В броя от 22.03.2019 „Стандартнюз“ е публикувал
писаницата на Светлана ВЛАДИМИРОВА1 „Търси
се новият Желю Желев“ (https://www.standartnews.com). По повод 70-т годишния юбилей на НАТО и 15-т години от приемането ни в
алианса, авторката умело е замесила тюрлюгювеч от:
1.Кръглата
маса през 1990 г.;
2.Липса
на големи национални приоритети и сайбия, който да ги осъществи;
3.„Новите“
национални идеи и структури и техните носители: Програма за ускорено и догонващо
развитие (Ахмед ДОГАН), Визия за България (Корнелия НИНОВА), Съвет
на стратегическо развитие (Румен РАДЕВ – доколко
лицата в него са нови, може да прочетете в Мрежата, бел.моя) и Концепция за
нова българска икономика (Томислав ДОНЧЕВ – до
момента е известно само заглавието й, бел.моя);
4.Нашенските беднотия, скапано образование и
здравеопазване, чувството за нещастие, демографска катастрофа, висока смъртност
и прочие страховити беди, сполетели държавата ни (Финландия е държава с щастливо население, перфектна икономика и
здравеопазване, добри доходи, но е първенец по алкохолизъм и самоубийства на
глава от населението, а заради сериозни проблеми в здравната система
правителството й тези дни подаде оставка, но това е друг проблем, бел.моя).
Края на писаницата е
дълбокомислен, цитирам: „Времето за нова Кръгла маса отдавна е настъпило, но
срещата сега изглежда почти абсурдна. Защото не е ясен домакинът, на който да не може да се откаже.
ГЕРБ и БСП си говорят само на висок тон, патриотите са пред разпад, десницата е
вечната „контра”. Президентският съветник Иво Христов във вторник пък скъса и
последните мостове за институционални преговори като заяви, че не вижда смисъл
от среща между държавния глава и премиера. Така че, търси се новият Желю Желев.
Или Петър Дертлиев, който вдъхновяваше с думите: Държавата се управлява с таланта на цялата нация.
Какво мислят за това Радев
и Борисов? Добър повод да проверим какво сега означава за тях
„За честта на пагона”.
Подтекстът на писаницата е ясен. Дошло е времето за нов
Отечествен фронт! Търси се само водачът!
БЕРЕКЕТ ВЕРСИН, ГОСПОЖА. ОТЕЧЕСТВЕНИТЕ ФРОНТОВЕ ОТ 1944 И
1990 ГОДИНИ МИ СТИГАТ. И АКО ЗА ПЪРВИЯ САМО СЪМ ЧЕЛ КНИГИ, ТО ТРИДЕСЕТГОДИШНОТО ЗАДКУЛИСИЕ, ЗАПОЧНАЛО ОТ КРЪГЛАТА МАСА
НА ВТОРИЯ СЪМ ГО ЖИВЯЛ.
И КАКТО СА КАЗВАШЕ В ПРИПЕВА НА ПЕСЕН НА ТРИО „СПЕШЕН
СЛУЧАЙ“:
„Така времето минава и
по-неясно става
за това кой е прав и кой е
крив.
Едни правят стачки, други
трупат пачки,
а денят е все по-мъглив.
И във тази бъркотия, и във
тази щуротия
народът е в явен пасив,
ала някой има полза и
времето
използва да натрупа своя актив.“
Предпочитам, г-жо Владимирова, да имам още
земни дни, за да мога да вървя ей така,
без цел и посока, а навън да е пролет и …... да се радвам на живота!!
А БЪЛГАРИЯ СИ Е ЕДНО ДОБРО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ.
САМО ТРЯБВА ДА СПРЕМ ДА СЕ ЯДЕМ КАТО КУЧЕТА И ДА РАБОТИМ. ЗА СЕБЕ СИ
И ЗА БЪДЕЩОТО НА ТИЯ СЛЕД НАС!
Бележка:
1-Не познавам г-жа Владимирова и не успях
да намеря биографични данни за нея в Интернет. Ако някой прочете писаницата ми
и знае нещо повече, нека ми помогне. Предварително благодаря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар