Пряката демокрация е вредна по две основни причини,
защото е АМОРАЛНА и ИРАЦИОНАЛНА.
1.АМОРАЛНОСТ. Ако приемем, че всеки човек принадлежи
само на себе си и има право да се разпорежда със себе си и своята собственост
възниква въпросът: „Какво е неговото право да се разпорежда с правата на ДРУГИТЕ”.
Според мен НИКАКВО! В Швейцария при референдума за отказ от ядрената енергетика
60% от гласувалите за отказ предрешиха
съдбата на другите 40%, които бяха против, като им казаха: „Тази енергия може
да купувате, а тази – не!” Все едно да ви кажат, че с този бизнес можеш да се
занимавате, но с този – не!
Не си мислете, че демокрацията е лош начин за вземане
на решение. Добър е, но само за решения, които се отнасят да това как да се
разпореждаме с общи ресурси. Можем по демократичен път да решаваме какъв
процент от данъците ни да се заделят за армията или полицията например. Но не е
необходимо да гласуваме какви марки кисело мляко има право да ни предлага
съседния супермаркет. По този въпрос всеки трябва да вземе решение сам за себе
си, а най-добрата марка ще я определи пазара. По демократичен път можем да
определяме стандарти, но само в случаите когато те са общи за всички, а не облагодетелстват
едни за сметка на други.
В противен случай мнозинството нарушава интересите на
малцинството. Най-добрата метафора на пряката демокрация е груповото
изнасилване – нека малцинството да е
против, но ако мнозинството е казало „да”?
2. ИРАЦИОНАЛНОСТ. В икономиката съществува понятие
–„пътник без билет”. На вас ви е изгодно да се возите в метрото без билет. От
това мотрисата няма да се развали, а вие ще икономисате от личните си средства.
Но нали си представяте какво ще се случи, ако всички решат да се возят така. Ето
защо в обществения транспорт е въведен контрол. По същия начин стои и въпросът
с политиката. Всеки поотделно е заинтересован от вземането на най-оптимални
решения, но за всеки е неизгодно да влага личен ресурс за това. Например какво
трябва да изуча по темата, преди да дам своя глас за оптималното решение. В
крайна сметка твоят глас е само един от милионите гласове. Уверен съм, че мнозинството от швейцарците не
са си направили труда да погледнат в Google. Иначе щяха да научат, че ядрената енергетика
е една от най-безопасните, просто страда от лош пиар.
Не ме разбирайте погрешно. Не става дума, че хората са
глупави или народът не е подходящ.
Индивидуално хората могат да бъдат умни колкото си искат, но за тях е
нерационално да инвестират в общи решения.
По тази причина тълпата от иначе умни хора става глупава. Пряката
демокрация взема най-ирационалните решения основавайки се на стереотипи,
морална паника, вековни заблуждения и т.н.
В подобни решения няма нищо страшно, ако се вземат в
условията на свободен пазар, тъй като при пазарната конкуренция те рано или
късно ще отмрат. Но когато заблуждението се циментират в държавна политика,
забраняваща всички алтернативи, то престава да бъде обект на конкуренция,
поражда ефекта на „пистата” и други проблеми. Например „неуспешната война с
наркотиците” или „войната с бедността”, както и други държавни програми, които
между другото се поддържат от голяма част от населението.
Лекарството по точка първа е ограничаване на
властовите пълномощия чрез някаква „декларация
за правата”, която забранява посегателствата върху правата на индивида в т.ч. и тези постигнати па „демократичен” път. Възниква
въпросът: кое би заставило хората да съблюдават тази декларация?
Лекарството по точка втора е делегирането на
пълномощия, т.е „представителната
демокрация”. Колкото по-малко хора вземат решения, толкова по-малко върху тях
ще оказва натиск ефекта на „пътника без
билет”. На милионите хора не изгодно да се занимават със същността на темата за
референдума, но не е така с техните избрани представители. Но как да
контролираме нашите избраници? Въпросът е идентичен с горния.
Най-лошата антиутопия, която може да ни се случи е на
смартфона на всеки един от нас непрекъснато да се получават неща, за които
трябва да гласуваме.Например: да забраним ли ГМО или хомеопатията, да наложим
ли акциз на захарта или солта или да дотираме мошеник, който ни обещава да
колонизира Марс? Твърде вероятно всеки от нас да гласува с „да”, защото вчера е
„видял правилния отговор по телевизията” или го е научил завчера от Facebook.
*-авторизиран превод на публикация на Михаил Пожарский - „Прямая демократия аморальна и
иррациональна”, 04.08.2017 г., Facebook
Може и да не сме съгласни с тезите на автора, но е
интересно да се прочетат. Очаквам и по-добър превод от специалистите в тази
област.
Няма коментари:
Публикуване на коментар