ВЪЗМОЖНО ЛИ Е РЕАЛНО ДА
СЕ ЗАМЕСТИ ВНОСЪТ В РУСИЯ?1
-Инна
Сергеева, с други думи, в Русия няма замяна на вносните стоки и оборудване с
родни.
-Не и в обемите и числата, посочени за периода
2014-2015 г. Не твърдя, че процесът не е започнал, но нещата не се движат
толкова бързо, колкото бихме искали. Този факт е добър, като се имат предвид
икономическата реалност в Русия днес и условията, в които индустрията и
бизнесът трябва да работят.
Не трябва да забравяме, че пет години са кратко
време за реализиране на такава трудна задача като заместване на вноса. Дори и при
най-благоприятното развитие на ситуацията (без санкции и кризи), такава
програма не може да даде желания резултат за 5 години. Аз съм за компенсирането
на темповете на развитие на националната икономика, които наблюдавахме в
периода преди кризата.
-Но на
Запад средният цикъл за обновяване на технологиите е само пет години ?!
-Има разлика! На Запад оборудването се
модернизира, а ние трябва да го създадем от нулата. Важно е да се определи
точно за кои сектори на икономиката и за кои отрасли промишлеността е от
съществено значение за вноса и за кои не е. Има няколко причини за корекция на
курса. Първо, заместването на вноса в различните сектори на икономиката върви с
различни скорости, а някъде изобщо липсва. Това до голяма степен се дължи на
спецификата на всяка индустрия и на историческите традиции във вноса. Това
отчасти обяснява защо през петте години на програмата за заместване на вноса
сред най-успешните отрасли са например селското стопанство и предприятията от
военно-промишления комплекс. Докато при тежкото машиностроене процесът на
заместване на вноса е едва забележим поради спецификата и сложността на
техническото оборудване, което е изключително трудно да се замени с руско. При
фармацевтичната индустрия нещата също не са добре. Въпреки усилията на
Министерството на промишлеността и търговията има доста впечатляващ списък от
важни лекарства, които нямат аналог на вътрешния пазар. Няма достатъчно време
за разработване и провеждане на пълноценни клинични изпитвания, да не говорим
за сложната и продължителна процедура за въвеждане на нови фармацевтични
продукти на пазара.
Нашето изследване показа, че в повече от 70% от
предприятията няма проекти за създаване на продукти, заместващи вноса, 60% от
анкетираните са признали, че нямат пари за заместване на вноса.
При 28% от предприятията този процес е невъзможен
за реализация, а 24% са оценили потенциала си за заместване на вноса като изключително
нисък. С други думи, 52% от предприятията се намират извън процеса на
заместване на вноса. Допълнителни причини са липсата на местни суровини и
оборудване или тяхното изключително ниско качество. От друга страна, самият
процес на създаване на ново оборудване изисква значителни инвестиции във
времето и парите. И едното, и другото трябва да бъдат откъснати от основното
производство. Не всички сектори на местната промишленост през последните години
успяха да привлекат такива средства, а днес това е още по-трудно. За тях е
много по-лесно и по-евтино да купуват готови вносни машини. И често без
значение дали са нови или използвани. Между другото, разширяването на вторичния
пазар на вносно оборудване е една от причините, поради която заместването на
вноса е толкова бавно.
-И колко „машини
втора ръка“ има в нашата индустрия?
-Според нашите изчисления всяка пета компания последните
години е въвела в производство употребявани машини, оборудване и превозни
средства. А въвеждането в експлоатация на използвано оборудване през 2018 г. е
достигнало до 47%. В 63% от фирмите
подмяната на машини и оборудване се дължи на физическото и морално износване на
съществуващото. В производствения сегмент делът на старото оборудване със
средна възраст от 10 до 20 години е 36%.
В заключение – има застой в икономиката. Ясно
е, че вторичният пазар на оборудване се защото бизнесът не разполага с
достатъчно пари, за да купува нови машини и машини. Но това е половината беда. Когато
нямаш пари за закупуване на цели производствени линии, купуваш отделни
инсталации, и тази тенденция нараства. Още по-лошо е, че днес в Русия намаляват
производствата, в които се закупуват и инсталират цели линии. Днес повече от
50% от предприятията твърдят, че нямат средства за закупуване на такива линии, и
поради високите лихви по кредитите.
-Липсата
на пари – това ли е единственият проблем?
-В хода на настоящото проучване ни очаква
изненада: за първи път конюнктурните проблеми се появяват на първо място в
списъка на негативните фактори, а преди това финансовите и фискалните проблеми
доминираха в продължение на много години. Сега бизнесът е убеден, че
инфлацията, икономическата ситуация в Русия, натискът от санкциите и
ограниченията на Запада, както и рисковете от неустойчивост на рублата,
причиняват най-сериозни щети. Санкциите и скоковете на курса са непредвидими
фактори, които допълнително влошават съществуващите проблеми в икономиката.
Вътрешният бизнес трябваше да издържи толкова много през последните 10 години, че
някои от неговите реакции и действия не са нелогични и изненадващи. Изглежда,
че липсата на сигурност принуждава местните предприятия да действат вече не в
свой интерес, а въпреки това.
-Развива
ли се руската икономика или е в стагнация?
-В Русия никой не е отменял класическите закони
на пазара, но реакцията на отечествения бизнес днес не винаги се вписва в
общоприетата схема.
-Изолирана
ли е руската икономика?
-Не мисля, че руската икономика е изолирана,
въпреки че има тенденция към това. А обемът на вноса предполага, че няма
причина да се говори за затворената икономика. Като цяло няма нищо лошо във
вноса като такъв. Повечето държави купуват машини и оборудване в чужбина.
Проблемът на нашата страна не е в това, че вносът е такъв, нито че той е голям,
проблемът е в дисбалансът между вноса на най-новите и вторични технологии и
оборудване.
-И как да
елиминираме този дисбаланс?
-Необходимо е първо да се заменят тези продукти
и технологии, които ще бъдат от значение за пазара в началото на 2020 г., т.е.
за след няколко години. Става въпрос за биотехнологии, невротехнологии,
фармацевтични продукти и др. Също така е много важно да се внасят обещаващи
технологии, които ще са в основата на бъдещата цифрова трансформация на
промишленото производство, включително роботизирани системи, триизмерно принтиране
и др.
Производството на това, което другите страни
имат днес, е път към нищото, защото докато измисляме велосипеда, координираме
детайлите и патентите, светът ще продължи напред. Ние просто нямаме време да
наваксаме.
Необходимо е да се опитаме да работим изпреварващо,
да не се стремим да заменим всичко вносно с всичко родно: в Русия огромен дял
от БВП се създава за сметка на чуждестранни машини.
-Но това
е традиция от царски времена..
-Да, така е. Ето защо е необходимо време
бизнесът да се откаже от онези вносни стоки, които приема за по-добри. Защо
купуваме от Запад? Тъй като бизнесът е убедени, че такова оборудване е
по-продуктивно от вътрешните аналози, че по-рядко изисква основен ремонт и е
по-добро по отношение на съотношението цена-качество. Но този не е вярно за
всичко вносно: отечественото оборудване е напълно способно да замени вносното такова,
поне по отношение на параметъра „цена - качество“. Така или иначе, ако бизнесът
внася оборудване, това означава, че поне за момента на тяхното закупуване е
по-изгодно.
-А не е
ли така?
-Не винаги. В някои случаи силата на навика
също работи, например, когато компанията използва вносното оборудване в
продължение на много години и не иска да превключва на вътрешен контрагент, или
отечественото и изглежда твърде скъпо. В криза особено се проявяват
консервативни тенденции. Във всеки случай, бизнесът днес е принуден да
инвестира в закупуването на оборудване, за да се задържи на повърхността.
Убеден съм, че руските бизнесмени повече от всякога трезво оценяват ситуацията
с всичките рискове.
Това е важно, защото, въпреки всички действия
на правителството и централната банка, които се опитват да изгладят много
негативни тенденции и страхове, по време на криза бизнесменът остава сам с
проблемите си. И той решава да инвестира вече оскъдните средства в
преоборудването на производството, разчитайки предимно на данни за
потребителското търсене. А последното постоянно намалява вече пет години.
Удивително е как на такъв неблагоприятен фон бизнесът все още успява да внесе
нещо. Той оцелява, а не изгражда дългосрочни планове: делът на ръководителите
на предприятия, които не съобщават за бъдещи инвестиционни планове, се е
увеличил от 42% на 48% миналата година.
1-Интервю
на Светлана Сухова с Инна Лола – зам. Директор на Център за пазарни проучвания в Института за статистически
изследвания и икономика на знанието в Научно-изследователския университет –
Висше училище за икономика, сп. „Огонёк“, бр.13, 08.04.2019, стр. 14
Няма коментари:
Публикуване на коментар