НОВА КНИГА НА ТАЛЕБ....

Нассим Николас Талеб, „Рискуя собственной шкурой. Скрытая асимметрия повседневной жизни“ © Издание на русском языке, оформление. ООО «Издательская Группа «Азбука-Аттикус», 2018, КоЛибри®

 Въведение

Тази книга може да се чете самостоятелно. Едновременно с това тя е част от цикъла Incerto („Неизвестното), който обединява: а) практическо обсъждане, б) философски истории и в) научни и аналитични коментари по проблемите на случайността, свързана с това как живеем, ядем, спим, спорим, сражаваме се, дружим, работим, развличаме се, и правим избор в условията на неопределеност. Цикълът Incerto – това е четене, достъпно за широкия читател, но не си струва да се заблуждаваме: това е есе, а не четиво за популяризиране на някакви други, къде по-скучни трудове.

Книгата разказва за четири проблема, които по същество са един: а) неопределеността и достоверността на знанията  (практически и научни – меж­ду тях има разлика); б) симетрията в отношенията между хората: честност, справедливост, отговорност и взаимна полза; в) разпределение на информацията при взаимодействие и г) рационалност в сложните  системи и реалния свят.

 Това, че  четирите теми не могат да се разглеждат отделно, става пределно ясно когато изложите на риск собствената си кожа. Да рискувате на собствената си кожа е необходимо не само, за бъдете честен, финансово успешен или да управлявате риска, а за да разберете света.

На първо  място става дума за това, че трябва да се идентифицират и филтрират безсмислиците (глупостите), или иначе казано да се разграничи теорията от практиката, истинската от повърхностната компетентност и „учената“ общност (в лошия смисъл на думата) от реалния свят. Както би казал Йоги Бера [1] – за „учената“ общност няма разлика между нея и реалния свят, но за реалния свят – има.

На второ място става дума за деформиране на симетрията и взаимодействието в живота: за да получите предимство, вие сте длъжен да рискувате и да не принуждавате другите да плащат за вашите грешки. Ако прехвърляте собствения си риск върху другите, от което те страдат, сте длъжен да платите за това. Вие трябва да се отнасяте с другите така, както бихте искали да де отнасят с Вас; аналогично вие трябва да разпределяте отговорностите честно и справедливо. Ако вие сте споделили определено мнение и някой се е съобразил с него, Вие сте длъжен от морална гледна точка да понесете и последствията от това. Ако споделяте собствени икономически възгледи: не ми говорете, че „мислите“, простичко ми кажете какви ценни книжа има във вашия портфейл.

На трето място, книгата е предназначена да разкаже за това как трябва да споделяш с останалите информацията,  която притежаваш – например какво трябва Ви каже (или да не Ви каже) продавачът на употребявани автомобили, за колата, за която Вие сте готов да похарчите голяма част от спестяванията си.

На четвърто място, книгата е посветена на рационализма и проверката на времето. Рационалността в реалния свят не е това, което има смисъл за журналиста от   The New Yorker или психолога, използващ наивни модели от първи ред. Това е явление много по-дълбоко, свързано с вашето оцеляване.

Не бъркайте понятието „рискуване на собствената кожа“, използвано в тази книга, с проблема за мотивацията, с участието в разпределението на печалбата, така както го разбират във финансовия свят. Не. Думата е за симетрията; ние говорим по-скоро за участие в загубите, за това как да платим глобите, когато нещо не е както трябва. Тази идея съединява такива феномени като мотивация, покупка на автомобил втора ръка, етиката, теорията за договорите, обучението/ученето (реалния живот срещу „ученото“ общество, категоричния императив на Кант, кметската власт, науката за рисковете, контактът  на интелектуалците с реалността, подотчетността на бюрократите, вероятността за социална справедливост, теорията на вероятностите, търговците на безсмислици, теологията… На това ще спра. Аспектите на „рискуването на собствената кожа“ не са толкова видими.

По-точното заглавие на книгата (макар и не толкова сполучливо) би било: „Неочевидните аспекти на риска на собствената кожа: скритите асиметрии и техните последствия“.

Не обичам книги, които разказват за очевидното.

Обичам книги, които ме учудват. В съответствие с принципа за взаимната изгода в стила на „рискувай собствената си кожа“, аз не ви каня в скучното и предсказуемо пространство на университетските лекции, аз ви каня на  пътешествие, което би харесало на мен самия.

По тази причина съм избрал и структурата на книгата.

Вероятно ще ви стигнат 60-т страници, за да схванете доминирането и всеобхватността на принципа за „рискуване на собствената кожа“ (принципа на симетрията). Никога обаче не се впускайте в твърде подробни обяснения защо нещо е по-важно от важното: безкрайното обосноваване на принципа може само да го обезцени.

Маршрутът на книгата не е скучен, защото ние ще се съсредоточим върху удивителното използване на принципа (прикриване на асиметрията, което не се вижда веднага), а също така и на по-малко очевидните последствия: част от тях е твърде неприятна, друга – неочаквано полезна. Разбирайки как работи принципа „рискуване на собствената кожа“ ние ще разберем и сериозната загадка, скрита под матрицата на реалността.

Например.

Как става така, че максимално противни малцинства управляват света и му (ни) налагат собствените си вкусове? Как универсализмът унищожава тези хора, на които е призван да помогне? Защо днес робите са повече, отколкото по времето на Рим? Защо хирурзите не изглеждат като хирурзи? Защо християнските богослови не се уморяват да настояват, че Христос има човешка природа, която по необходимост се различава от божествената? Как историците ни побъркват, когато говорят за войната, но не и за мира? Защо евтините сигнали (без грам риск) ва винаги неуспешни и в икономиката и религията? Защо кандидатите за политически постове с явни недостатъци ни се струват по-подходящи отколкото бюрократи с безупречни препоръки? Защо боготворим Ханибал? По каква причина фирмите „изгарят“, когато наемат професионални мениджъри, които искрено искат да им бъдат полезни? Защо при едни народи езичеството е по-симетрично, отколкото при други? Каква външна политика трябва да се води? Защо благотворителните организации могат да получават пари само ако действат с висока дистрибутивност? Защо гените и езиците се разпространяват по различен начин? Защо е важен размера на общността (с увеличаването на общността на рибарите се увеличават скандалите, а не приятелството)? Защо бихейвиористката икономика няма нищо общо с поведението на индивидите, а пазарите имат малко допирни точки  с предразсъдъците на участващите в тях? Защо рационалността е равна само и единствено на оцеляването? Каква основната логика на поемане на риска.

На мен като на автор ми се струва, че „рискуването на собствената кожа“, което в най-голяма степен засяга справедливостта, честта и саможертвата. Ако принципът се приеме като правило, това ще доведе до смекчаване на ефектите, родени от цивилизацията и свързани с  разминаването между: думите и делата; теорията и практиката; компетентността и шарлатанството, конкретното и абстрактното; честта и репутацията; етиката и законността;; истинското и повърхностното; търговците и бюрократите; предприемачите и администраторите; силата и показността; Ковънтри и Брюксел; Омаха и Вашингтон; хората и икономистите; авторите и редакторите; бихевиористката икономика и поведението на индивида; учеността и учените общества; демокрацията и властта; науката и сциентологията; политиката и политиците; любовта и парите; Катон Старши и Обама; духът и буквоядството; качеството и рекламата, и най-важното – между колектива и индивида.

 Но за начало ще свържем някои от изброените по-горе точки с два литературни портрета, за да усети читателя, че нашата идея излиза извън границите на категориите.

…..  

Митът за Антей и Херакъл

Антей бил гигант или по-скоро полугигант, дете на Гея – богиня на Земята  и Посейдон – бог на морето. Антей много обичал да се бори и да притиска  противниците си към земята и там  да ги убива. Това зловещо хоби било израз на синовна почит.  Той замислял да построи храм в чест на баща си, използвайки за строителен материал черепите на своите жертви. Всички смятали Антей за непобедим, но в случая имало една уловка. Той черпел своите сили чрез физически контакт с майка си – Земята. Губейки тоя контакт, той изгубвал и силата си. Херакъл, извършвайки 12 подвига (според една от версиите на митологията), получил за „домашно“ да победи Антей. Той успял да го откъсне от земята, и докато стъпалата на гиганта били откъснати от майка му го унищожил.

От тази приказка можем да си направим извода, че подобно на Антей, ние не сме в състояние да разкъсаме връзката между знанието и земята. На практика нищо не бива да се откъсва от връзката със земята. А връзката с нея се осъществява чрез „рискуване на собствената кожа”. Рискувайки я, ние се учим и правим открития – това гърците наричат „учи се чрез болка”, метод, който е добре познат на майките на малките деца. В „Античупливост” аз вече доказах, че много от нещата, които се приемат за изобретения на университетите са резултат от приспособяването и по-късно са узаконени чрез една или друга формализация. Знанията, които ние получаваме чрез приспособяването/адаптирането, чрез методът на пробата и грешката, чрез опитът, натрупан с времето, иначе казано чрез контактът си със земята, са много по-добри от знанията, получени чрез разсъждения.

Бележки:

1. Лорънс Питър Бера (1925-2015) – американски бейзболист и бейзболен мениджър от италиански произход, известен с нестандартното си мислене и нетривиалните си, афористични изказвания.