ОТБРАНИТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ…НА ГОЛ ТУМБАК!

На писаницата на Г.Цв. (на малката снимка вляво) в електронното издание на „Дневник” попаднах с два дни закъснение.

Началото й звучеше силно и стряскащо:

„България е вероятно единствената страна в Европа, която не възприема сериозно необходимостта да има отбранителна политика. След края на Косовската криза, гражданската война в Македония и приемането на страната ни в НАТО, България заживя в безгрижие за военната си сигурност. След 2001 г. нито едно редовно българско правителство не е проявявало задълбочен интерес към развитието на отбранителните способности. ….. Добилите популярност „нови заплахи” – икономически, социални, демографски, екологични и други невоенни кризи, ни накараха да забравим, че трябва да сме благодарни за мира и да не забравяме, че той не ни е даден по право (уважаеми авторе, мирът в  България и в Европа съществува от 1945 г.насам, не е наша заслуга и се дължи на страха на ядрените свърхсили, че в Третата световна няма да има „завоеватели” и  „завоюване”, а само човешки скелети върху обезлюдената Земя. Иначе по същото това време светът никога не е бил изцяло мирен –  справка Близкия Изток, Африка, Азия … Само дето и до края на статията не ми стана ясно за какъв „немирен” период на Балканите трябва да се готвим – бел.моя)”.

Ще ви спестя значителна част от текста и ще цитирам края на писаницата на Г.Цв. Тя също звучи силно, стряскащо и дълбоко песимистично, цитирам: „…Наистина ли България не може да си позволи силна отбрана?  България може да си позволи адекватна отбрана, без да затруднява нормалното функциониране на икономиката и обществото. „Адекватна отбрана” означава заделянето на 2-2,5% от БВП за отбрана и поддържането на до 30 хиляди военнослужещи на активна военна служба. Ако при БВП от 66 млрд. лева и публични разходи от 25 млрд. лева, България отделя над 1,5 млрд. лева за отбрана през 2008 г., то няма причина сега подобни суми да са „непосилни”, при БВП от около 100 млрд. лева и публични разходи от около 35 млрд. Очевидно не става въпрос за липса на възможности, а за липса на политическа воля. Вярно е, че в дългосрочен план тези разходи може да са по-полезни, ако бъдат насочени в здравеопазване, образование, социална сфера или да позволят намаляване на данъчната тежест. Но ключовата дума е „дългосрочен”. А ние сме изправени пред реални и непосредствени заплахи. Ако съумеем да изградим капацитет за реакция, ние можем да избираме дали и как да се намесим в условията на криза. Ако нямаме подобен капацитет – можем да стоим и да наблюдаваме как течението ни отнася. И да се надяваме на помощ „свише” (край на цитата).

Освен първият въпрос към автора (за съдържанието на „немирния” период на Балканите), искам да го попитам още:

1.Какво означава „силна” и „адекватна отбрана” и срещу кого ще се отбраняваме на Балканите?

2.Кои са реалните и непосредствени заплахи срещу България – същност, произход и възможни отговори (военни, политически)?

3.Какъв „капацитет за реакция” трябва да изградим – за защита на суверенитета на страната (от кого?), за участие в операции на ООН (мироналагащи, мироподдържащи), за участие в операции на НАТО за следкризисно (евфемизъм – бел.моя) възстановяване (когато някой друг е забъркал кашата – Ирак след двете войни, Афганистан, а защо не и Сирия след време би). А може би за операции, за които моя милост на е чувал?

4.Въоръжени сили с численост от 30 хил. военнослужещи на „активна служба” (има ли пасивна служба?)  какъв капацитет за реакция осигуряват?

5.Какви „способности” сме постигнали през 2008 г., когато за отбрана са заделени 1,5 млрд.лева?

6.Достатъчен ли е финансов ресурс от 2-2,5% от БВП за  осигуряване на военнослужещите (заплати, битово устройване и т.н.), превъоръжаване и поддържане на резерв от личен състав, въоръжение и бона техника? 

Писаницата на Г. Цв. ми напомни за заканата на военния министър на южната ни комшийка от 25 март (посветил съм й специален пост във Facebook). За нещо като „адекватна” военна сигурност, за нещо като „на гол корем чифте пищови”, за нещо като „лаф да става”…..

Писаницата е причина да направя едно революционно предложение:

„Време е да се ДЕПАРТИЗИРАТ и ГРАЖДАНСКИТЕ ЛИЦА в Министерството на отбраната (изключвам министъра и политическия му кабинет), структурите подчинени на министъра и Българската армия. Както и да им се забрани да участват в НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, без значение дали са АТЛАНТИЧЕСКИ или ЕВРАЗИЙСКИ!!

А ПЪК ТЕЗИ ДЕТО НЕ ИСКАТ, ДА ВЪРВЯТ ДА СИ ВАДЯТ ХЛЯБА НА ДРУГО МЯСТО!!

А иначе към г-н Цветков – НИЩО ЛИЧНО!