ВЕРНИЯТ ПЪТ …..??*

   Преди 60 години XXI-ят извънреден конгрес на КПСС провъзгласи,  че в страната е създадена „материално-техническата база на комунизма“. В новата програма на партията (1961 г.) е поставена целта в 1980 г. страната да премине към комунизъм. От това време е знаменитата фраза на Хрушчов:  „Днешното поколение съветски хора ще живеят при комунизма!“ Днес този лозунг предизвиква смях, но се оказва, че той не е единствената непостижима мечта, която съветските ръководители ни набиваха в главите. „Огонёк“ се опита да даде отговор на въпроса: „Защо нашето бъдеще се оказваше винаги или мъгливо или измамно?“ Основоположниците на марксизма са писали твърде малко за комунистическото общество. На практика то се оказва terra incognita**, свободна за всякакъв вид тълкувания -  от романтичните мечти на братя Стругацки в „Понеделник започва от събота“ до кървавите тоталитарни опити, съпроводени с многочислени жертви.И до днес въпросът виси във въздуха: „Какво по дяволите е комунизъм и как да определим, че той е настъпил?“ Според Програмата на КПСС, комунизмът е състояние, при което материалните благата в обществото са като пълноводна река и позволяват да се осъществи великия принцип: „от всеки – според способностите и на всеки – според потребностите!“ Ако приемем това определение за вярно и се опитаме да си представим общество, в което можеш да не правиш нищо и да живееш добре, ще трябва да признаем, че комунизмът може би е настъпил – но не такъв какъвто си го представяха преди 60 години и не в Русия, където го очакваха.Да вземем например една икономическа новост – „безусловен базов доход“ (ББД)***, която широко се обсъжда в последно време. Това не е прословутата и широко разпространена в САЩ и Западна Европа помощ на бедните (на англ. welfare), а периодическо изплащане на всеки член на обществото на определено количество парични средства, които не са обвързани с неговите лични задължения и трудови усилия.  ББД като че ли излезе от сферата на експериментите и може би е въпрос да се реализира в близко бъдеще. Както се казва „ББД е зад ъгъла“ (не приемам тезата на автора, тъй като ББД се прилага в опит да бъдат стимулирани различни по социален статут безработни да си намерят работа - бел.моя). И независимо от отрицателния резултат на референдума в Швейцария смятам, че това не е края, а началото на дълга и интересна история. Добре ли е да живееш в общество където не е необходимо да заработваш доходите си – зависи от гледната точка. Преди 60-т години, вероятно биха казали, че това е рая, сиреч комунизъм. Вярваше ли Никита Хрушчов, вярваха ли съветските ръководители в онова което ни обещаваха? Вярно е, че в изявленията на партийните форуми има доста политическо лицемерие, но аз предполагам, че са вярвали. Политиците – независимо от еснафските схващания – често вярват на собствените си думи и държат на тях. Лозунгът за прехода от социализъм към комунизъм бе издигнат във време, когато на съветския човек, понесъл достатъчно страдания от военните и следвоенни години му се прииска „да поживее поне малко нормално“. При Хрушчов страната престана да воюва с целия свят и да унищожава собствения си народ. Нещо повече – реши да се погрижи за него. И как да не повярваше, че това е правилния път за постигане на успехи? Нали, макар и малко по-късно, Дън Сяо Пин успя да нормализира Китай  и да постигне икономически успехи. Понякога интуицията за правилния курс за развитие се оказва по-продуктивен от „научните предвиждания“?! При Хрушчов и неговата команда нямаше проблем с интуицията, но те не успяха да я преобразуват в продуктивна стратегия за икономически растеж. Впрочем, тази история с 60-годишна давност, не е изключение в нашата история. Както показва практиката, почти всички дългосрочни планове в Русия или не са се реализирали напълно или не са реализирали както трябва***. Това обаче не намалява „хазартното“ поведение на мечтателите. Сред моите колеги и студенти битува схващането, че ако направиш вярна прогноза и съставиш правилен план за изпълнение, няма как да не постигнеш набелязаното. Само че прогнозите могат да бъдат с различна степен на достоверност в зависимост от това в каква степен формализираме нашите представи за действителността. Много често нашите прогнози се подчиняват на вярванията в цикличните закономерности и повтаряемостта на явленията. С други думи ако това се е случило с други страни, то ще се случи и при нас. Читателите на „Огонёк“ вероятно знаят, че у нас действа федерален закон за стратегическото планиране – забележителен документ, топлещ душите на тези, които вярват на сложните прогнози, и са готови да действат на тяхната основа. В съответствие с този закон, федералните министерства, корпорациите, регионалните и общински власти всяка година правят хиляди големи и малки стратегии, които почти не са съгласувани помежду си и най-вероятно няма да окажат никакво влияние върху живота в Русия. А историята за строителството на комунизма трябва да ни учи, че ако в условията на изцяло държавна планова икономика целта за построяването му не бе постигната, то днес това ще стане още по-трудно. Защото руската икономика вече се движи не от команди, а от неясни стимули, световните цени на нефта и природния газ са трудно прогнозируеми, а те са най-чувствителния параметър на икономическия живот. Това не означава, че не трябва да мислим за утрешния ден. Да мечтаеш за бъдещето е много полезно, още повече, че в условията на конкуренция побеждава този, който вижда „по-далеч“. Но, за да не се превърне стратегическото планиране в напразни мечти, е нужно, първо, да оценяваме реално настоящето и възможностите то да бъде променено и второ, да се отнасяме критически към своите прогнози, което е доста по-трудно от това да правим красиви планове за бъдещето. За съжаление тези неща често пъти се забравят от авторите на стратегии, на които след това базират политиката си. Такива хора очакват, че реалния свят ще се равни по техните изкривени представи. Те не се съобразяват с разходите, очакват високи резултати, там където те просто не могат да бъде постигнати, не анализират собствените си грешки и отрицателните последствия от предишни решения и накрая – ако не им излязат сметките, „украсяват“ статистическите данни, за да докажат правотата си ….. Тези разсъждения не се отнасят за събитията от преди 60-на години.. Те са за самите нас….**** И без да искам се замислям, дали строителството на комунизма в отделно взета страна не е някакъв съдбовен урок за Русия.

Бележки:

*-По „Верной дорогой. Куда? Что изменилось с тех пор как стране объявили о начале строительства коммунизма (журнал „Огонёк“,  № 4, 04.02.2019, стр. 17) Авторът - Олег Буклемишев е директор на Центъра за изследване на икономическата политика към Икономическия факултет на Московския държавен университет.

**-(лат.) букв. непозната земя, прен. нещо напълно непознато

***-експеримент с ББД е проведен във Финландия и в края на 2018 той е пред приключване. За него са похарчени над 20 млн. евра. Резултатите се анализират, но най-вероятно няма да бъдат положителни (бел. моя).
****-по този повод академик Евгений Примаков казваше приживе: „Искахме да стане както трябва, а то стана както обикновено?!“ (бел. моя)

P.S. Всяка прилика със социалистическото минало и капиталистическото настояще на България е случайна!