съвършената и останала без въоръжение отбранителна линия „Сталин” на старата граница не беше демонтирана, а там, където отстъпващите войски бяха в състояние да организират центрове на съпротива, Вермахтът се стараеше да ги обходи, избягвайки загуби. Сваленото оръжие беше занесено на новата граница и попадна в ръцете на врага.

3.Партизанското движение се развърна само в старата територия на СССР, а в Литва и Западна Украйна действаха националисти – „Горските братя” и бандеровци, които се бориха със съветския режим до средата на 50-те години на ХХ век. Общият брой на колаборационистите възлиза на 1 милион души.

4.Съветското ръководство не вярваше в надеждността на пакта, но сляпо изпълняваше неговите условия, понижавайки отбранителните способности на армията. Германският посланик в СССР Фридрих Вернер фон дер Шуленбург сутринта на 22 юни връчва меморандум на Вячеслав Молотов. Напълно обърканият глава на съветската дипломация казва: „Това е война. Смятате ли, че я заслужаваме.” Неговото объркване е разбираемо, защото основната информация идва от посолствата. От Берлин военният експерт генерал Тупиков информира за плана на Барбароса, а първият съветник в посолството, по-малкият брат на всемогъщия заместник на Народният комисар по държавна сигурност Кобулов Амаяк, информира за предстоящото десантиране на войски в Англия. Очевидно е, на чия информация се вярва.

5.Има предостатъчно причини за участието във войната на Финландия, Румъния, Унгария след 1939 г. на страната на Германия и Италия, без да се брои желанието им да се постоплят на чужд огън.

6.Прибалтийските републики бяха първите, които напуснаха СССР; Западна Украйна стана локомотив на антируската политика. Социалистическите съюзници от Европа, напускайки господаря, първо се присъединиха към НАТО, а след това и към Европейския съюз. Запазиха се добри отношения с Австрия и Финландия: но там не е налагана съветска идеология и не са въвеждани танкове за усмиряване.

7.Да се мерим с другите страни по количеството чугун и стомана на глава от населението, след това с танковете и самолетите, а по-късно с ракетите и ядрените бойни глави, а не с качеството и продължителността на живота, започна в края на 30-те години на миналия век, и остава приоритет на политиката в нашето време.

Аз не ви налагам своите изводи, направете си ги сами.