Вчера публикувах коментар за военните реформи
на Ердоан (от приятел съм чувал, че така трябва да се произнася
фамилията на турския президент) с оценка, макар и доста рязка за направеното в България в тази посока.
Служил съм десет години под прякото
ръководство на Началника на Генералния щаб на Българската армия и мисля, че
имам право да дам оценка инициативата на Николай Цонев. Господинът без особена нужда
написа нов Закон за отбраната и въоръжените сили и чрез създаване на „интегрирано”
Министерство на отбраната ОБЕЗЛИЧИ най-висшия български военен. Нещо, което не
си позволи даже Димитър Луджев, първият цивилен военен министър след 1989 г. Имам право и защото си спомням как през 2012 г. четиризвездния генерал С.С. (днес депутат от ДПС), вървеше
като „пале” след един зам.-министър на отбраната – полковник от резерва.
В otbrana.alle.bg
получих
два отрицателни коментара – от г-н Георги Димитров, когото не познавам и от Валери Молхов –
син на покойния генерал Яко Молхов.
По повод коментарите ще кажа, че не моя милост (аз само критикувам), а един
друг военен, при това висш офицер, разреши най-грозният
и позорен (поне според мен) арест
от цивилни гарги на запасния офицер и единствения достоен бивш военен министър Цонев.
А май бяха приятели?! Защо нямам спомен от публичните протести по този повод от господата Димитров и Молхов?!
Г-н Димитров, няма да спра да критикувам! Независимо
дали „ме уважавате” или не и дали харесвате написаното! И не съм
изкукал, както се опитвате да намекнете с текста си за „разголените каки”!
Г-н Молхов, за Ньойският съм писал достатъчно
и пак ще пиша когато му дойде реда!
Анадънму, господа?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар