ЗА КИТАЙ – ЕДНО МНЕНИЕ.

Ровейки из Интернет попаднах на този текст на г-н Александър Михайлов озаглавен: „До Китай и назад“ публикуван в https://lovech24.com. От времето когато бях в поднебесната изминаха 25 години. Така че не се наемам да коментирам тезите на автора в откъса, който публикувам. Оставам това на тези, които го прочетат.

„Китайците може да са си поставили за цел Тайван до 5 години, Япония до 10, и световно господство до средата на този век, но това ще се случи само ако западът отслабне и позволи да бъде изместен. Китайците не могат да вземат от нас нищо, което ние не сме готови сами да дадем. Липсва им новаторски дух, нямат оригиналност, не могат да правят елементарни проучвания, правителството им ограничава свободата на достъп до информация, готови са и са способни да правят всичко, но чакат някой да им спусне отгоре какво да правят, чакат наготово да се сдобият с технология и ноу-хау, английският им, дори и на преводачите, не е на много високо ниво, не държат като че ли на чуждия език, разчитат китайския да измести английския като световен език, а цялата ми комуникация с китайците и с всички събрали се там хора от целия свят беше възможна заради английския език. Английският език има това достойнство, че е прост език, а езикът като средство за предаване на информация и обмен на идеи между хора, дори и най-сложните възможни идеи, се налага да е прост, лесен за овладяване и лесен за разбиране. Този, който говори на прекалено сложен език, рискува да остане неразбран. Китайците може да са любезни и възпитани, но това е така, докато им трябваш, иначе като че ли са арогантни и вярват в своята manifest destiny на глобални хегемони в рамките на този век. Времето ще покаже, „поживẽм, увидим“. Но докато техните най-талантливи, способни и оправни с чужд език млади хора бягат на запад, подобно на тези в България, бъдещето няма да бъде тяхно. Както няма и да е наше. Трябва да се учим от китайците, защото те все пак полагат усилия да се учат от нас, това беше смисъла на събитието, което посетих. И все пак, наблюдавайки настигащия ме изгрев по пътя за Москва, се сетих за популярната песен на Red Hot Chiii Peppers, в която се пее „The sun may rise in the East, at least it settles in the final location“. Ако Китай стане световен хегемон, то ще е защото западната цивилизация е достигнала до зенита си, след което следва залез, и е напълно в реда на нещата след залеза да изгрее друго слънце, което може да е китайското. Цивилизации изгряват, достигат апогей, после вървят към упадък и изпадат в разруха. Ако и те допуснат нашите грешки, чака ги същата съдба. Или ще допуснат съвсем различни грешки.“