АЗ СЪМ РЕВОЛЮЦИЯТА.

„Безмилостен човек във властта или велик владетел? Наполеон Бонапарт е роден преди 250 години. Той има много общо с френския президент Емануел Макрон” – смята  Жан-Мари Магро, журналист в швейцарския вестник Tages-Anzeiger.

„Според неговите критици мегаломания му е виновна за смъртта на стотици хиляди хора. 250 години след раждането му французите все още не са разделени вв оценките си за наследството на Наполеон. Мнозина все още го оценяват положително: според тях, Наполеон е бил човека, който помири французите след провалената революция, осигури върховенството на закона и сключи мир с Църквата“, – пише вестникът.

„Той се оказа необикновено талантлив и като командир, и като привърженик на политиката на силата. (...) В него виждаха спасител, избран от съдбата."

„Сегашният президент на Франция първоначално с готовност също се представяше в началото за спасител на нацията. (...) И Бонапарт и Макрон дойдоха на власт във Франция на млади си години. И двамата искаха да премахнат достигналата до разпад система и да докажат, че върхушката на страната е в състояние да действа – отбелязва Maгрo – Наполеон олицетворяваше революцията, която дотогава нямаше лидер. Казват, че веднъж изрекъл думите: „Революцията приключи. Аз съм революция! "

Емануел Макрон, от своя страна, по-добре от всеки друг, разбра, че френската партийна система със своята бетонирана схема от десни и леви е изчерпала възможностите си. (...) Докато Наполеон беше начело на революцията, Макрон успя да залепи от купчина партийни фрагменти красив модел и да го поднесе на избирателите като велик преврат.”

"Самият Наполеон каза, че авторитетът му се гради единствено от успехите на бойното поле. Ставайки император, той започва своята агресивна политика. Постига успехи един след друг – в битки срещу австрийците, руснаците и прусите. (...) След битката при Аустерлиц той достигна върха на властта си и наложи своите условия за мир на съседите си“, – разказва изданието.

„Французин начело на Европа: Макрон при всеки удобен случай се опитва да възроди тази стара мечта. Едва наскоро, когато течеше борбата за основните постове в Европейския съюз, този човек демонстрира какво означава да отстояваш собствените си позиции”. Идеята за назначаване на Урсула фон дер Лайен начело на Европейска комисия дойде от Париж, а не от Берлин, –подчертава Магро. Въпреки това, никой не смее открито да каже истината: Франция никога повече няма да играе изключителна роля на световната сцена, която би съответствала на нейното самочувствие.”

През 1812 г., продължава изданието, Наполеон се отправя към Русия. „Тъй като военната мощ на Великата армия,не беше по плещите руснаците те се оттеглиха все по-назад и по-назад и накрая подпалиха района на Москва. (...) Императорът нямаше какво да завземе – той събра войските си и се обърна назад, но отстъплението му се превърна в бягство. Заради невероятно студената зима загинаха 300 хиляди войници (...).”

Коалицията между Русия, Прусия, Австрия и Швеция нанася удар по армията на френския император и през 1814 г. съюзниците го изпратиха в изгнание на остров Елба. „Изглеждаше, че ерата на Наполеон е приключила, но, както гласи поговорката, приписвана на Наполеон, думата „невъзможно” не е на френска.” През 1815 г. се връща на трона, и издигайки революционния трикольор, обещава на французите повече свобода. Европейските сили не приемат революционното правителство на Франция, особено под ръководството на Наполеон, и в решителната битка при Ватерлоо той е победен и след това изпратен в изгнание на остров Света Елена

„Беше ли Наполеон кръвожадно чудовище, както казват англичаните? Или както се изразява самият император, му поставиха „корона от тръни”? Няма съмнение, че войните с участието на Франция започнаха преди него и продължиха и след това. Дали той беше роб или подпалвач на войни? Казват, че самият Наполеон веднъж е казал, че бъдещето ще покаже, дали не е било по-добре за спокойствието на света, той никога да не е съществувал“, – пише Tages-Anzeiger.