НЯМА ДА МИ ОМРЪЗНЕ....

1 юли 1995 г. – понеделник

…

Младите репортерки не четат – те си записват на пресконференциите,  едно не чули, друго не разбрали, те информират според указанието на шефовете с

..Изобщо всичко се среща на нож, всяка промяна се отрича … (за реформите – бел. моя). 

..Още по-опасното е: все по-голямата мощ, която добива „четвъртата власт“ – медиите, които манипулират общественото мнение чрез едностранна информация, телевизионни коментари и преследват открито политически цели. Журналистиката не може да бъде осъждана; това се смята за посегателство над свободата на печата (а днес и над телевизиите и Интернет – бел. моя). Нейната безконтролна и безотговорна власт се упражнява все повече от „капиталисти“ (а днес не само и преди всичко не само от тях – бел. моя), които подкрепят или минират различни политически сили и които никак не се смущават да утвърждават неистини и клевети.

P.S. Няма да ми омръзне да публикувам цитати от книгата на Илчо Димитров, макар че мъдрите му слова май не достигат да нашенските„чугунени“ глави!