В сайта NEWSRU.com
попаднах на материала „Bloomberg1 постави Русия между Кабо-Верде2
и Вануату3 в рейтинга за равнището на здраве на населението“ (публикация
от 25.02.2019). Ще си позволя да цитирам част от публикацията.
„…Русия
се изкачи на пет места и в момента е на 95 място. Нейни съседи са Кабо-Верде
(94 място) и Вануату (96 място). По-висок здравен рейтинг имат Куба (30 място), Чили (33 място), Турция
(51 място), Иран (69 място), Белорусия (81 място), Украйна (93 място) и Венецуела
(87 място).
По
показател „очаквана продължителност на живота при раждане“ световен лидер е
Испания. Високи оценки по този показател имат Швейцария, Япония и Сингапур. Експертите
смятат, че това се дължи на осигурения масов достъп на ДЕЦАТА В ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ
ЖИВОТА до медицинската помощ и профилактичните услуги за. В Северна Америка
Канада изпреварва САЩ по очаквана средна продължителност на живота (страните
заемат съответно 16 и 35 място). Експертите обясняват това явление с по-ниския
риск от умирания вследствие предозирането на наркотици и самоубийствата.
Челното
място в класацията на Куба (30 място, САЩ – 35 място) според анализаторите се дължи
на РАЗВИТАТА СИСТЕМА за ПРОФИЛАКТИЧНА МЕДИЦИНА и ЕФЕКТИВНИ ПРОГРАМИ за РАННО
ОТКРИВАНЕ НА СОЦИАЛНО ЗНАЧИМИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.....“
На
сайта на Bloomberg открих таблици с класираните държави от първо до петдесет и
шесто място (таблици 1 и 2).
Таблица 1 |
Таблица 2 |
България
липсва сред тях. Пред нас са (в скоби е
посочено мястото, което заемат – бел.моя) Словения (24), Гърция (26), Чехия
(29), Хърватия (31), Естония (32), Турция (51), Македония (56)…
Bloomberg
коректно е посочила източниците и методологията на изследването, които цитирам
изцяло:
„Източници:
Световна здравна организация (WHO), Департамент по икономически и
социални на ООН (UN DESA), Световната банка (WB):
Качество на здраве=Оценка на здравето(А)–Здравен риск (Б)
A. Оценка на здравето
(показатели):
1.Смъртност от заразни, незаразни болести и наранявания;
2.Очаквана продължителност на живота при раждане, детство, младеж и
пенсиониране;
3.Вероятност за оцеляване в неонатална възраст, в зряла възраст и етапи
на пенсиониране.
Б. Здравни рискове
(показатели):
1.Поведенчески/ендогенни фактори – високо кръвно налягане, високи нива на
кръвна захар и холестерол, наднормено тегло, употреба на тютюн и алкохол,
намалена физическа активност, детско недохранване, психично здраве,
имунизационен календар (основни ваксинации);
2.Екологични/екзогенни фактори – чистота на въздуха, водоснабдяване и
канализация.
От над 200 оценени страни само при 169 имаше достатъчно данни, които да
бъдат включени в крайния резултат“.
Порових се из български
сайтове за подобни здравни анализи на Blооmberg. Цитирам тази, публикувана в
сайта „Клуб Z“, макар че има и други. Тя касае ефективността на здравните
системи, а изследването е проведено през 2014 г. и обхваща 55 държави (таблици 3, 4 и 5).
Таблица 3 |
Таблица 5 |
В
нея открих името на страната ни – на 46 място, като спрямо 2009 г. сме слезли с
4 пункта надолу. Любопитна е информацията са Холандия, която от 23 място е
слязла на 29 (български здравни експерти
непрекъснато твърдят, че холандската болнична система е най-добрата в Европа –
бел.моя). Според това изследване се е подобрила ефективността на здравните
системи в Гърция, Мексико и Турция – съответно от 22 (през 2009 г.) на 13
място, от 20 на 17 и от 35 на 29.
Според
Bloomberg:
1.
Източници за извършения анализ са Световната банка (WB), Световната здравна
организация (WHO),
Международния валутен фонд (IMF), Департаментът за здравеопазването на Хонконг и Министерството
на здравето и социалните грижи в Тайван;
2.
Методологията за оценка на ефективността на здравната система се основава на
три притеглени критерии въз основа на три претеглени показателя: ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
НА ЖИВОТА (тежест 60%), ОТНОСИТЕЛНИ и ОБЩИ РАЗХОДИ за здравеопазване (тежест
съответно 30% и 10%). Анализът обхваща държави с население от поне пет милиона
души, БВП на глава от населението – най-малко US$ 5 000 и очаквана
продължителност на живота най-малко 70 години. ОБЩИТЕ РАЗХОДИ за здравеопазване
включват разходите за ПРЕВАНТИВНИ и ЛЕЧЕБНИ здравни услуги, СЕМЕЙНО ПЛАНИРАНЕ, ДЕЙНОСТИ,
свързани с ХРАНЕНЕТО и спешна помощ и се измерват като процент БВП, а
относителните разходи – частта от общите разходи, която се пада на глава от
населението.
При
анализите са използвани налични данни за 2014 г., с изключение на тези за
разходите за здравеопазване в Хонконг и Тайван, данните за които са от 2013 г.
От
прочетеното си позволявам да заключа следното:
1.Трудно
обясним е фактът че като източници за анализ се ползват данни от международни
организации (WB, WHO, IMF, UN DESA),
а не национални такива. Когато това правят български политици нещата са ми ясни
– искат да изглеждат по-компетентни, но в случая не съм убеден, че националните
данни са използвани коректно от посочените институции. Не мога да си обясня и
факта, че НСИ и съответните анализаторски звена на Министерството на
здравеопазването мълчат относно анализите на Bloomberg и оставят на тяхна основа
да се упражняват журналисти, в чиято компетентност се съмнявам.
2.Методологията
на двете изследвания е различна, с което си обяснявам защо България през 2014
г. е на 46-то място в рейтинговата класация на националната здравна система, а
пет години по-късно изобщо не намира място в първата шестдесятка. Нямам
впечатление, че за този период да е настъпил ПЪЛЕН СРИВ на здравната ни
система.
3.И
двете изследвания на Bloomberg потвърждават една моя стара теза – докато по
проблемите на здравеопазването в България продължават да деребействат
привърженици на т.нар. БОЛНИЧНА ИНДУСТРИЯ (в институциите, в професионалните
медицински организации, в НПО-тата и сред гастролиращите в СМИ „ози“) няма да постигнем
кой знае какви резултати, камо ли да настигнем държави с водещи демографски
показатели. Колкото и пари да наливаме! На тези, които не ми вярват,
препоръчвам да погледнат текстовете, които се отнасят за Куба и Холандия
например.
БЕЛЕЖКИ:
1- Най-вероятно става дума
за частната компания в Ню Йорк, САЩ, основана от Майкъл Блумбърг през 1981 г., с
участие на Merrill Lynch в замяна на инвестиции. Компанията предоставя
финансови софтуерни инструменти (например платформа за анализ и търговия с
акции чрез централна компютърна система, известна като Bloomberg Terminal). С
развитието си през годините разработва международни новинарски услуги,
включително телевизионни реклами, радио, Интернет и печатната преса. Очакваните
й приходи за 2009 г. са US$ 6,9 млрд.
2-Република Кабо Верде
(на португалски: República de Cabo Verde), известна и като Зелени нос, е
островна държава в Северния Атлантически океан.
3- Вануа̀ту (на английски:
Vanuatu) е островна държава в югозападната част на Тихия океан, разположена на
островите Нови Хебриди.
P.S Ако по споделеното
има и други мнения, бих ги прочел с удоволствие. Не твърдя, подобно на
българските депутати и министри, че съм казал истини от последна инстанция..
Няма коментари:
Публикуване на коментар