„Точно преди двадесет години Борис Елцин, много слаб и
в политически, и във физически план, предаде престола си на Владимир Путин“,
пише журналистът на Le Figaro Емануел Гриншпан.
„(...) на 31 декември 1999 г., по време на традиционното
новогодишно телевизионно поздравление, Борис Елцин изрече пред зашеметената
страна фраза, която по-късно стана култова: „Уморен съм, напускам”. На другия
ден започна нова ера. Путин хвърли руската армия в борбата срещу чеченските
бунтовници, заплашвайки по телевизията, че ще преследва терористите навсякъде,
„ще ги преследваме и в тоалетната и ще ги натикаме в л…….“ Той прочисти
редиците на телевизионните журналисти, които оттогава започнаха да му пеят дитирамби
и подчини олигарсите, като ги постави пред избора: изгнание, затвор или покорност.
Почти всички избраха третия вариант и забогатяха повече от всякога ", – се
казва в статията.
„Опозиционерите, загубили финансиране и подкрепата си
от медиите, бяха натикани в ъгъла. Три опозиционни партии решиха да се
подчинят. Оттогава те са на второ място в послушния парламент, а демократичната
и либерална опозиция няма представителство. И тя стана тиха. Наблюдателите
описват 2000-те години така: „Това са времената на първия социален договор
между Владимир Путин и руснаците: консумирайте повече и се откажете от
плурализма“, – подчертава авторът на публикацията.
„(...) Ситуацията стана сложна, когато Путин реши да се
кандидатира за трети мандат през 2012 г. Част от градските жители, усвоили западноевропейския
начин на живот и мислене, вече не искаха да виждат един авторитарен президент и
поискаха свободни избори. С помощта на кампания за сплашване тази вълна на
недоволство успя да бъде потушена. Владимир Путин направи консервативен и
антизападен завой, който завърши с анексията на Крим през 2014 г. Популярността
на Владимир Путин отново излетя нагоре.Това беше вторият социален договор с
руснаците: Путин отново ще направи Русия свърхдържава, но ще трябва да затегнете
коланите”, – пише Le Figaro.
„Днес в Москва 20-годишният юбилей на Владимир Путин във
властта [1] остава почти незабелязан. И тъй като държавната телевизия, която като
правило, винаги е готова да отдаде почит на подобни годишнини, не говори за това,
вероятно е получила инструкции по този въпрос от някой. А, може би това число
изглежда досадно? " – замисля се Гриншпан.
„Монарх или вожд
може да управлява 20 години, но за избираем държавен глава това е невероятно
дълъг срок във властта. Дори простото напомняне на това число публично, може да
накара и най-лоялните граждани да се замислят: как стана така, че младият
енергиен наследник Елцин вече управлява по-дълго време отколкото Брежнев, и
по-дълго от Андропов, Черненко, Горбачов и Елцин взети заедно”, – коментира политическият
анализатор Фьодор Крашенинников в ежедневника „Ведомости”.
„Умората на населението е очевидна и в анкетите,
публикувани от „Левада-център” на 30 юли: 38% от руснаците не искат Путин да
остане начело на страната след 2024 г.”, – се казва в публикацията.
„(...) Друг
показател, който разкрива края на втория социален договор – само 24% от
анкетираните смятат, че „Путин ще може да се справи с проблемите на страната в
бъдеще”, – съобщава изданието.
„Най-критични към Владимир Путин са хората на възраст
25-30 години, по-добре и по-образовани, – групата, която в бъдеще ще задава
политическия тон. В Москва подобни нагласи са изразени най-добре, те ще влияят
все повече и повече и ще наблюдаваме увеличаване на отрицателният тренд в
отношението към президента“,– казва директорът на „Левада-център“Лев Гудков
„Ако само непотопяемият президент не изненада
руснаците с трети социален договор“, – обобщава Гриншпан.
Бележка:
Бележка:
[1] – Двадесет годишният юбилей във властта трябва да се отчита от 09.08.1999 г., когато Путин е назначен за председател на правителството на РФ (наследява на този пост Сергей Степашин). От 12:00 ч. на 31.12.1999 г е назначен едновременно и за изпълняващ длъжността ПРЕЗИДЕНТ на РФ. Президентските
избори се провеждат на 26.03.2000 г., Путин ги печели и от 07.05.2000 г.
официално встъпва в първия си президентски мандат. И във връзка с направеното уточнение – мнението на Кристиан Аш в Der
Spiegel (09.08.2019 г.):
„След 20 години управление на Путин, полето
на държавната политика е изравнено, почистено и контролирано. Нови играчи
изобщо не се допускат на терена. Самият Путин се погрижи да бъде заменена
истинската политическа конкуренция с имитация. Но сега протестиращите в Москва показаха
„че живата държавна политика не може да бъде заменена с мъртва симулация, дори
след две десетилетия управление на Путин“, че „изкуствено създадените пречки пред
новото поколение опозиционни политици са напълно преодолими и че неправомерното
им отстраняване от изборите води само до протести, които трябва да бъдат
смазани с палки." (…) „Владимир Путин вероятно се чувства като градинар,
който за 20 години успя да превърне градина пред дома си в подредена и спретната
камениста пустиня. Сега е принуден да
наблюдава с досада как политиката, това неконтролируемо растение, пониква от
всяка пукнатина и заплашва да унищожи творението му. А плевенето му май няма да
има край.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар