Интервю
на Анна Сабова с Жак Сегела, „Огонëк“, бр.48,
17.12.2018 г., стр.22
Наричат
го „създаващият президенти“, от 20 изборни кампании по света за избор на
държавен глава е печелил 18. Най-убедителната му победа е през 1981 г., когато
успява на лансира за президент на Петата република 65-т годишния Франсоа
Митеран. Сегела участва и в кампании в Източна Европа. В България помага в
кампанията та Жельо Желев за президент. В книгата си „Имало едно време избори…“
– издателство „Хеликон“, 2005 г., Сегела пише за страната ни и Желев следното: „При самата
дума “българин” се сещаш за чадър, в най-лошия случай – за атентат срещу папата…
Физика на замечтан селянин, мълчаливост на horseguard, прическа на клоун.
Първата ми реакция е да се усъмня. Как този щурак би могъл един ден да бъде
президент?”)
**
Това
е най-младият президент, избран от французите… той каза на старата класа – „отместете
се“.. Трябваха му само няколко месеца, за да измени представата на света за
Франция, която предшественикът му Оланд се постара да опетни: как си представяте президент, който
излиза на мотоциклет от Елисейския дворец, за да се срещне със своята красавица?
При Макрон, само за година и половина икономическите
връзки на Франция със света се подобриха. Само че реформите му бяха толкова
радикални, че първата им жертва стана .. самия Макрон. Работата е в това, че от
известно време Франция е неуправляема: за се промени животът на французите е
нужно да се промени икономиката. А за да се промени икономиката са необходими
реформи, за които трябва да се плати определена цена. На практика всички
французи искат реформи, но не искат да плащат за тях. Макрон започна реформите
и възникна кризата със „жълтите жилетки“ – конфликта между Франция на „низините“
и Франция на „върховете“, между елитите и народа. Криза, която може да завърши
драматично…
**
В
света се измениха технологиите на комуникации, а иначе идеите и тяхното
представяне са си все същите. Например за кампанията на г-н Путин може да се
ползва един стар слоган – „Спокойна сила“ и ви уверявам, че ще проработи.
Интернет-технологиите
промениха взривообразно обществените отношения. Днес всеки може да изразява
собственото си мнение свободно и то постоянно. Ще напомня, че демокрацията
съществува от два века, но такъв разгул на обществените комуникации никога не е
имало. Беше време когато ние, рекламодателите и политическите технолози
създавахме информация за журналистите, а те – за потребителите. Последните
нямаха правото на отговор. Но с появата на социалните мрежи, не само се създаде
възможност за право на отговор, но в някои случаи правото на отговор заглушава
нашия глас, глас на професионалисти. Ние изпращаме едно послание, а
потребителите – 50 милиона отговори. С това е невъзможно да се бориш. Изводът е
прост – думите на политиците загубиха своята властническа функция.
**
Според
мен диктатът на потребителите изкривява
информационната картина не само в социалните мрежи. Диктатът се проявява и в
класическите медии – появиха се фейк-новините, а информационните програми на телевизиите произвеждат и несъществуващи
събития. Срокът в съвременния свят, през който хората слушат (вярват – бел.моя) на политика, на
дневния ред, който той е предложил и с който е спечелил избори, на неговите
обръщения към нацията е много кратък. През 80-те години той беше няколко
години, при Оланд – три месеца, а при Макрон – малко по-дълго.
Това е препятствие на пътя на демокрацията: политиците
и народа престават да търсят общ език, даже по-лошо – настройват се един срещу
друг, вместо да действат заедно. При Макрон ситуацията е още по-сложна и
драматична – голяма част от избирателите гласуваха за него, за обновяването на
страната, тръгвайки по пътя на сериозните реформи.
За да се противостои на постоянния натиск на
социалните мрежи в съвременния свят и за да се поддържа, въпреки натиска
контакт с избирателя, държавният глава трябва да има до себе си доктор от висша
класа, политически технолог, който да реагира оперативно на неразбирането от
страна на обществото.
**
Демокрацията е жизнено необходима. Ако ние преминем от
демокрация към това, което наричам „демократура“, свободата ще бъде равна на
нула. Демокрацията по своята същност е свобода. Нещото, което народът разбра, е
че освен свобода са нужни равенство и братство. Уви, нашият свят вече почти
полови век прави богатите все по-богати, а бедните – все по-бедни. Този разрив
е неприемлив. Някога разликата между богати и бедни се измерваше с десетократни
числа, а днес с хилядократни. Правителствата трябва задължително да намалят
пропастта между най-богатите и най-бедните иначе движението напред е
невъзможно.
**
Стратегията на Макрон беше насочена към достигане на
съгласие по правилата в борбата срещу глобалното затопляне, готови ли сме да
водим тази борба и още по-важно – готови ли сме да платим за нея. Отхвърляйки
емоциите ще кажа – цялата история с цената на горивата произтича именно от екологичната
политика. И да се намери компромис по
този въпрос не е толкова сложно: просто трябва да се отложи с няколко години
решаването му, а през това време да се помогне на онези слоеве на френското
общество, които трудна заплащат сметките си в края на месеца. Същото е и в
Русия. Не си мислете, че Франция е държава на богатите.
**
Радикализмът на протестите е предизвикан от социалните
мрежи. Те разпалват ненавистта: по същество става дума за един врящ котел, в който
хората престават да се разбират един с друг и гражданите се превръщат в „жълти
жилетки“. От това страната става неуправляема.
Проблемът, който изведе французите на улиците е
стародавен – бедните не искат да стават по-бедни, а богатите – да споделят
богатството си. Свидетели сме на диалог между глухи. А изходът е прост – първо трябва
да изработиш богатството, а след това да го преразпределяш. Това е същността на
демокрацията. Хората обаче искат друго – да преразпределят,
преди някой да е спечелил нещо. Невъзможно е да започнете
да живеете по-добре от утре сутринта!
P.S. Не гарантирам, че интервюто със Сегела е коректно
възпроизведено. Оставям преценката на всеки един, който прочете текста. Само ще
напомня за теорията на един американец – Джин ШАРП.
Останалото е въпрос на мислене!
Ако не ви мързи, дами и господа! Нищо лично!
Няма коментари:
Публикуване на коментар