КИТАЙ – 60 ГОДИНИ СЛЕД КУЛТУРНАТА РЕВОЛЮЦИЯ*

Комунистическата партия, на власт в Китай от 1949 г., неведнъж се е изправяла срещу различни форми на протест – за демокрация, за човешки и религиозни права, но без съмнение не е очаквала това предизвикателство от нов тип: младите марксисти. Плод на усилията на режима за насаждане сред населението на догмите на социализма и марксизма-ленинизма, хората от това ново поколение се оказват понякога „по-католици и от папата“.

„С влизането в университета започнах да се интересувам от работниците, от начина по който ги третират, от техните права“, обяснява пред АФП 21-годишен студент от Пекинския университета, пожелал анонимност.

Син е на селскостопански работници мигранти, затова изпитва социална отговорност пред по-слабите, обяснява младежът. И тъй като е търсил начини да им помогне, е започнал да чете трудовете на Карл Маркс.

Мнозина други като него – студенти от университетския елит днес се обръщат към трудовете на основателите на марксизма, не приемат растящото социално неравенство, неограниченото консуматорство и други тенденции в съвременното китайско общество.
Те организират вечеринки за скромния персонал на университетския кампус или се събират за да пеят класически песни от социалистическия репертоар.

Но понякога те преминават червената линия, като навлизат в полето на синдикалната дейност, въпреки че единственият разрешен синдикат е официалният – Федерацията на китайските синдикати (ФКС). Тази организация често е обвинявана от международните асоциации за защита на човешките права в пристрастия в полза на интересите на бизнеса.

Бурно минало

Неотдавна студенти активисти искаха да основат синдикат на работниците от провинция Гуандун. През август някои от тях са били бити от полицията, която конфискувала телефоните им, потвърдиха организацията им – група за солидарност на служителите на фирма „Джасик Текнолъджи“. Някои от тях оттогава са в неизвестност.

„Ние, преподавателите, сме истински загрижени за сигурността и свободата на студентите“, подчерта Джени Чан, асистентка в политехническия университет в Хонконг, специализирала се в социалните движения сред работниците.

След полицейската акция през август репресиите продължиха. Неотдавна абсолвент от Пекинския университет, член на групата за солидарност, е бил бит в кампуса и отведен от двама маскирани мъже, разказа пред АФП свидетел на случилото се. По вътрешната компютърна мрежа университетът потвърди, че бившият му възпитаник е „заподозрян в извършване на правонарушение или престъпление“.

Студентите, участвали в дейността на групата за солидарност, са следени изкъсо от преподавателите си, каза студент пред АФП. Ако отсъстват за по-дълго време, след това биват разпитвани.

„Всичко това разпалва гнева ми и засилва желанието да се боря“, подчертава студент от Университета в Нанкин, включил се в движението.

„Остави ги“

Дори да са малцинство в кампуса, китайските власти възприемат много сериозно тези активисти, защото осъзнават силата на евентуална коалиция между образованата младеж и работниците.

През 1989 г. хиляди студенти участваха рамо до рамо с работниците в демонстрациите в защита на демокрацията и срещу корупцията на площад „Тянанмън“ в Пекин. Те бяха разпръснати с кървави репресии.

Оттогава властите „бързо и грубо се противопоставят на всичко, което би могло да обедини хора от различен социален и географски произход“, отбелязва Джефри Васерстром, преподавател по история на Китай в Калифорнийския университет в Ървайн.

В интернет цензорите са премахнали всеки пост или дискусия, която се отнася до арести на студенти, дейността им или до работниците от Джасик.

Идеалисти или фанатици?

Мненията сред техните връстници за движението на тези млади марксисти се различават. „Те поставят другите преди себе си“, написа в интернет форум възторжен студент от Пекинския университет.

„Остави това. Аз съм маоист с леви убеждения и изобщо не ми харесват“, отбелязва друг студент. Но за повечето студенти в Пекинския университет правата на работниците и маоизмът са далечни понятия, посочва Ли, студент четвъртокурсник.

В крайна сметка проблемите на работниците, породили студентското движение, остават в сила и правителството трябва да ги реши, подчертава Чан.

*-Ева Сяо, Пак Ю, Ново поколение китайски марксисти предизвикват комунистическата партия, Франс прес, 30 ноември 2018, (текстът е копиран от e-vestnik.bg)

P.S. Младите китайски марксисти изглежда са забравили близката си история. Подобно на новите български маоисти, феновете на Че Гевара или социал-кариеристите от 44-то Народно събрание – Зарков, Симов, Ф. Попов, Божанков, Мирчев, Данчев, Търновалийски и т.н., които са забравили собствената ни трагична политическа история. Или се правят, че са я забравили…?

За младите хора, които случайно посетят този блог ще припомня китайските събития от преди 60-т години. Правя уточнението, че след като прочетох статията, останах с натрапчивото чувство за „déjà vu“,  за нещо „вече живяно“. Възможно е поколенията след мен да станат свидетели на повторение в историята на великата източна държава. Дали то ще се състои като фарс или трагедия – не ми е дадено да зная, пък и няма да доживея това.

А сега няколко исторически припомняния.

През май 1958 г., по време на закритата Втора сесия на 8-я конгрес на Китайската комунистическа партия, е провъзгласен новия курс на партията, резултат от победата на идеите на Мао Дзедун. Обявени са т.нар. „голям скок“ и „културна революция“. Основен постулат на последната е, че в процеса на строителството на социализма класовата борба се усилва. Обявен е „специфичния път“ на Китай при изграждането на социалистическото, а в последствие на комунистическото обществото – пълно отричане на стоково-паричните отношения, отсъствие на други форми на собственост освен държавната, замразяване на външноикономическите връзки на страната, публично съдене на политически, държавни и военни ръководители, обявени за „ревизионисти“ и „буржоазни остатъци“. Най-активни участници в провеждането на „културната революция“ са отрядите на хунвейбините („червени гвардейци“), съставени от студенти и ученици със собствени разбирания за марксизма. В резултат на това Китай изпада в дълбока икономическа криза. Когато през 1994 г. посетих Китай ми разказваха, че в ония години дневната хранителна дажба на населението е била 200 гр. ориз. Политиката на Мао Дзедун е продължена от съпругата му след смъртта му през 1976 г.

През 1978 г. Дън Сяопин сваля от власт съпругата на Мао Дзедун (тя и поддръжниците й са известни като „бандата на четиримата“), а 3-я пленум на ЦК на ККП обявява курс на социалистическа пазарна икономика, който съчетава елементи на двете системи – капиталистическата и социалистическата. Имах късмета да видя с очите си положителните резултати от този курс. Тогава научих много и за събитията на площад Тянънмън, но това е друга тема.

1994 г., Пекин, среша с началника на Медицинско управление на КНОА