Интервю на Елена Пушкарская с Емилио Джентиле, Рим, сп. „Огонёк“, бр.
19, 20.05.2019, стр. 19
 |
| Емилио Джентини |
Главната политическа лаборатория на Европа -
Италия - безстрашно експериментира върху себе си. Преди година тя ожени в
правителството леви и десни популисти, а днес те вече се бият помежду си за евромандати,
търсейки другари из цяла Европа. Дали историята няма да се повтори?
Предизборните допитвания в страната дават 30% за
„Лигата“ на вицепремиерът Матео Салвини, който замени флага на популизма с
флага на борбата за суверенитет, само че без глупостите от типа напускане на
ЕС. „Създателят на Тръмп“, а днес – свободен играч Стив Банън, не само видя в
Салвини водач, който може да обедини недоволните от имигрантите и
глобализацията, но и способен да формулира вълнуващ дневен ред – създаване на
де консервативен интернационал, превръщането му във фракцията на Европейския
парламент и от там, от „леговището“, промяна на старата Европа. Сега лидерът на
„Лигата“ е идеологически подкован.
Какво може да стане? В момента привържениците
на националния суверенитет от Франция и Федерална република Германия до Унгария
и Полша, не са особено единни, предпочитайки да играят сами. Затова пък в
самата Италия под влияние на новите заплахи и въпреки топлата пролет през тази
година, страната замръзна на кръстопътя на емблематичните дати, които
подчертаха вътрешните й противоречия, а всъщност и противоречията на
европейската история. И така, на 25 април, когато Италия празнуваше 74-та
годишнина от освобождението от фашизма, вицепремиерът Салвини нарече този
национален празник „празника на червените” и отиде на Сицилия като началник на МВР,
за да открие полицейски участък. А предишния ден футболните фенове в Милано
развърнаха, близо до Пиаца де Лорето, където през 1945 г. беше обесен Дучето
плакат с надпис: „Слава на Мусолини!”. Кметът възложи на антитерористичното
подразделение разследване. Месец по-рано, през март, в същото това Милано беше
чествана стогодишнината от
раждането на Fascio Italiani di Combattimento – Съюз за борба, от който се смята, че се е зародил фашизма,
отхвърлен през 1945 година.
„Салвини умишлено поддържа двусмисленост в
отношенията с миналото”, казва писателят Леонардо Коен. Мнозина не са съгласни
с него. Според повечето избиратели обвиняването на „Лигата" във фашизъм е
просто смешно,. Междувременно, колега от Салвини в правителството, също
вицепремиер и конкурент на евроизборите Луиджи ди Майо (неговото 5-звездно
движение, което се нарича Леви популисти може да получи 20% от евровота)
предупреждава: „Напрежението между ултрадесните и ултралевите се пренася на
площадите.“ И така, доколко уместни са паралелите между днес и реалностите от
20-те години на миналия век в родината на фашизма – в Италия, където
националистите и популистите отново са на мода? За да се разберат нюансите на
миналото и настоящето, в навечерието на евроизборите „Огонёк“ разговаря с
изтъкнатия изследовател на фашизма и професор по история Емилио Джентиле.
- Как да
си обясним факта, че тоталитарните режими имат все повече поддръжници? В Русия
нивото на одобрение на Сталин бие всички рекорди. Наскоро председателят на
Европейския парламент и бивш външен министър на Италия Антонио Таяни говори за „положителните резултати“, постигнати
от Мусолини. Как си обяснявате самия
феномен?
- Ще кажа така – в една лоша книга може да има и
няколко добри страници. Е, да, при Мусолини блатата бяха пресушени, построени бяха
пътища, както при Сталин, метро и дворци на културата. Въпреки че от
устата на председателя на Европейския парламент тази фраза звучеше странно.
Мнозина я приписват на кампанията за избори за Европейски парламент.
- Това е
още по-лошо – това означава, че брандът „Мусолини” е наистина привлекателен, както
наскоро каза правнукът на дучето Гай Юлий Цезар Мусолини, кандидат за
Европейския парламент от крайно десния. А какво да кажем за модата на „бранда
на партията на Мусолини“?
- В Италия от 1952 г. действа закон, който
забранява фашистката партия. Но той никога не е бил прилаган, включително по
отношение на най-голямата неофашистка партия в следвоенна Европа, имам предвид
„Социалното движение на Италия” (основана
през 1946 г. като партия с антикомунистическата и неофашистката идеология,
през 1995 се превръща в "Национален алианс" – бел. на списанието).
В продължение на няколко десетилетия партията беше представена в парламента,
беше част от правителството (като част от
дясноцентристкия блок на Силвио
Берлускони – бел. на списанието) и никой не призова да бъде разпусната
според действащия закон. Освен това през 1994 г. лидерът на Алианса (Джанфранко Фини – бел. на списанието)
говори за Мусолини като за най-великия държавник на 20-ти век, което не му попречи
да стане министър на външните работи.
Между другото, неговата партия изчезна не заради
забраната на закона и не под натиска на демократичните сили, а заради амбициите
на Берлускони – през 2009 г. тя се разтвори и стана част от партията му „Свободен
народ“. Така че, по мое мнение, може да се твърди, че ако в Италия има
неофашизъм, то това е по вина на демократите, които не са използвали силата на
закона срещу него.
- Две
думи за събитията от преди един век. Като историк вие, г-н Джентиле, не
признавате срещата в Милано от 1919 г. като отправна точка за фашизма. Защо? Съюзът за борба е създаден, черни ризи …, присъства Мусолини ...
- А знаете ли, че сградата на площада в Милано,
където беше провъзгласено движението Fasciо Italiani di Combattimento на 23 март
1919 г. беше разрушена по нареждане на Мусолини? И то през 1936 г. - в разцвета
на неговата сила! Няма да се спирам на програмата на Fascio Italiani di Combattimento, но Мусолини ненапразно нарича движението „антипартийно“. Дучето лесно
можеше да се нарече за цял живот „другаря Бенито”, както го наричаха през 1919
г. Между другото, това се случи с много
от тези, които присъстваха на срещата в Милано на 23 март, а по-късно се
превърнаха в антифашисти. Всъщност това, за което говоря – 23 март 1919 г. не
е датата на основаването на фашизма във формата, в която го познаваме. Това е
датата на основаването на друго движение, което към края на 1919 г. е на
ръба на разпадане.
- Сега се
говори много за нова заплаха от фашизъм, имайки предвид растежа на
националистическите и расистки настроения в западните общества. Виждате ли такава
заплаха?
- Исторически фашизмът в Италия е престанал да
съществува през 1945 година. Всички тези настоящи Forza nuova, Casa Pound могат
да бъдат наречени ксенофобски, расистки, но не и фашистки, тъй като фашизмът е
партия или движение, което открито прокламира целта за сваляне на демокрацията
и използва метода на насилието и заплахите. Ще кажа още – използването на
термина „фашизъм” по отношение на партии и движения, които не са такива, само вреди
на демокрацията и антифашизма, тъй като създава илюзията за непобедимост на
фашизма, която не е била разрушена 74 години след разпадането на известните
режими. И тази илюзия може да бъде опасна за незрели умове ...
- А
жаждата за авторитарни десни управници в Италия и в Европа не ви впечатлява?
Например електоратът на лидера на лигата Матео Салвини нарасна почти три пъти
за година ...
- Превеждайки въпроса си в равнината на нашата
тема, ще кажа: силен човек на кормилото не означава фашизъм. В едно демократично
общество ролята на бушон играят изборите за смяна на властта. Фашизмът, от
друга страна, предполага власт, която не може да бъде сменена.
Чърчил, Рузвелт, де Гол бяха силни управници.
Но те спасиха демокрацията от заплахата на фашизма. Виждате ли, демокрацията е
метод, диалектиката й е такава, че ако управниците бъдат избрани демократично,
няма заплаха за демокрацията. Дори и утре мнозинството да гласува за расисти и
ксенофоби, то правилата на играта ще бъдат спазени, ще я има и демокрацията, защото
следващия път избирателите могат да направят друг избор. Въпросът е друг: защо
авторитарните и националистическите движения отново са популярни?
- И
защо? Какъв отговор ще дадете на този въпрос седмица преди изборите? Мнозина се
страхуват, че Европа ще се промени значително след тях.
- Ако 74 години след поражението на фашизма в
Европа няма стабилно мнозинство на избирателите със силни демократични
убеждения, вината е върху тези, които не успяха да пропагандират тези идеали
пред масите. С други думи, демократите сами унищожават демокрацията, когато я
правят неразбираема за мнозинството. подобни грешки отслабват демокрацията. И в
този смисъл е полезно да не забравяме, че същият този Мусолини е дошъл на власт не
заради силата си, а заради слабостта и страхливостта на опонентите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар