сряда, 10 април 2019 г.

ДА ПРАВИШ ТОВА, КОЕТО ДРУГИТЕ ИМАТ, Е ПЪТ КЪМ НИЩОТО

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е РЕАЛНО ДА СЕ ЗАМЕСТИ ВНОСЪТ В РУСИЯ?1
-Инна Сергеева, с други думи, в Русия няма замяна на вносните стоки и оборудване с родни.
-Не и в обемите и числата, посочени за периода 2014-2015 г. Не твърдя, че процесът не е започнал, но нещата не се движат толкова бързо, колкото бихме искали. Този факт е добър, като се имат предвид икономическата реалност в Русия днес и условията, в които индустрията и бизнесът трябва да работят.
Не трябва да забравяме, че пет години са кратко време за реализиране на такава трудна задача като заместване на вноса. Дори и при най-благоприятното развитие на ситуацията (без санкции и кризи), такава програма не може да даде желания резултат за 5 години. Аз съм за компенсирането на темповете на развитие на националната икономика, които наблюдавахме в периода преди кризата.
-Но на Запад средният цикъл за обновяване на технологиите е само пет години ?!
-Има разлика! На Запад оборудването се модернизира, а ние трябва да го създадем от нулата. Важно е да се определи точно за кои сектори на икономиката и за кои отрасли промишлеността е от съществено значение за вноса и за кои не е. Има няколко причини за корекция на курса. Първо, заместването на вноса в различните сектори на икономиката върви с различни скорости, а някъде изобщо липсва. Това до голяма степен се дължи на спецификата на всяка индустрия и на историческите традиции във вноса. Това отчасти обяснява защо през петте години на програмата за заместване на вноса сред най-успешните отрасли са например селското стопанство и предприятията от военно-промишления комплекс. Докато при тежкото машиностроене процесът на заместване на вноса е едва забележим поради спецификата и сложността на техническото оборудване, което е изключително трудно да се замени с руско. При фармацевтичната индустрия нещата също не са добре. Въпреки усилията на Министерството на промишлеността и търговията има доста впечатляващ списък от важни лекарства, които нямат аналог на вътрешния пазар. Няма достатъчно време за разработване и провеждане на пълноценни клинични изпитвания, да не говорим за сложната и продължителна процедура за въвеждане на нови фармацевтични продукти на пазара.
Нашето изследване показа, че в повече от 70% от предприятията няма проекти за създаване на продукти, заместващи вноса, 60% от анкетираните са признали, че нямат пари за заместване на вноса.
При 28% от предприятията този процес е невъзможен за реализация, а 24% са оценили потенциала си за заместване на вноса като изключително нисък. С други думи, 52% от предприятията се намират извън процеса на заместване на вноса. Допълнителни причини са липсата на местни суровини и оборудване или тяхното изключително ниско качество. От друга страна, самият процес на създаване на ново оборудване изисква значителни инвестиции във времето и парите. И едното, и другото трябва да бъдат откъснати от основното производство. Не всички сектори на местната промишленост през последните години успяха да привлекат такива средства, а днес това е още по-трудно. За тях е много по-лесно и по-евтино да купуват готови вносни машини. И често без значение дали са нови или използвани. Между другото, разширяването на вторичния пазар на вносно оборудване е една от причините, поради която заместването на вноса е толкова бавно.
-И колко „машини втора ръка“ има в нашата индустрия?
-Според нашите изчисления всяка пета компания последните години е въвела в производство употребявани машини, оборудване и превозни средства. А въвеждането в експлоатация на използвано оборудване през 2018 г. е достигнало до 47%.  В 63% от фирмите подмяната на машини и оборудване се дължи на физическото и морално износване на съществуващото. В производствения сегмент делът на старото оборудване със средна възраст от 10 до 20 години е 36%.
В заключение – има застой в икономиката. Ясно е, че вторичният пазар на оборудване се защото бизнесът не разполага с достатъчно пари, за да купува нови машини и машини. Но това е половината беда. Когато нямаш пари за закупуване на цели производствени линии, купуваш отделни инсталации, и тази тенденция нараства. Още по-лошо е, че днес в Русия намаляват производствата, в които се закупуват и инсталират цели линии. Днес повече от 50% от предприятията твърдят, че нямат средства за закупуване на такива линии, и поради високите лихви по кредитите.
-Липсата на пари – това ли е единственият проблем?
-В хода на настоящото проучване ни очаква изненада: за първи път конюнктурните проблеми се появяват на първо място в списъка на негативните фактори, а преди това финансовите и фискалните проблеми доминираха в продължение на много години. Сега бизнесът е убеден, че инфлацията, икономическата ситуация в Русия, натискът от санкциите и ограниченията на Запада, както и рисковете от неустойчивост на рублата, причиняват най-сериозни щети. Санкциите и скоковете на курса са непредвидими фактори, които допълнително влошават съществуващите проблеми в икономиката. Вътрешният бизнес трябваше да издържи толкова много през последните 10 години, че някои от неговите реакции и действия не са нелогични и изненадващи. Изглежда, че липсата на сигурност принуждава местните предприятия да действат вече не в свой интерес, а въпреки това.
-Развива ли се руската икономика или е в стагнация?
-В Русия никой не е отменял класическите закони на пазара, но реакцията на отечествения бизнес днес не винаги се вписва в общоприетата схема.
-Изолирана ли е руската икономика?
-Не мисля, че руската икономика е изолирана, въпреки че има тенденция към това. А обемът на вноса предполага, че няма причина да се говори за затворената икономика. Като цяло няма нищо лошо във вноса като такъв. Повечето държави купуват машини и оборудване в чужбина. Проблемът на нашата страна не е в това, че вносът е такъв, нито че той е голям, проблемът е в дисбалансът между вноса на най-новите и вторични технологии и оборудване.
-И как да елиминираме този дисбаланс?
-Необходимо е първо да се заменят тези продукти и технологии, които ще бъдат от значение за пазара в началото на 2020 г., т.е. за след няколко години. Става въпрос за биотехнологии, невротехнологии, фармацевтични продукти и др. Също така е много важно да се внасят обещаващи технологии, които ще са в основата на бъдещата цифрова трансформация на промишленото производство, включително роботизирани системи, триизмерно принтиране и др.
Производството на това, което другите страни имат днес, е път към нищото, защото докато измисляме велосипеда, координираме детайлите и патентите, светът ще продължи напред. Ние просто нямаме време да наваксаме.
Необходимо е да се опитаме да работим изпреварващо, да не се стремим да заменим всичко вносно с всичко родно: в Русия огромен дял от БВП се създава за сметка на чуждестранни машини.
-Но това е традиция от царски времена..
-Да, така е. Ето защо е необходимо време бизнесът да се откаже от онези вносни стоки, които приема за по-добри. Защо купуваме от Запад? Тъй като бизнесът е убедени, че такова оборудване е по-продуктивно от вътрешните аналози, че по-рядко изисква основен ремонт и е по-добро по отношение на съотношението цена-качество. Но този не е вярно за всичко вносно: отечественото оборудване е напълно способно да замени вносното такова, поне по отношение на параметъра „цена - качество“. Така или иначе, ако бизнесът внася оборудване, това означава, че поне за момента на тяхното закупуване е по-изгодно.
-А не е ли така?
-Не винаги. В някои случаи силата на навика също работи, например, когато компанията използва вносното оборудване в продължение на много години и не иска да превключва на вътрешен контрагент, или отечественото и изглежда твърде скъпо. В криза особено се проявяват консервативни тенденции. Във всеки случай, бизнесът днес е принуден да инвестира в закупуването на оборудване, за да се задържи на повърхността. Убеден съм, че руските бизнесмени повече от всякога трезво оценяват ситуацията с всичките рискове.
Това е важно, защото, въпреки всички действия на правителството и централната банка, които се опитват да изгладят много негативни тенденции и страхове, по време на криза бизнесменът остава сам с проблемите си. И той решава да инвестира вече оскъдните средства в преоборудването на производството, разчитайки предимно на данни за потребителското търсене. А последното постоянно намалява вече пет години. Удивително е как на такъв неблагоприятен фон бизнесът все още успява да внесе нещо. Той оцелява, а не изгражда дългосрочни планове: делът на ръководителите на предприятия, които не съобщават за бъдещи инвестиционни планове, се е увеличил от 42% на 48% миналата година.
1-Интервю на Светлана Сухова с Инна Лола – зам. Директор на Център за пазарни  проучвания в Института за статистически изследвания и икономика на знанието в Научно-изследователския университет – Висше училище за икономика, сп. „Огонёк“,  бр.13, 08.04.2019, стр. 14

Няма коментари:

Публикуване на коментар