„……
29 юни
1995 г. - четвъртък
Жан - за промените в
ГУА (Главно управление на архивите – бел.моя); казах му, че съм приятел на
Стефан, но не бих реагирал, ако съм убеден, че промени се налагат; той и Гиргинов
си гледат работата, те са хора, които се приспособяват и
сега проявяват лоялност към управлението; Андрей Пантев*би дал повече популярност на учреждението, но
неговата сила не е администрацията – би
могла да му се предложи друга работа, щом
държи да е шеф (посочих Народната библиотека, Центъра за европеистика).
Изненадан бях като разбрах, че Андрей сам е поискал този пост – те със Стефан
са колеги от института, били са даже приятели външно създават впечатление за
нормални отношения, но следи от съперничество се чувствуват (на млади години - за жени; после - от Андрей, загдето Стефан е
умеел да бъде приятел с хора, Андрей се е стремял, но поради характера си не
е успявал). Разбрах, че ГУА строи
жилищен блок, в който Андрей се надява да получи апартамент…
….неприятен прием; после разправии, главно около изпита по
български език за езиковите гимназии тестова задача, ще ми се наложи да уволня
виновните.
…..церемония за
присъединяването към Колективния трудов на „Подкрепа“ и НУС (независимия
учителски синдикат) - лидерите им слагат подписите си, разбрали, че нищо не
губят…
…..Преди всяко
заседание на правителството става среща на министрите с журналисти. Обикновено
аз не съм им особено интересен …. Този път подраних, колеги още нямаше, та се
струпаха около мен – млади, хубави репортерки, гонещи нещо сензационно (говориш ли
по-сериозно – не те и разбират).
Една хубавелка ме пита: „Депутатите критикуват министрите, че не се срещат с
електората. Вие срещате ли се?“ Отговарям: „Често“. Тя продължава: „Радват ли
Ви се?“ Отговарям: „Главно жени са в училището. Как няма да се радват да се
срещат с такъв красив и умен мъж. Вие не ми ли се радвате?“ Нямаше какво да
каже освен: „Радвам Ви се“ при общия смях. В „Труд“ в уводна статия ме обявяват
за „отличник“ в кабинета (в подигравателен тон), поради бързината на
промените, но в насока към миналото, чрез които училището били превърнато в
„хибрид между манастирска килия и център за предказармена подготовка“.
30 юни 1995 г. - петък
Юнската заплата: 38 549
лв. (с добавката за прослужени години), удръжки - 9 хил. ДОД и 3-те хил. за
фонда „Детство“. Професорската заплата е към 15-16 хил.
(с докторската степен); на Бела пенсията - към 3 хил. (т.е.
моята брутна месечна заплата е
равна на нейната едногодишна пенсия). Почти всичко
изхарчваме ние двамата; спестяванията ни са
скромни; не правим едри покупки, но и не се лишаваме от нищо, което ни се ще (а
щенията ни са съвсем обикновени).
До Георги Първанов във
ВС на БСП изпратих писмено изложение с аргументи срещу промените в ГУА, в духа
на това, което приказвах при Жан. А в министерството се занимавам с уволнение -
на проф. Герганов, шеф на тестовия център, и една
инспекторка, на двама от регионални инспекторати -
последно предупреждение. Оказа се, че тестът на изпита за езиковите училища е съвсем объркан,
огромно е възмущението сред родители и в печата – срещу министерството, а и
срещу мен. Този път е оправдано, тъй като сгрешеният тест свидетелствува за
ниско управленско равнище, а и за склонност да се експериментира е децата в
такива решаващи моменти като конкурсните изпити.
В съобщението за печата не споменах имената на наказаните, но журналистите настояват – ТЕ ПЪК ЖАДУВАТ ЗА КРЪВ.
А аз не исках отговорността на
институцията (пък и моята) да се прикрие, като се насочи
яростта към преките виновници. …
В печатната база на
министерството (бивша печатница „Георги Димитров“) - удобни помещения, много добра
организация, директорът изглежда разумен – изобщо с удоволствие се запознах с
нея. Открих една заслуга на Николай
Василев** като министър - запазил я е по времето, когато всичко се придаваше
на приватизация; изглежда е имал лични сметки. Отново се сблъскат със силното
проникване на „Отворено общество“ в системата на министерството: директорката
на издателството на Соросовата фондация е в борда на директорите (тя е снаха на акад. Димитър Ангелов***;
синът му е направен от Николай Василев шеф на научния институт без да е
хабилитиран; боя се, че необходимостта да го отстраня, ще ми радвали
отношенията с бащата, когото ценя. Изобщо фамилията е лесно приспособяваща:
всички бяха в БКП добре поставени, сега всички са се интегрирали към новата
система; двамата племенници: Симеон е посланик в Париж, Ангел е председател на
СБЖ...)****. Разбрах, че книжарницата на „Отворено общество“ до пл. „Славейков“
е в помещение на министерството, предоставено пак от Николай. Наредих да се прекрати
договорът и се открие там книжарница за научна и учебна литература; сега
книгите се продават главно по тротоарите и малцина са продавачите, които биха
се заели с такава литература. …." (стр.235-237)
Картинките са от миналото, ама май ги има и днес? Знам ли?
Бележки:
*-професорът е известен телевизионен месия и моралист.
**-днес проф. Николай Василев е покойник,
син е на академик Кирил Василев (1918-2014), философ, АБПФК, партизанин и
политкомисар на Партизански отряд „Колю Шишманов“, който е в състава на Втора
родопска бригада „Васил Коларов“.
***-историк, роден през
1917 г., починал през декември 1995 г. Специализира византология в Мюнхен, син на професора по римско и гражданско право Симеон Ангелов. Доктор
по византийска история, от 1979 г. - академик.
****-убеден съм, че
някои от посетителите на блога ми ще се опитат да обвинят и мен в приспособенчество.
Де да беше така! Вероятно нямаше да ме принудят да си подам оставката на 50-т
годишна възраст, и след това да си вадя хляба почтено, като редови преподавател
с нормален годишен хорариум от часове,
даже и след преживения инсулт. Днес подобни обвинения към скромната ми
личност ще бъдат още по-абсурдни – получавам си месечната стипендия от НОИ, не
членувам в политически партии и не завися от нито една от тях.
