За да разберете защо съм поставил
това заглавие трябва да имате търпение да прочетете публикацията на г-жа Катя
КАРАГЯУРОВА и да стигнете до послеслова.
Катя Карагяурова, РАЗРУХАТА НА ВОЕННАТА МЕДИЦИНА
ПРОДЪЛЖАВА
Години след като Луджев
си отиде от поста министър на отбраната, станалата известна с неговото име
доктрина за военната медицина е на път да процъфти. Сега се носи слух, че
отново се поставя на дневен ред ВМА да стане централна военна болница. Това
значи тя да няма нужда от хабилитирани лица и да продължи профанизацията на
лечебното дело. Отново се появяват намерения част от военните болници да
станат поликлиники. Лесно се прави от болница поликлиника, но от поликлиника
болница трудно става, за това трябват поколения. Стилът на елементаризъм,
който наложи Луджев, за съжаление продължава до ден днешен.
Когато той дойде,
завари Военномедицинската академия като най-голямото болнично заведение на
Балканите с едни от най-опитните в страната лекари от всички специалности, с
много добра апаратура. Неговата цел беше да я съсипе и той се опита да. я
постигне. За щастие не успя. Сега други са на път да го сторят.
Тази болница е основана
още през 1891 г. от д-р Георги Золотович, опълченец и участник в боевете при
Шипка. Тогава с приказ на княз Фердинанд тя е започнала от нищо, била е със
100-тина легла, за да стане през 1989 г. академия. Да се развие така не е нечия
случайна приумица, а резултат от целенасочено развитие.
През 1990 г. и 1991 г.
обаче започнаха много сериозни опити тя да бъде ликвидирана. Логиката беше, че
се развали Медицинската академия, защото е мастодонт и гигант от съветски тип,
значи не трябва да има и ВМА. За Луджев, който дойде с нови, неясно откъде
извиращи идеи, военнопромишленият комплекс беше излишен. Това смяташе и за
военната медицина. Предвиждаше да развали военните болници в страната и да ги
превърне в поликлиники, а ВМА в обикновена централна болница.
На неговите възгледи тогавашният
началник на ВМА генерал проф. д-р Григор Мечков отвърна по достоен I начин. Той просто отказа да стане съучастник в
развалянето
на академията. В историята д-р Золотович е запазил име на създател и не исках
до неговия голям портрет да стои моят малък на разрушител, казал генералът. На
него му е бил връчен списък от 125 изявени специалисти, висококвалифицирани
лекари, хабилитирани лица, които той да уволни, защото са навършили
пенсионната възраст 50 години според военните закони. Проф. Мечков не е бил
съгласен и така станал неудобен за провеждането на Луджевата стратегия. Друг
трябваше да го смени. Четири дни доц. Стоян Тонев, приближен на военния
министър, изпълняваше длъжността началник на академията, докато стане ясно, че
докторът със специалност кожни болести няма, да може да се справи. Оттогава
обаче неговите мераци да оглави академията не са стихнали. За съжаление сега
пак неговото име се спряга като човек, удобен да довърши започнатото по времето
на Луджев.
По времето на проф. Мечков в академията
се подготвя програма за развитие на военната медицина. Поставена е задачата
да се развие една наистина уникална на Балканите болница, за да придобие
действително голямо значение за българските условия и да има и международни
контакти. Съображенията тогава са, че гражданското здравеопазване започва
постепенно да се разрушава. Появява се необходимостта от структура, която да
доведе до регенерация
на другите здравни структури. Направената през 1990 г. програма е подкрепена
от президента Желев и министър-председателя Луканов. Нейното изпълнение
започва, като ВМА минава на собствен бюджет и на директно подчинение на
министъра. Тя формира научен съвет, както подобава на всяко висше учебно заведение.
Преустройва се правителствената болница в клинична база „Лозенец“, за да служи
общо на българската нация, а не само на определена категория хора, като се
запазва само една малка част, обслужваща определени високопоставени политически
лица.
Тогавашното ръководство
на ВМА отвори военната медицина за нуждите на страната. Първо, защото военните
специалисти се изграждат в мирно време и второ, защото военната медицина е
наука, която не може да се ограничава и капсулира само в обслужване на военните.
Защото във войската патологията е малка, болестите не са много. Без лечението
на хиляди пациенти не биха се изградили като големи специалисти такива военни
медици и личностни феномени като Викторов, Копчев, Кръстинов, Савов. Те са не
само лица от военната медицина, а истински национален медицински капитал.
Така ВМА пое ангажименти към гражданската спешна медицинска помощ, тъй като тя
и военната медицина са първи братовчеди. В нея започнаха да се обучават в
лечението на заболявания, които са аналог на военновременните - токсикологията,
радиологията. Там се занимават с последиците от Чернобил, с масови аварии и
бедствия. Във ВМА трябваше да се въведе за първи път у нас трансплантацията на
костен мозък. Апаратурата за нея обаче и досега стои в мазето.
Според новия правилник на ВМА при право
на вето на военния министър и началника на Генералния щаб изборът за началник
на академията се провежда тайно, както и за неговите заместници, за шефове на
катедри и шефове на клиники, т. е. въвежда се това, което е традиция за всички
висши учебни заведения, Този правилник министър Луджев сам, еднолично промени,
като анулира изборността на ръководството. След това издаде заповед за смяната
му без всякакви обяснения защо и как. Нещо повече. Тогавашният началник на ГЩ Любен
Петров се е противопоставял категорично на промяната, но въпросът се прокарва
през МС, който приема решението, и ръководството е махнато. Четиридневното
турне на доц. Тонев като началник на академията претърпява провал. Наследява
го токсикологът доц. Никола Александров. Той започна масово уволнение и
съкращение на военни лекари и така изпълни задачата си. За нея той бързо бе
възнаграден с генералски пагон. Следващата крачка за разбиване на военната
медицина беше поставянето за началник на медицинското управление на армията
на всеизвестния здравен корифей д-р Танчо Гугалов. Под диктовката на Луджев той
я доведе до окаяно състояние. В резултат на неговите мероприятия сега повече от половината от
частите в армията въобще нямат лекари или някакво лице, което здравно да ги обслужва.
През последните две години има опити за
връщане към програмата за развитие на военната медицина от 1990-1992 г.
Печалното обаче е, че почти нищо не се променя.
Жалко е, че дори и ръководните
военни среди сега не са наясно каква военна медицина искат - само като
осигуряване на войските в мирно и военно време или като вид наука, която си
има свои вид наука, която си има свои правила, свои организационни възможности
и неща, които винаги биха могли да се прелеят в гражданската медицина. У нас
трябва веднъж завинаги да се реши - национална военна медицина ли ще се прави
или чисто ведомствена. Ако бъде национална, трябва да е обща с тази на МВР, на
Транспортни войски, на ГУСВ, с общи задачи, с пълно отваряне към гражданската
медицина, с тези горещи точки, които са специфични за военната медицина -
спешност, осигуряване на запасното войнство и т. н. Ако ще е чисто ведомствена,
само за действащите части, тогава няма нужда нито от 11 военни болници, нито
от МВР болница, нито от ВМА.
ПОСЛЕСЛОВ
Каква е целта на
публикацията на Карагяурова И КОЙ Е ПОРЪЧИТЕЛЯ не ми стана ясно нито тогава, нито сега, 22 години
по-късно. Въпреки това си позволявам да споделя някои факти и мисли.
1.Каква е съдбата на
героите от публикацията на 6 март 1996 г.?
-Димитър Луджев е аут
от активната политика след падането на кабинета Беров, в чието създаване е
бабувал;
-Танчо Гугалов не е
нито здравен министър, нито началник на Медицинско управление (началник на
управлението е моя милост, назначен с указ на президента Желев, обявен с
МЗ № К-350 от 05.09.12995 г.) и се подвизава
като невролог в бившата Правителствена болница;
-Стоян Тонев (Бог да го
прости) временно се е кротнал като началник на Кожна клиника на ВМА. Времето му за шеф на академията ще дойде почти
девет години по-късно;
-Никола Александров
вече не е шеф на ВМА. През зимата на 1994 г. е сменен от полковник Милан Петров.
Смяната е твърде любопитна и ще си позволя да разкажа някои неща. Не зная дали
армейски генерал Любен Петров е бил против освобождаването на професор Мечков,
но съм свидетел, че не беше съгласен с
освобождаването на Александров и с начина, по който се назначаваше новия
началник на ВМА (по това време бях ВРИД началник на Медицинско управление –
Заповед на Началника на ГЩ № ОК 023 от 25.01.1993 г.). Инициативата за смяната
в ръководството на академията най-вероятно принадлежеше на кръгове от БСП, които
задкулисно подкрепяха и командваха правителството на Любен Беров и сред които
Петров имаше връзки. Назначаването на новия
началник обаче се извърши в грубо нарушение на чл.13, подточка „г“ от
действащия Закон за всеобщата военна служба в Република България (отменен с
§ 14, т.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България - ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г., в
сила от 28.02 1996 г.). И то от военен
министър юрист. В съответствие с цитирания член, Милан Петров трябваше да
бъде назначен с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на
отбраната (длъжността на началника на ВМА се приравняваше на командир на
корпус), но Валентин Александров (Бог да го прости) го назначи със своя заповед;
-Викторов, Копчев,
Кръстинов, Савов както и самият Мечков са пенсионери. За тях и за други
военномедицински генерали „професионалисти“ мога да разкажа доста интересни
неща, но ще се въздържа, защото са
покойници. Ще спомена само, че моя близка беше диагностицирана от един от тях,
след което се наложи нов преглед при проф. Гайдарски и последваща успешна
операция, която извърши.
Посочените личности, с изключение на Милан Петров, едва ли
биха имали интерес от подобна публикация.
2.През март 1996 г.
министър на отбраната е Димитър Павлов, а началник на Генералния щаб на
Българската армия е Цветан Тотомиров, които по мое мнение също нямат интерес от подобни писаници.
3.Материалът на
Карагяурова е пълен с лъжи. Никола
Александров не е възнаграждаван „с генералски пагон“ заради уволнението на
Мечков. След „генералския звездопад сред военните лекари“ по повод успешната
операция на простата на Т. Живков, всички началници на Висшия военномедицински
институт, предшественик на ВМА, ставаха генерали (защо Милан не стана не зная,
макар и да имам своите подозрения). Александров не е разбивал
военномедицинската служба. Нито пък Танчо Гугалов. Последният и да искаше,
нямаше как да го направи. И т.нар. от Карагяурова „окаяно състояние… В
резултат на неговите мероприятия сега повече от половината от
частите в армията въобще нямат лекари или някакво лице, което здравно да ги обслужва“
нито е вярно, нито е приумица на Луджев, още по-малко пък е изпълнено от
Гугалов.
4.Плачът в края на статията, цитирам:
„…. Жалко
е, че дори и ръководните военни среди сега не са наясно каква военна
медицина искат - само като осигуряване на войските в мирно и военно време или
като вид наука, която си има свои правила, свои организационни възможности и
неща, които винаги биха могли да се прелеят в гражданската медицина….“ е лицемерен! По това време имаше
достатъчно военно-медицински специалисти и то на ръководни позиции (прочетете
докладната ми до министър Павлов и генерал Тотомиров, публикувах я в блога си и във Facebook на 29.09.), които бяха наясно какво
трябваше да се прави. Само че те не работеха във Военномедицинска академия.
А „ръководните военни среди“ май повече
бяха загрижени как да лекуват родата им в софийската военна болница или да
устроят децата си на работа…..
За да не бъда обвинен в пристрастие по
разсъжденията ще цитирам доклад от 1995 г., в чието написване нямам пръст: „….
Тема М: РОЛЯ НА ДРУГИТЕ МИНИСТРЕСТВА, КОИТО СА ВКЛЮЧЕНИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.
Ролята на Министерствата на вътрешните работи, на отбраната и на транспорта в
здравеопазването беше описана в §2.3. Отделният им статут беше характеризиран
като тясно място в глава 4. Проектът за стратегия „Здраве за България“ не
дискутира тази тема. Вариант М 1: сегашната роля на Министерството на
отбраната, на транспорта и на вътрешните работи ще продължи Предимства: *няма нужда да се взема
решение, *няма опозиция…Недостатъци:
*препятствие за цялостна политика, *препятствие за мениджмънт на системата… Вариант
М 2: ролята на тези министерство ще бъде намалена Предимства: *по-голяма прозрачност в системата, *акцент на
основната роля на тези министерство, т.е. развитие и поддържане на квалификация
за лечение на произшествия на бойното поле и т.н. Недостатъци:*опозиция, * проблем за координация между тези министерства…“(„Mениджърски
аспекти на реформата в здравеопазването в България“, „TNO Prevention &
Health“, превод на български:
Елисавета НЕНЧЕВА, ноември 1995, стр.69-70). Апропо, по това време ВМА харчи
2,52% от общите средства на Р България за дравеопазване.
Заключение
Не е важно дали сте
разбрали чия поръчка е изпълнила Катя Карагяурова. Важното е, че ВМА си е жива
и здрава, въпреки черните й прокоби. И че 10% от числеността на иначе
опосканата ни армия работи там. Унищожено е Медицинско управление на армията, ама то не
е нужно, щом си имаме академия. Нищо че тази управленска система е уникална в
НАТО. Май и не само там.
Прав е Ахмед Доган.
Най-добре е и баницата и ножа да са в едни и същи ръце. По-добре се разпределят
парчетата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар