Свалянето на властта чрез преврат без военна
сила има своята анатомия и физиология (на снимката Джийн Шарп, автор на теорията).
Към анатомията отнасяме:
1.Намиране на проблем/проблеми;
2.Наличие на способни режисьори;
3.Политически
демагози, които обещават веднага да решат проблема/проблемите;
4.Граждани, готови да
подкрепят демагозите и
5.„Приятелски” (могат
да бъдат и купени) средства за масова информация.
Проблемите биват
истински или мними. Истинските се коренят в присъщите за всяко общество
икономическо и социално неравенство, престъпност, корупция, лошо управление
като резултат от чиновническа глупост и т.н. Ако няма проблеми те трябва да
бъдат измислени.
За протестите са
необходими режисьори. Наши или чужди. И винаги задкулисни.
Свалянето на властта
без военна сила е невъзможно без наличието на политически демагози, които да
обещават веднага да решат проблемите. Не е задължително да си изпълнят
обещанията, когато постигнат мисията на режисьорите. Демагозите трябва да бъдат
харизматични, амбициозни, безпринципни и продажни.
Свалянето не може да
се случи, ако липсват граждани, готови да подкрепят демагозите. Техният
социален състав зависи от действителния или мнимия проблем. В някои случаи това
могат да бъдат обществени „маргинали” – бедни пенсионери, бездомници, скитници,
клошари, анархисти или мизантропи по рождение, неудачници или хора, озлобени на
целия свят. В други случаи са хора от средната класа или т.нар. „креакласи” (от
английски Creative - творчески, градивен, съзидателен и Class – социална група,
класа). Сред представителите на „креакласи”-те са хора на изкуството, студенти,
специалисти по маркетинг, учени и инженери, специалисти по връзки с
обществеността. Те са люде на знанието, мислят творчески, а част от тях са
способни да вземат нестандартни решения. „Креакласи”-те притежават силно
развито чувството за индивидуалност и лична свобода. Групата им най-често е
материално осигурена, а средната възраст на членовете е от 20 до 45 години.
Имат самочувствието, че са единствените, които могат да задават дневния ред на
обществото - политически, икономически или морален. И че могат да формират
общественото мнение и да бъдат пример за подражание. Съставът на гражданите,
готови да подкрепят демагозите, може да бъде комбинация от горните две групи.
„Приятелските” (или
купените) средства за масова информация трябва да бъдат с национално покритие.
А ако не е възможно, е желателно да достигат до възможно най-голяма зрителска,
слушателска и читателска аудитория. И поне по няколко пъти дневно. Те трябва да
хиперболизират проблема/ите и да създадат "правилен" образ на
демагозите. За целта се използват платени клакьори - журналисти, политолози и
социолози.Могат да се използват и подбрани „креакласи”, най-често от
артистичната бохема..
Физиологията на
ненасилствените преврати се състои от шест фази**:
1. „Иницииране на
преврата” – Изваждат се проблема/ите. Те трябва да бъдат или да изглеждат
скандални и да предизвикват справедливо обществено възмущение;
2. „Подпалване на
преврата” – Появяват се демагозите и започват митинги. Митингите рядко са само
спонтанни. Брандът на митингите е кратък и прост – например „Долу.......”,
„Мафия” и др.. Ако има няколко бранда, единият трябва да доминира. Средствата
за масова информация подгряват аудиторията. Цялата или тази, до която имат
достъп;
3. „Окупация на
улици/ площади или и на двете”. Могат да бъдат спонтанни, но най-често са
платени. Важно е да предизвикат правителството и органите на реда. Ако може към
насилствени действия. Средствата за масова информация масово „дезинформират”.
За размерите на окупацията и за исканията на гражданите;
4. „Падане на сакралната
жертва”. Властта не издържа на предизвикателствата. Превратът се окървавява,
което не означава, че трябва да има жертви в прекия смисъл на думата.
Достатъчно са няколко посинени физиономии или пукнати глави.
5. „Оставка на
правителството”. Управляващите се разкайват за използваната сили/ допуснатите
грешки и подават оставка.
6. „Избори”.
*-материалът е по
Джийн Шарп;
**-фази 3 и 4 не са
задължителни! Българският опит го доказва.
P.S. Вероятно текстът
е публикуван. Повторната публикация в блога ми е от гледна точка на актуалната
политическа обстановка в страната.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар