В
сайта „Либерален преглед” на Златко Енев прочетох статията на
Десните
също не изоставаха в култивиране на силни лидери. Те се отнасяха с нежност и безкрайна
снизходителност към Франциско Франко, Антонио Салазар и към множеството
южноамерикански диктатори само защото бяха антикомунисти. Това трябва да го
помним по причина, че либералната демокрация – разделение на властите, избори,
свобода на медиите, постоянно разширяване на правата на личността, зачитане на
правата на малцинствата не е възникнала самопроизволно. Либералният режим, позна
в повечето западни страни е резултат от дълга и бавна еволюция. През 90-те
години на миналия век, след края на студената война никой не си позволи да
превъзнася модела на „великия вожд”, да одобрява пожизненото президентство в
името на ефективността и стабилността и други авторитарни лицемерия.
Изглежда
сме се заблуждавали. Либералната демокрация върви по пътя на регресията. Породата
„силен лидер”, която смятахме че е почти умряла, се възражда отново. Портретите
на автократите от Си Дзинпин до Владимир Путин са на първите страници на
вестници и списания като най-могъщите хора в света… Светът преживява криза
демокрацията.
С
падането на Берлинската стена, Западът реши, че е спечелил Студената
война, че капитализмът е победил
социализма и, че либералната демокрация по западен образец е победила
диктаторските режими от съветски тип. В по-кратък или по-дълъг срок либералната
демокрация, като най-хуманен и ефективен политически режим трябваше да възцари
навсякъде …
Забравяше
се, че СССР се разруши отвътре, подкопан от собствената си икономическа
несъстоятелност, социална нищета и диктатура на управляващото съсловие.
Забравяше се, че Западът, под марката „борба с комунизма”, поддържаше дружески
отношения с най-лошите автократи на епохата….
Глобализацията
значително съкрати различията между страните, между Севера и Юга, но навсякъде
задълбочи неравенството, което е във вреда на демокрацията…
Интернационализация
на начина на живот активизира национализма. Той се нуждае от враг, който да
хвърлят на тълпата: „Брюксел, имигрантите, падение на нравите..” Това е „демокрацията”,
която днес се практикува в Унгария и Полша…
Решихме,
че с падането на Берлинската стена дойде и края на идеологическите баталии и сгрешихме…(край на цитата)”
Аз
не зная дали
Не
зная дали Москва, Пекин или Будапеща ще успеят в кампанията си за отричане на
универсалните права на човека и да легитимират автокрацията.
Не
съм врачка.
Сетих
се обаче, че през 1916 г. в Цюрих Ленин пише през популярния очерк „Империали́зм, как вы́сшая ста́дия
капитали́зма”.
В последвалите 100 години капитализма не изчезна!
Дали ще изчезне либералната демокрация и какво ще я
замени?
Може
би трябва да питаме НОСТРАДАМУС?
Няма коментари:
Публикуване на коментар