Колев, Н., Шлагерите на здравната реформа, 09.2008

Вместо послеслов

Открих този текст случайно. Посветен е на здравната политика по време на кабинета Станишев-Симеон-Доган. Нямам спомен да съм го публикувал в официална българска медия, нито да съм го изнасял на научен форум. Не зная дали разсъжденията ми от преди 11 години са актуални и днес. Да преценят тези, които го прочетат.

От няколко месеца шлагерите на реформата в българското здравеопазване са увеличаване на вноската за здраве и премахване на монопола на здравната каса. Разбира се има и екзотични идеи, например сестри, бакалаври за спешната помощ (а защо не изобщо?), незабавно въвеждане на информационна система на касата и електронно здравно досие, профилактично лечение (това е за Нобелова награда) и т.н. И разбира се всичко това гарнирано с апокалиптични картини за здравето на българина.

За съжаление всички тези мислици-недомислици на доморасли политици и експерти масово и безкритично се тиражират от българската журналистика. За да не съм голословен, ще коментирам монополното положение на Националната здравно осигурителна каса, който е трън в очите на управляващи и опозиция. За целта ще надникна в една област, в която отдавна няма монопол - автомобилно застраховане. Ето какво открих във в-к „Стандарт” на 19.08. т.г. за този отдавна демонополизиран сектор (цитирам):

„160 лв. за застраховка на "Трабант" ще даваме наесен. Толкова може да достигне "Гражданска отговорност" за най-ниския клас автомобили.........След влизането на България в Евросъюза катастрофите с българско участие в чужбина са нараснали неимоверно ( а иди, че провери!)..........Така почти всички застрахователни дружества работят на загуба, обясняват от бранша........ „Гражданска отговорност" да се предлага от най-големите 5-6 дружества, защото само те могат да акумулират достатъчно средства, за да не се стига до фалити, предложи...... Според ......... увеличението на застраховката трябва да стане по-бързо”.

Не се опитвайте да откриете мотиви, които да ви убедят, че трябва да плащаме повече. Няма ги. Ще откриете само и единствено искания. Всички искат. Всички работят на загуба. Нищо, че никой не е чувал за фалирал автомобилен застраховател в последните 20 години.

Така е и с искането за премахване на монопола на НЗОК. Предлага се един модел, който ме е срам да коментирам, защото се имам за средно интелигентен българин. И от идеята, за която Ото фон Бисмарк вероятно ще се обърне в гроба. Но ако вземеш да попиташ, било журналист, било политик, защо аджеба трябва да се премахне монопола, ще получиш дежурния отговор „Защото системата е недофинансирана!” Звучи убедително нали?

Така, както авторите на реформата през 1998-2000 г. ни убеждаваха, че с приемането на Закона за здравното осигуряване:

1.       Значително ще се повишат финансовите средства за здравна помощ и здравна профилактика, което ще подобри заплащането на медицинския труд, снабдяването с медикаменти, храненето, битовото настаняване на болните и т.н.;

2.       Ще се осигури високо заплащане на труда на лекари и стоматолози;

3.       Заплащането на труда на медицинския персонал ще се осъществява според количеството и качеството на вложения труд;

4.       Ще се увеличи видът и количеството на безплатните здравни услуги;

5.       Ще се ликвидират корупционните практики в медицинските заведения и други отрицателни явления;

6.       Отделните здравни заведения ще разполагат с повече пари;

7.       Ще се стимулира въвеждане на нови организационни и управленски технологии.

Не сте видели, няма и да видите подобно нещо. Както и няма да видите подобряване на финансирането на болничната индустрия след премахване на монопола на НЗОК. Уверявам ви обаче, че ще видите пълните гуши на „партийните здравни пеликани”.

Истината обаче е по-простичка. Тя е във факта, че реформата спря след приемането на четирите частни закона в здравеопазването – за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за здравето и лекарствените продукти в хуманната медицина. Ако не смятаме многократното преправяне, допълване или пренаписване на цитираните закони.

Българинът обаче оцеля. Средната продължителност на живота осреднено за  двата пола от 1999 г. насам почти не се е променила и е около 72 години, Подобно е и положението със смъртността – 1361⁰/₀₀₀₀ през 1999 г. и 1475 ⁰/₀₀₀₀ през 2007 г.

„Самореформира” се и болничната индустрия, но подчертавам - без намесата на управляващите. Броя на лекарите от 4,1⁰/₀₀ и на болничните легла от 11 ⁰/₀₀ през 1999 г. спаднаха съответно 3,5 ⁰/₀₀ и 6 ⁰/₀₀ през 2007 г. (показателите са стандартизирани към броя на населението в България за съответните години – бел.моя). Така се приближихме малко до Европа, от което качеството на медицинските услуги у вас не стигна европейското.

Фактът, че едва ли ще се намери някой, който да докаже, че днес българинът и българката по-малко живеят, повече боледуват и по-често умират, не означава, че онова, което се прави в областта на лечението в България не е хаотично (мога да гадая дали хаосът е от незнание или от зъл умисъл). Подчертавам лечението, защото от 60 - т години насам е известно, че здравето не е само отсъствие на болест или недъг (справка – преамбюла на Хартата на СЗО) и че медицинската помощ допринася само около 10% за неговото подобряване (справка в Targets for Health for all, Copenhagen, WHO, Regional Office for Europe, 1985).

Сега и резонния въпрос, по който българските журналисти мълчат. А той е простичък – „Възможно ли е предприемане на ефективни мерки в рамките на този мандат, пък макар и само в сектора на т.нар. „болнична индустрия”? Според мен не е! И ето защо:

Първо. Това, което ни се предлага и с което започнах не е изход от създалата се ситуация. То е неприкрит конфликт на интереси на партийните партизани в тройната коалиция, а защо не и извън нея. Хайек казва, че няма нищо по-лошо от частния монопол. И думите му се потвърждават от поведението на автомобилните застрахователи и от електроразпределителните дружества в България.

Второ. От около 20-т години на политическата сцена гастролират едни и същи „здравни реформатори”, които само сменят местата си – от управляващи в опозиция и обратно. Техните знания са натрупани предимно от участие в семинари, но гордо са обявени в СV-та им за специализации. Те не търпят и не признават друго мнение. И са добре медийно обслужвани от услужливи журналисти.

Трето. Всички полезни ходове до края на мандата на това управление няма да донесат политически дивиденти на изборите през 2009 година, защото трябва да се:

1.       Преструктурира висшето медицинското образование (въвеждане на магистърски и бакалавърски степени по клинична медицина);

2.       Създаде институцията на парамедиците;

3.       Закрият висши медицински училища, по брой, на които сме световни рекордьори;

4.       Трансформират неефективни здравни заведения;

5.       Променят механизмите на заплащане на доболничната и болнична помощ;

6.       Пренапишат законите в областта на съсловните организации на лекари, стоматолози и фармацевти (макар че животът ми основно премина при „оная” власт, не съм виждал по тоталитарни и репресивни закони от действащите в момента);

7.       Създаде единна осигурителна агенция чрез сливане на НОИ и НЗОК;

8.       Предприемат законодателни мерки за пресичане на партийни назначения;

9.       Разработят алтернативни проекти за всеки един аспект на промяната;

10.   Извърши ново остойностяване на медицинската и зъболекарска помощ;

11.   Редуцират паралелните медицински структури на т.нар. „ведомствена здравна система” (МО, МВР, МТ) до специфичните им функции и т.н. и т.н. Не твърдя, че списъкът е подреден по приоритети, както и че не може да бъде продължен.

За съжаление (с новия език на бюрократа) няма политическа воля и административен капацитет за съставяне на екшън плана. Защото една такава чувствителна сфера изисква политически стабилни, дълготрайни и приемливи от гледна точка на времето и ресурсите решения. За съжаление тези работи не се учат в тридневни курсове!*

*-Мнението ми е лично и не ангажира организацията, в която работя. Апропо, който не е съгласен с мен да критикува идеите ми, а не личността ми.