Според
Михаил Барятински (руски историк и
писател с интереси към Втората световна война, бел.моя) историята
съществува като минимум в две
разновидности.
„Едната – пише той
- за тесен кръг състоящ се от професионални учени-историци и добре подготвени любители,
другата – за широките народни маси. Тази втората история представлява нещо като
скелет от истински исторически факти, обвити с плътта на митове и легенди. При
това първата история по правило е интересна за малцина, тъй като е достатъчно
скучна, кървава, мръсна и изцяло лишена от патетика. Втората история е много
по-забавна, тъй като разказва за
събитията не в този вид, в който са били, а по-скоро в този, в който са могли
да бъдат или в който ги виждат историците и властта, която им плаща заплатите”.
Всъщност, гледната точка на властта към историческите събития е определяща,
поради което при смяната на властта народът научава толкова много за събитията
от скорошното, а понякога и отдавнашното минало. По причината на постоянна
промяна в интерпретирането на тези или онези исторически събития тази най-политизираната от всички науки
е получила обидното прозвище „Проститутката”.*
Още по-кратък, но
точен е афоризмът на генерал-лейтенант Леонид Шебаршин (ръководител на съветското външно разузнаване в периода 1989-1991 г., и
изпълняващ длъжността председател на
КГБ от 22 до 23.08.1991 г. – по време на
опита за преврат в СССР, бел. моя).
„Историята
е вторична суровина на политиката”.
Дали ще я наречем „проститутка” или „вторична суровина”, историята е създателка на нашите собствени исторически
митове за миналото – от ранна детска
възраст до смъртта ни.
Няма да коментирам митовете, които битуват в моята
глава и в главите на хората над 65-т годишна възраст (по данни от преброяването
през 2011 г. – 1 690 744 души).
Тези митове, за съжаление са в основата на
онова, което се случва днес в татковината ни.
Оказва се, че те са ни по-скъпи от Платон,
както се казва в една древна сентенция.
Не зная дали нашите митове ще изчезнат с преселването ни в по-добрия свят. По точно - съмнявам се!**
*-Цитатите на
Барятински и Шебаршин са от статията на Иван Д. Стоянов в сайта Librev.com от 2017 г. – Ролята
на „историята“ в българската история (Дискусии).
**-Прочетете статията на Иван Д. Стоянов и коментарите към нея на посочения по-горе адрес. Добре е да си сложите антимитологични очила. Ако желаете....
Няма коментари:
Публикуване на коментар