РОБСТВО, ПРИСЪСТВИЕ ИЛИ ВЛАДИЧЕСТВО

Христо СТОЯНОВ

(публикация в „168 часа)

Понеже през последните години се водят едни прения - не бих ги нарекъл спорове поради липсата на адекватни доводи от която и да е страна - та се водят едни прения дали е било турско присъствие, или турско робство. Хленчещият натюрел на българската национална психология иска да е робство и не се пуска от тази дума, показвайки само своето раболепие. (Апропо, тези, които държат да сме били под робство застъпват тезата пред телевизионния екран, откъдето струят азиатски мелодрами от турските сериали.)

Бих се съгласил, наблюдавайки тази част от спорещите, с тезата за робство не за друго, а защото то им е изписано на лицето. Но аз не смятам, че моят дядо и моите прародители въобще са били роби, по няколко показателя. Първо, защото робството е обществено-политически строй, който ние сме прескочили. Изолираните случаи на отвличане и продаване в робство на българи не е практика и не е било узаконено от Отоманската империя. Иде реч за разбойнически орди, които дори не са били част от отоманската армия и не са толерирани от тогавашното законодателство и най-вече политическото управление на империята. И сега има жени, към които се отнасят като към роби, но това не значи, че не сме република и робовладелството е законово регламентирано.

Самият факт, че сме имали свобода на придвижването - първият признак на робовладелческия строй е ограничаване на придвижването, показва само за други взаимоотношения с тогавашната власт. Свободата на придвижването дава възможност за свободна инициатива - развитие на търговия и предприемачество. Частната собственост, благодарение на която Отоманската империя е издържала държавния апарат и армия, данъчна система... В онези мътни времена на края на средновековието и началото на новото време е имало разбойнически, да ги наречем, подразделения, които не са се съобразявали със законите на Империята. Но такива разбойници е имало и в Западна Европа - нападали са пътници, обирали са ги и нерядко са ги продавали в плен, или робство.

Самият Франсоа Вийон е оглавявал подобна банда, но не е бил робовладелец, нали. Всички тези доводи - и още десетки разбира се - само доказват, че ние не сме били в робство. Не може да се говори и за присъствие, разбира се. Не мога да приема, че една армия, или чужда страна, наложила със сила друг модел за управление, неизбран от местното население, може да бъде наречено присъствие. Присъства този, който при първа покана може да напусне мястото. Не, че сме ги молили отоманците да напуснат Балканите. Или поне не сме ги канили настойчиво, ако изключим Априлското въстание. И любимата (любимия) присъства в живота на другия, но това се нарича обвързаност, не робство. А в случая нямаме такава любовна връзка между Шишманова България и идващата от Мала Азия войска на образуващата се тогава Отоманска империя... Имаме завладяване на територия, отнемане на държавност и за присъствие не може да се говори. Единствено адекватното състояние може да бъде обяснено с една дума - владичество. Да. Българската държава е била завладяна и е владяна пет столетия. Пет столетия не сме имали държавност.

Вярно, българи са участвали в държавното управление на Отоманската империя, но това става твърде късно. 

И, ако познаваме българския език, както и обществено-политическите условия тогава, е крайно време да спрем тези безсмислени прения. 

Достатъчно е да си знаем езика. 

Ама май непознаването на българския език ни пречи повече, отколкото историята, която непрекъснато натаманяваме според собствените ни желания и хленчове...